Над 80. Толкова са вакантните мандатни позиции в регулаторите и контролните органи в страната, които трябва да бъдат попълнени в следващите няколко месеца. Знаете ли колко от тях са в съдебната власт и в антикорупционните институции? Близо една четвърт!
В бройката влиза позицията на главния прокурор и на председателя на Върховния административен съд, а също и създадените с промените в Конституцията Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, общо 11 членове от които ще бъдат излъчени от Народното събрание (петима в първия и шестима във втория орган). Както и черешката на кадровата торта – антикорупционната комисия (КПК), която ще има правото да разследва за корупция (с целия арсенал от средства, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс) всички публични личности. Нов шеф ще трябва да бъде избран и за КОНПИ, която отново е отделна комисия.
Всички тези институции са призвани да бдят за върховенството на закона и за заличаване на чувството за безнаказаност и липса на справедливост, битуващо от години в държавата. И за всеки от вакантните постове съпредседателят на ДБ Христо Иванов и обкръжението му „имат човек“, както пееше депутатът от ПП Христо Петров - Ицо Хазарта.
Но не човек с „безупречна репутация, чисти ръце и липса на зависимости“, както лицемерно обичат да пригласят (за заблуда на обществото) медиите, политиците и НПО-тата от въпросния кръг, а „правилният кадър“ -такъв, който е бил инсталиран на различни позиции през годините от Христо Иванов и компания и е доказал лоялността си. Към тях, не към нас, гражданите на държавата.
Крайната цел е ясна – окопаване във властта чрез овладяване на всички ключови постове в Темида, а също и в основните разследващи и контролни институции в държавата. При това за години напред. А методите за постигането й варират. От задкулисно „танцуване в скутове“, което стана ясно, че съпредседателят на ДБ е практикувал, за да убеди основните фактори в Народното събрание да подкрепят кадровите му мераци -негови и на партньорите му. През размятането на антиконституционни меморандуми, предвиждащи черно на бяло „делкане“ на регулаторите и съдебната власт. До ултиматуми и откровени заплахи.
Палитрата е богата, като Иванов очевидно е склонен на всичко, за да гарантира, че пешките му – неговите и на олигарсите, с които бе засечен да се събира на тайни срещи по джипове (на обвиняемия към онзи момент бизнесмен Пламен Бобоков) и частни „литературни“ клубове (като „Ерато“ например, където е бил на спявки с друг бизнесмен с амбиции в политиката и властта Иво Прокопиев), ще бъдат инсталирани на властова позиция в състезание с един кон. Както този кръг е свикнал да прави – елиминирайки конкуренцията чрез очернящи кампании и лъскайки имиджа на протежетата си.
За двете седмици, откакто председателят на ДПС и шеф на парламентарната група на Движението Делян Пеевски разобличи задкулисните опити на Христо Иванов да се осигури безпрепятствено кадруване и се противопостави категорично на предложеното от него „делкане“, публичното пространство бе залято от десетки изказвания и интервюта от ДБ и партньорите им от ПП, целящи да се отклони вниманието от разкритията.
Само Иванов даде половин дузина интервюта, в които отчаяно пробва да хвърли прах в очите на публиката с мантри за „прозрачност“ и „интегритет“, за да замаскира задкулисните си маньоври. Безуспешно, защото истината винаги успява да пробие дори най-гъстата димна завеса. Така към днешна дата вече са ясни голяма част от протежетата на съпредседателя на ДБ, готвени за участие в този своеобразен щурм за овладяване и окопаване в разследващите и контролни институции.
Кои са те?
На първо място – членът на свързаното с Христо Иванов и обкръжението му НПО „Антикорупционен фонд“ (АКФ) Андрей Янкулов. Името на Янкулов е било лансирано от съпредседателя на ДБ при тайните совалки в парламента, при които Иванов се е опитвал да намери подкрепа за скандалното „делкане“ на регулаторите и съдебната власт, като членът на АКФ е бил предлаган или за поста главен прокурор или за председателското място в Комисията за противодействие на корупцията.
От страна на ДБ той е представян като бивш прокурор с „безупречен профил и интегритет“. Доколко това е истина говори ясно фактът, че от създаването си досега АКФ винаги е действало като маша в ръцете на Христо Иванов и обкръжението му, правейки избирателно разследвания, удрящи опонентите на този кръг.
Представител на АКФ (колегата на Янкулов – Николай Стайков) бе и сред основните действащи лица в стенограмите от скандала АРГОгейт, показали как Иванов, Прокопиев и знакови лица от свързани с тях неправителствени организации кадруват в политиката и чертаят дневния ред на „мейнстрийма“ в медиите. Прийом, на който ставаме свидетели и в момента, предвид начина, по който се развива кампанията, призвана да убеди обществото, че Андрей Янкулов е „точният човек“ за поста или на главен прокурор, или начело на КПК.
Неговата звезда изгря преди малко повече от месец, след като беше убит разследваният за имотни измами, заплахи и търговия с влияние Мартин Божанов-Нотариуса.
Минути след смъртта му, в медиите се появи разследване на АКФ, показващо данни за зависимости на магистрати от Нотариуса, но избирателно. Така например както Янкулов, така и колегите му от „Антикорупционния фонд“ умишлено заобикалят факта, че самият Божанов се е хвалил в колко близки „приятелски“ отношения е бил той видния представител на кръга около Христо Иванов – Лозан Панов, бивш председател на Върховния касационен съд, при чийто мандат работата на ВКС беше белязана с няколко ключови решения, обслужващи интересите на Прокопиев и други бизнесмени със скандална репутация и със запори за десетки милиони на имуществото.
Пак покрай разкритията, последвали разстрела на Нотариуса, изгря звездата и на друго видно протеже на същия този кръг - магистратът от Плевенския окръжен съд и член на ръководството на Съюза на съдиите в България Владислава Цариградска. Тя е представяна от АКФ и от Христо Иванов и колегите му от ДБ и ПП като своеобразна Жана д’Арк в битката за съдебна реформа въпреки тежките й семейни обвързаности с кримиконтингента в Плевен (съпругът й е сред първите съдени за рекет в страната, а деверът й – дясна ръка на ъндърграунд боса Камен Балбузанов-Куката). И въпреки че нарича Божанов, когото обвинява, че я е заплашвал, със свойското име „Марти“. Факт, повдигащ редица въпроси за нейно участие в мрежите за зависимости в съдебната власт.
Самата Цариградска, която на крилете на разследването на АКФ обиколи по няколко пъти националния тв ефир, се самопредложи за зам.-главен прокурор в едно от дузината си интервюта през последните седмици. Тя обаче явно не е единственият претендент на Христо Иванов и обкръжението му за позициите на зам.-главни прокурори, защото компания в надпреварата й прави обвинителят от Върховната касационна прокуратура Сава Петров. Името му нашумя в публичното пространство миналата година, когато участва в дискусионните панели за правата на ЛГБТ общността в България, съпътстващи София прайд.
Впрочем, Андрей Янкулов също не е и единственият претендент за позицията на главен прокурор. Покровителят му Христо Иванов е подготвил и друг вариант, в случай че не успее да пробие с него или пък успее да го пробута за председател на КПК. Така, за поста обвинител №1 от ДБ готвят доста усилено и кандидатурата на настоящия съдия в Съда в Страсбург с приключващ 9-годишен мандат там, който му бе уреден именно от Христо Иванов през 2015 г. - Йонко Грозев. Това стана ясно от материал на „Епицентър“.
Грозев е друг виден кадър на кръга около съпредседателя на ДБ, чиято автобиография разкрива тежки зависимости и данни за конфликт на интереси. Един от съоснователите на Българския хелзинкски комитет, който номинира осъденият за убийство и пуснат предсрочно от затвора Джок Полфрийман за „човек на годината“, той е и бивш адвокат на забранената сепаратистка организация ОМО „Илинден“.
У нас организацията получи не веднъж, а три пъти отказ за регистрация заради пряко противоречие на дейността й с Конституцията, но осъди държавата именно в Страсбург. Като съдия там впрочем Йонко Грозев пряко участва във вземането на няколко решения, свързани с претенции на подсъдими бизнесмени, сред които Цветан Василев и Баневи спрямо България, като през 2019 г. бе замесен и в международен скандал. Тогава ръководителят на Европейския център за право и правосъдие Грегор Пупинк разкри, че кандидатът на ДБ за главен прокурор е участвал в решаването на 9 дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, макар да е бил в откровен конфликт на интереси.
В очите на Христо Иванов и компания обаче конфликтът на интереси е не порок, а предимство, стига да показват лоялност. Към техния кръг. Така, макар по Конституция съдебната власт да е деполитизирана, ДБ готвят за поста на председател на Върховния административен съд друг „правилен“ кадър – настоящия член на Висшия съдебен съвет Атанаска Дишева.
Във ВСС Дишева е позната с позиции и решения, които винаги са в синхрон с говоренето и интересите в съдебната система на ДБ. Съпругът й Генади Дишев пък бе кандидат за депутат преди години от партията на Христо Иванов – „Да, България“.
Все факти, които ясно показват, че за ДБ и съпредседателят им Христо Иванов предстоящото попълване на вакантните постове в Съдебната система е не начин наистина да се реформира Темида, а да я овладеят напълно и да превърнат ключовите разследващи и правораздаващи институции в страната в бухалка срещу опонентите си и в своя полза. Затова е наредил пешките на шахматната дъска и е готов за атака. Изцяло в своя полза.
