Всички на думи много обичат България. Но се оказва, че обичат само своята България, не моята, не нашата. Тяхната, така, както само те си я представят. Когато говорят за България, говорят "моята България", и си я представят само и единствено управлявана от тях, с техните правила и техните закони. По никакъв друг начин. И отричат всяка една България извън техните представи.
Идеята за Родината се патентова. Като се започне от политиците и се стигне до пияндето в селската кръчма, което си харесва Родината, ама само някои части и хора от нея, не цялата. И никой от тях не осъзнава, че по този начин разкъсва живото тяло на България, не забелязва кръвта и покрусата.
България е цяла. Една. Единствена. Такава, каквато е. Не такава, каквато е във фантазиите на някого. Не такава, каквато някои искат да бъде по техен образец. Тя е България за всички нас, за целия народ. Тя е Родина и за жълтопаветниците, и за възрожденците, и за социалистите, и за герберите, и за депесарите дори. Тя е Родина и за тези, които харесват ЕС и имат евроатлантически ценности, и за тези, които ги отричат. И е необяснимо защо всички те се опитват да я разкъсат и всяко парче да го направят по свой образец и подобие. Това не е любов. Това прилича на ревност, която причинява разруха.
Никой не може да си присвои България, нито да се обявява за единствено прав, единствен, който да я спасява и единствен, който й мисли доброто. Никой не е изключителен и не е патентовал България. И нам необходимо е смирение пред историята на Родината ни, преклонение пред силата й да устоява дори на нашата простотия и уважение към всички останали българи.
Нашата България! Нашата!
Елена Гунчева-Гривова
