ПОРТНИХ - РАКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ГЕРБ

 

Пиша този текст болка. И като гербаджия. Какъвто мисля да остана. Защото образУвания като Портних един ден... Един ден, да се надяваме. И тука нещата не опират до нехайство в ръководството, а до неговото мамене.

Усещането, че ГЕРБ няма потенциал във Варна. Че е стигнал предела на човешкия ресурс. И че единствено "младите" около Портних е живата сила на организацията. През това време достойни членове бяха превърнати в политически трупове. Постепенно бяха дистанцирани и на тяхно място идваха хора, които не правят разлика между предната и задна част на поклона.

Съгласете се, че поклонът, гледан отзад не е най-добрата гледка, която може да създаде представа за "човека". Но за някои, като Портних, това е най-удобната поза. Така Варненският ГЕРБ постепенно се обезкърви, създавайки усещането на незаменимост на местния сайбия. Така той се обгради с роднини и кръжочници от Клуба по фотография: " Най-доброто селфи с шефа". Усещането, че ГЕРБ са непоклатими във Варна под мъдрото ръководство на Портних се засилва и от връзките, които му се приписват с ъндъргаунда на Варна, който вместо него решавал изхода от битките, особено в общините с компактно ромско население.

Щом се стигна до колажи, където вместо "община Варна" да се мъдри името на... Но не това е важно в момента. Важно е, че твърдият електорат започна да се оттегля с думите: "Няма ли кой да каже ГОРЕ какво става?". Няма. Защото по стълбата от политически трупове се катерят тези, които до вчера си правиха селфи с тях.

Имам чувството, че най-доброто за ГЕРБ във Варна е да се загубят изборите сега. За да не се стигне до там, единствените избиратели да са от листата с роднини и автофотографи, които Портних е назначил до себе си. 

Христо Стоянов - гербаджия въпреки Портних