Срещнах приятел и го попитах „Как си?”, а той: „С хартията съм добре.” Не се учудих – темата как и с какво да гласуваме взе да ни посещава от сутрин до вечер по мрежи и ефири – и ето че взехме да се смахваме, да сънуваме бюлетини с крилца, стаички с черен креп и прочие кошмари.
Какво да се прави, братя и сестри, от ахчийницата Народно събрание (така през турско сме наричали готварницата) чакаме да ни нагости с важни закони за бюджетите, горивата, пенсиите, надбавките и пр., но тя нехае и върши съвсем друго – тъпче ни с храни, вкиснати като ланска лютеница… Абе, направо ни ръга в изборната гозба „сиврийки изборджийки”…
Не ми се щеше да се занимавам с този проблем, но явно се налага, защото той не само че прати в тъча главните ни житейски дела, но ги отлага най-безотговорно и престъпно.
Главният ахчия
Ще се заема да го представя – него и неговите рецепти. Той е жена и се казва Корнелия Нинова. Която боледува тежко от манията на първа държавна реформистка. И за която е широко известно, че е създателят и вносителят на закона за връщане на хартиената бюлетина и за включването му в Изборния кодекс.
Мотивите й също се знаят и изразяват трогателната й по комунистически грижовност към нашите майки и бащи. Казва шеф-позитанката, че тъй като те се притесняват от машините, отказват се да ходят до секциите и да си дават вота. Въпросното Ниново мнение е чудно-прекрасно, ала е и чудно-неясно как можа тя за един непродължителен период да му обърне хастара наопаки.
Разбира се, гражданството разбра от раз колко е неправа, но няма с какво да я обори. Ето в тази част се заех да помогна. Издирих Нинов монолог отпреди 2 години. Изправя се тя в парламента като ранна Цола Драгойчева, че дори като Дража Вълчева, пловдивската БКП шефка и любовна дружка на Тато – и заявява: „Машиннното гласуване бе прието през 2014 г.
Сега сме 2020-та. Какво виждахме през тези 6 години? Подправени протоколи, носене на чували от депутати, недействителни бюлетини по разни причини, всички способи за фалшифициране на народния вот. Приемете нашето предложение за ЕДИНСТВЕНО И САМО МАШИННО ГЛАСУВАНЕ като гаранция за честността на изборите и НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ НА ХАРТИЕНИТЕ БЮЛЕТИНИ” (курсивът е мой – б.а.).
От майстор Гига
Случи се нещо странно – през последните дни в стройните позитански редици се възцари разноречие, че дори критика към председателката (ти да видиш!). Депутатът Ченчев бе от шепата спартанци, който призна в ефир, че идеята за връщане на хартията е нелогична и че е грешка, заслужаваща извинение.
Колегата му Свиленски бе по-обтекаем: „Винаги сме били за смесеното гласуване”. Ала това му твърдение не сме го нийде чували – но хайде да не придиряме толкова на бесепарите, те винаги се движат „по два тротоара”. Но къде е в последна сметка тяхната истина?
Не я намирам, но се сещам за трънския майсторцу Гига с неговото „Не тека – а тека!”. Адвокат Хаджигенов им измисли два бъзика – „Коалиция на железобетонните хартии” и „Правилата им са с твърдостта на малеби”. Мая Манолова също досипа сол в раната: „БСП е проклятието на Изборния кодекс”.
Не зная дали има друга държава да си ремонтира така често нормативната база. След 10 ноември бяха набързо стъкмени маса закони, които трябваше аламинутно да махнат социализма.
Нататък обаче същите закони паднаха като бумеранг върху главите на законотворците и наложиха скоротечни, мъчителни, а и дилетантски поправки. С Изборния кодекс нещата се оказаха още по-интересни. Веднъж приет, за него няма логика да бъде променян – константен е той предимно, не е процесуален, наказателен или граждански, за да изисква непрекъснато обновяване.
Обаче ядец! И той се нареди сред „аламинутите”. Преброих всичките му „репаратури” – от създаването през 2014 г. броят 25. Но – забележете – 12 са сторени само през последните 3 години. Което означава все по-форсирано натегачество и истерясване. Тези дни представител на ЦИК го обрисува като „шок, ступор и блицкриг”.
Шест мита
Няма спор, изборната галиматия роди митове, които според мен са основно шест и които ще пробвам да демитологизирам.
Мит първи: „Възрастните не разбират от машини”. Грешка! И стрина Спасена от Ръгни колец, и баба Хатидже от Айгър дере си държат тутурутки във фустите, които децата са им ги купили и са им казали да не се разделят с тях, та като им звънят от странство, тутакси да вдигат. Освен това са се отдавна бабите електронно изпедепцали – натискат копчетия по печки, перални, прехвърлят неуморно тв канали, че да следят сериалите.
А наборите им от градовете са още по-печени – джуркат банкомати, плащат с дебитни карти, и пр. Всичко това е свързано с надписи и числа – как с тях се справят, пък с машините не? А буквичките в бюлетините са по-ситни от машинните… Няма какво повече – хайде да захвърлим мантрата, че „машинната боязън отказва възрастните от правото им на глас”.
Мит втори – „Машините да се съчетаят с бюлетини”. Ако тръгнем на този вариант, ще трябва да предлагаме всякакви екстри, каквито ни родят главите. От депутат чух, че на „среднощния експрес” (17-часовото заседание на правната комисия) били предлагани идеи „почти сто”. Ами нека тогава ги допълня и с моя – гласуващите да бъдат посрещани с тромпети и кларнети, също с хляб и сол от девойки в народни носии…
Говори се също, че отказът от право на избор е нарушение на човешките права. Но във всяка демокрация действат решенията, получили мнозинство; в случая машинното гласуване е с по-висок процент одобрение.
Мит трети – „Не Мадуровки, а Американки”. Това е идея на Борисов. Казва че венецуелските машинки дефектират, правят бъгове. Грешка! И децата вече знаят че в Брюксел се гласува със същите апарати.
Белгийската стара демокрация отдавна би ги изхвърлила ако не вършеха работа. Колкото до американките – това е заглавичкване на Борисов, знаем го, че все пуска „патици” и мисирките немедлено ги обаждат в ефир. Освен това „мадуровките” ги поръча не снаха ми Гюргя, а тъкмо той.
Мит четвърти – „Бюлетините отчитат по-справедливо”. Отново грешка! Според ексминистър Даниел Лорер, през 2019 г. недействителните са били на брой 500 000, а според политолога Смилов са 600 000. Какво да кажем за тези числа?!
Ами че те означават една цяла нова парламентарна група! При машините такива разминавания са абсурдни. Истината тук е следната – светът работи с хартия, защото там корпоративния и манипулирания вот е доведен до минимум – там няма изборни „активисти” като Данко Хаирсъзина, няма тартори от мешерета и раздавачи на кебапчета.
Хората на Запад са по-почтени, бих казал. Не си представям финландец да пише фалшиви протоколи, а немец да вади бюлетини от чували и да ги подменя.
Мит пети – „Угроза от манипулиран софтуер”. Изразът е на депутата Йордан Цонев от ДПС. В събота сутринта по БНТ обстоятелствената до припадък Десислава Атанасова донажежи въпросната опасност, като взе да размахва флашка под носа на Георги Любенов, та накрая му писна и я сряза – стига вече!…
Тук също има грешка. Не виждам как ще се получи флашките да се разнасят по следизборни доби в тайни офиси, да се свалят на компютри, да се променят данните им въпреки криптираните кодове, накрая всичко да бъде изтрито и да се презареди. Ех, защо нямаме от Видин до Малко Търново такива генийчета-хакерчета! За 2500 изборни секции трябва да намерим такъв брой. Ще трябва да си ги поръчаме от „Майкрософт”, но и той няма толкова.
Мит шести – „Нова изборна система”. Конкретно – комбинация на гласуващи, сканиращи машини и принтери. Как ще стане тая работа у нас и срещу какви пари, това е въпросът? Дали ще можем в Родопските и Странджанските села да обзаведем секции с възможностите на Кейп Канаверал? В Америка работят такива системи, но знаем, че тя има и повечко пари. Трябвали освен това и видеокамери да наблюдават броенето.
Отново малоумия! Как обективът ще надниква в ръцете на пишещият член на комисията? Но добре, нека купим 10 000 камери, нека възложим на хиляда техници да ги монтират и нека накрая да плеснем с ръце и се прегърнем, като единствените в света постигнали абсолютна победа над изборните далавери.
Независими преброители?
Ето нещо, върху което си струва да се помисли. „Демократична България” предложи, ако все пак се наложи унифицираното или комбинираното гласуване, бюлетините да бъдат броени и отчитани не от секционните комисии, които са изморени от целия ден пред урните и накрая естествено грешат в броене и писане, а от други, свежи и независими – централизирани комисии.
Добре ще бъде народното ни представителство да отсвири въпросните хартиени нелепици и да не допусне мухлясалото им възраждане. У нас стана „безпощадно ясно” (по израза на Александър Блок), че точно бюлетините са първопричината за корпоративния и управлявания вот.
Новосъздадената инициативна група за връщане на хартията, инициирана от ГЕРБ – гледа в перспектива, към местните избори през идната есен. Знае се, че многобройните негови кметове и общински дейци са желязната му гвардия. А докато в малките селища постовете се решават с предимство на няколко гласа, бюлетините там лесно биват тъкмени.
Когато този брой на „Уикенд” излезе по будките, в парламента може да се е случило първото четене на закона. Нататък предстои второ, а да не се забравя и ветото на президента. То най-често не върши работа, но е все пак лакмус – показва здрав разум и съпротива срещу реакцията.
Законите на Солон
Че в света има и други изборни системи, това се забравя. Вот електронен, вот пощенски – за нашите политици обаче те раждат ужас и безумие. Не, уважаеми – това никак не е безумие, а е просто саботаж. И шубелийско бягство от хорската воля у нас и по света.
Ограничаване на чужбинския вот, допълнително омерзение и нежелание на колебаещите се да гласуват. Да не пропусна хилядите демонстранти, които се изправиха срещу налагането на хартията – видяхме ги, бяха все младежи, а и не бяха докарвани с автобуси. Умни са, провидяха какво ни грози демокрацията.
Трябва освен това да се засрамим, че забравихме (не познаваме) древния опит. Монтескьо казва: „Ако се съмняваме в естественото качество на народа да различава и оценява, нека погледнем удивителните избори на атиняните и римляните!”.
Точно така – и нека се обърнем към великия атински законотворец Солон. Знаят ли политиците ни, че е махнал вота „въздържал се” като белег на дезертьорство? Че е клеймил освен това всеки бягащ от гласуване и атиняните са го последвали, замеряйки ги с камъни?
НАСКО МАНДАДЖИЕВ, специално за „Уикенд”
