Единствената жена министър-председател на България Ренета Инджова, наричана още Желязната лейди на българската политика, е родена в Нова Загора. На 17 октомври 1994 г. тя става премиер в служебното правителство, назначено от президента Желю Желев, което управлява с тримесечен мандат до 26 януари 1995 г. С встъпването си в длъжност публично обявява тотална война с растящата тогава престъпност. Ренета Инджова е завършила Висшия икономически институт „Карл Маркс“, сега УНСС. Има специализация "Бизнес и административно управление" във Фондация „Айзенхауер“. В началото на 90-те години е икономически експерт на СДС в 7-то Велико Народно събрание. Оглавява Агенцията по приватизация в периода 1992-1994 г. През 1995 т. Инджова се кандидатира за кмет на София и е трета след Стефан Софиянски и Венцислав Йосифов. През 2001 е кандидат за президент на България, като печели 4,92% от гласовете. От 2008 до 2011 г. e финансов директор на болница „Токуда“ в София. Председател на Националния статистически институт от 2012 до април 2014 г.
- Г-жо Инджова, евроизборите отминаха. Имаше ли изненади от резултата?
- Не, нямаше никакви изненади. Ясно е, че тези избори у нас не носят радикални промени. Българските граждани участват на изборите или по автоматичен начин, или не участват. Самото неучастие предопредели победата на управляваща партия. То и статистически е така - когато няма активност, побеждават тези, които са на власт. Тези избори показаха липсата на политическа традиция и провеждане на избори по демократичен начин, който досега не е изграден. Като се има предвид, че българите отиват на европейски избори с чувството, че ще избират бюрократи, на които ще се дават големи заплати, това допълнително предопредели слабата активност. Но тази активност никой не интерпретира в контекста, че
Европа се провали в осъществяването на правилни разпределения на фондове,
на политика, на хора, които в крайна сметка бяха въвлечени в нашите мурафети, в корупция, в липса на контрол в използването на средствата, и на предоставяне най-вече на средства в области, които нямат никакво реално значение, а генерират корупция.
- В случая имаме ли полезни ходове, за да ограничим тези порочни действия?
- Те си продължават по инерция. Ние ще участваме активно в цифровизацията на Европа, което аз наричам цифровизиран феодализъм. Ще осъществяваме умни технологии, дигитално управление върху население, което в 40% е функционално неграмотно. Но съществува и корупционно поведение на тези, които прилагат тези технологии. Отивате на лекар, но нямате здравна карта. Когато бъде изградена, досието ви ще е с невярна информация, правено от усвоени пътеки, а не от реалния здравен статус на населението. Отивате в банка - там на всяка операция, която правят с вашите пари, ще ви сложат такси, ако искате да видите дали това са правомерни отчисления. Това се прави и по отношение на пенсионерите с 200 лв. месечна пенсия, които искат да проверят дали нещата по сметките са им точни.
- Премиерът Бойко Борисов имаше идея да ревизира всички приватизационни сделки от началото на прехода досега. Как приемате тази идея и какво може да се очаква като резултат от такава ревизия?
- То на къщите за гости не може да се направи контрол, защото се тръби, че петте години за мониторинг са минали, та какво остава за големите приватизационни сделки. Има една наредба, която е направена умишлено дефектна и в съда при всички случаи не може да издържи. Следователно, не може да се контролира и ревизира процес, който от 5 или 7 години се осъществява, а камо ли за тези от 90-те години, когато също масово, без изпълнение на изискванията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, беше не разграбена, а раздадена държавната собственост.
- Тази година се навършват 30 години от началото на прехода в България. За това време какво успяхме и какво не успяхме да постигнем?
- Това е много голям въпрос. Практически успяхме да се провалим в една програма, която други европейски страни изпълниха сравнително успешно. „Успехът“ ни е само в това, че целият процес на приватизация и разграбване е необратим, защото не беше контролиран, затова успехът ни е в разграбването. Това разграбване обаче продължава да съществува в препродажба на активи в нови форми. Тя е борба между отделните монополистични кланови групи.
Ожесточена е, защото е борба върху онова богатство и имущество, което те въртят помежду си през последните 30 години. Успяхме обаче да обвържем в тези схеми и партньорите си навън, така че в крайна сметка една зараза на поквара и корупция се разпространи и при тях. Те трябваше да си правят сметка, че страни, които не са дорасли да им се предоставят искания за пазарна икономика, демокрация в политиката и културно многообразие, не може да се реализират.
- В първите години на прехода вие основахте Движение за истински реформи. Каква е неговата съдба и какви реформи не се случиха у нас?
- Движението бе създадено през 1997 г. върху широка антиолигархична основа. И тогава знаех, че българското общество е тръгнало по пътя на олигархичния феодализъм. Но тогава не се разбраха тези неща. Смачкаха го движението по начина, по който в България това се направи. За разлика от други политически проекти то не бе сформирано от сценаристите, които сменяха един проект с друг и тъй като не беше приготвено от кукловоди, този проект се оказа ненужен и вреден за тях. Българите разбраха това, прибраха се в черупките си и нямат енергия да протестират дори когато става въпрос за цената на тока. Сега, 22 години по-късно, може и да е възможно да се повтори едно фронтово, масово срещу елита на олигархията движение.
- Вашето управление ще остане в историята като управление с тежка ръка. Затова неслучайно сте известна като Желязната лейди на българската политика. Ако днес сте министър-председател, какви промени бихте предприели в социално-икономически и политически аспект?
- Когато стана министър-председател отново, ще направя каквото е необходимо. Тези неща предварително не се казват. Но що се отнася до социално-икономическата сфера, вижте решенията и действията на правителството, което съм оглавявала и ще видите, че там е имало пари най-вече за това. Събрани са крадените и утаявани в извън бюджетни сметки пари. Ще видите, че престъпниците са били където им е мястото, а работа им се осигуряваше и в затворите. В момента България има крещяща нужда от операция „Чисти ръце“, а не от набези на бухалки, които разчистват схеми по между си.
- Ние сме европейци, но все сме на дъното по заплати и пенсии. Според вас можем ли да догоним европейския стандарт на живот?
- Като говорим за догонване,
40% от българското население живее под границата на бедността.
Поставете въпроса какво трябва да направят хората, за да се присъединят към онзи световен процес, който в момента тече за преодоляване на огромната разлика между бедни и богати. Значи едни жълти жилетки могат да искат да имат доходи, които да са повече от разходите по монополите, а ние ще догонваме. Ние не можем да догонваме, преди да се спрем за малко и да поискаме към момента да бъдат решени животоспасяващи социални проблеми на населението. Да сте чули да се говори за бедност, за недохранване и за просяци из страната и за хора, които не могат да се отопляват или няма къде да живеят? У нас се говори колко са парите на тези, които ходят в Гърция на почивка.
- По повод на пенсиите да ви попитам, разреши ли се вашият проблем? Имате ли вече право на пенсия? И ако не, това правен абсурд ли е, или нещо, което може само в България да се случи?
- Това е политически абсурд, защото съм била министър-председател, който трябва да бъде наказан за онова, което е правил. Днес, когато на целия български народ пенсионният статус е доведен до ниво, до което хората да взимат по 100 евро пенсия и да им се говори непрекъснато, че им се дават 50 милиона за Коледа и 50 милиона за Великден, при положение че всички страни около нас имат поне с 50-60% по-високи пенсии, говори за икономическата нищета, в която се намира българското общество. Що се отнася до моята пенсия, тя би трябвало да бъде предоставена като на човек, който е бил единственият честен министър-председател днес.
от Мария Петрова
.marica.bg
