На 20 ноември 2015 г. екипът на бившия правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов – Христо Иванов предлага серия от поправки в българското законодателство, които правят възможно двама от групата за отвличания “Наглите” да поискат предсрочно освобождаване.
“В отговор на дългогодишни критики на Съвета на Европа Министерство на правосъдието предлага нормативни мерки срещу пренаселеността и лошите условия в затворите”, гласи заглавието на подробна информация, която ведомството разпространява до медиите, предаде репортер на БГНЕС. Става въпрос за поправки на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в Наказателния кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). “Промените целят въвеждането на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България, които водят до масово нарушаване на основни права на лишените от свобода в продължение на две десетилетия. Предлагат се и съществени мерки за справяне с пренаселеността”, гласят част от предложените поправки на законодателството.
Предложенията на бившия правосъден министър Христо Иванов срещат широка подкрепа от страна на Българския хелзинкски комитет и други неправителствени организации. Дискусия по поправките почти няма, защото общественото внимание тогава е приковано от факта, че в работната група в Министерството на правосъдието участие взима и сдружение на затворници от Централния затвор в София, чийто лидер е австралийският гражданин Джок Полфрийман. Австралиецът дори се оказва предложен за наградата “Човек на годината” на Българския хелзинкски комитет. Заради обществената реакция, организаторите на класацията оттеглят номинацията на Полфрийман, който излежава присъда за убийството на студента Андрей Монов.
Ето как Министерство на правосъдието промотира на 20 ноември 2015 г. поправките в НК и НПК, които в крайна сметка дават възможност двамата от групата “Наглите” – Ивайло Антимов – Йожи и Любомир Димитров – Гребеца да излязат условно предсрочно от затвора. Публикуваме тази част от съобщението на МП без редакторска намеса: “Предлаганите промени в НК и НПК се отнасят до института на условното предсрочно освобождаване, те са в унисон и с Препоръка № 22 от 2003 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която отбелязва необходимостта да се предвиди възможност предсрочното освобождаване да се прилага спрямо всички осъдени, независимо от размера на наложеното наказание.
Проектът предвижда разширяване на хипотезите на прилагане на института чрез отпадане на редица ограничения и условия като начин да се създаде стимул у осъдените да се стремят към поправяне. Дава се и легална дефиниция на „доказателствата за поправяне“ в опит да се зададат по-ясни критерии за очакваното от осъдения поведение, с оглед на разбирането, че решаването на въпроса за предсрочното освобождаване трябва да става в контекста на цялостно изследване на поведението на осъдения. „Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.“ Предлагат се и съответните промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване, като най-значимата от тях е предвиждането по силата на закона на разглеждане на правното положение на всеки осъден след изтичане на минималния срок на изтърпяване на наказанието, регламентиран в чл. 70 и чл. 71 НК. Предполага се, че новият ред ще даде много по-голям стимул на осъдените да участват в програмите за ресоциализация, същевременно ще се намали корупционният натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението до съда за предсрочното освобождаване на осъдения, ще се подобри климатът в затворите и др.
Същата концепция за изследване на прогреса в поведението на осъдените се прилага и по отношение на осъдените на доживотен затвор при решаване на въпроса за замяната на наказанието им с лишаване от свобода за срок от тридесет години.” Две седмици след като предложенията стават обществено достояние, през декември 2015 г. Христо Иванов подава оставка. Това забавя предвиждането на двата закона и двата кодекса от МП до Министерския съвет с повече от половин година.
На 29 юни 2016 г. вторият министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева предлага сериозно либерализиране на режима за предсрочно освобождаване на осъдени за лишаване от свобода, които в голяма степен се припокриват с предложенията на екипа на Христо Иванов.
“Новото е, че затворниците вече ще могат директно да комуникират със съдебните власти като така заобикалят затворническата администрация. С направените предложения се “цели предоставяне на възможност на всеки осъден на лишаване от свобода да получи правната възможност да подаде молба за предсрочно освобождаване, която да бъде разгледана от независим и безпристрастен съд”. От правото да искат предсрочно освобождаване ще могат да се възползват дори и рецидивисти. Ако лишен от свобода вече е изтърпял част от наказанието си, поискал е предсрочно освобождаване и молбата му е била удовлетворена, но след извършване на ново престъпление отново попадне зад решетките, то той отново ще има право да иска да излезе предсрочно от затвора след изтърпяване на определен срок “лишаване от свобода”. Дори и да се стигне до отказ на съда – повторно осъдено лице да бъде предсрочно освободено, то ще има право отново да поиска това след изтичането на определен срок. “Предвижда се и отпадане на сега съществуващото ограничение за минимален остатък от наказанието, когато се касае за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Това решение е продиктувано от убеждението, че не размерът на остатъка от наказанието следва да е определящ за предсрочното освобождаване на осъдения, а поведението му по време на изтърпяване на наказанието и показаните резултати”, гласят други от предложенията на правосъдния министър, за които БГНЕС първи информира в края на месец юни миналата година.
Поправките са приети окончателно в края на мандата на предишния парламент, чийто председател беше днешният правосъден министър Цецка Цачева, публикувани са в Държавен вестник през февруари 2017 г., а месец по-късно адвокатите на двама от “Наглите” вече са готови с исканията за условно предсрочно освобождаване. За момента няма информация – колко общо са лишените от свобода, които подобно на “Наглите”, вече са поискали от съда да бъдат освободени предсрочно.
www.bgnes.com
