Попадналите неволно в Интер Експо Център в неделя можеха погрешно да останат с впечатление, че са на концерт на Жан-Мишел Жар. Или на сбирка на ултраекзалтирана религиозна секта. А то - партиен конгрес. Неизвестно защо обявен от управляващата ГЕРБ като отчетно-изборен.
Ситуацията напомня за разочарованието на Вуте от балета "Лебедово езеро" - езеро немà, лебеди не пущùха. И висшият форум на формацията, за която Цветанов не пропуска да добави, че е политическа партия - да не стават грешки: отчет нямаше - циганката умря, що да не се самопохвалим; избор тоже - "тука има - тука нèма" само с една чашка...
За сметка на това несменяемият вожд и учител на една от най-младите, но най-здраво вкопчилите се във властта партии, бе издигнат в култ, на който могат да завидят любими ръководители от Йосиф Висарионович и Мао до Ким Чен Поредний. И понеже идолопоклонството в ГЕРБ отдавна е втръснало на публиката, ще погледнем през очите на чужденците. "За ЕНП е истинско щастие, че има Бойко Борисов. Ти внасяш спокойствие в Европа. Благодарение на теб трайният мир в района е факт..." Оценката е на лидера на европейските народняци Жозеф Дол. Дали Миротворецът ходи по вода - пропусна да спомене. А вторият човек в ЕНП и кампаниен директор на партията Мърфи реши да направи гỳсто на втория човек в ГЕРБ и погали Цветанов по козинката: най-добрият организатор и вдъхновение за всички нас. Може би изборната технология "Цв. Цв. и чувалчèтата" им допада...
Къпех се в слава и вдишвах миризмата на тамян, казал бе нявга Чехов по друг повод. Което абсолютно съвпада със състоянието на Борисов. Е, разбира се, Той няма да е себе си, ако не се възползва от подобен аплодиращ форум, за да захапе основния политически опонент. Като човек, зает с умиротворяването на региони и разширяването на ЕС от Западните Балкани до Южните Курилски острови, премиерът учудващо бе запознат и със случващото се в родината му. И се възмути от протестите срещу управлението на София. Като изреди всичко, направено от кмета Му Фандъкова ("Няма да им се притесняваш!"), остави извън светлините на мощните прожектори в залата безобразията и кражбите, приложени като бонус към "всичко". И набеди за протеста БСП.
И пак те се оказаха виновни за опитите за провал на европредседателството, което напоследък е като бронежилетка за управляващите. Посочването на каквито и да било кривици неизбежно води до обвинения в саботаж на най-важното събитие от стъпването на хан Аспарух по тези земи насам. И за да бръкне дълбоко в сърцата на прагматичното народонаселение, за което дали зелето втасва добре е по-актуална тема от каквото и да било председателство, Борисов каза: 50 милиона струват изборите, 50 милиона отпусна сега правителството на пенсионерите за коледни надбавки. Не издребни с детайли колко ветерани на труда ще вземат правителствения дар и по колко стотинки точно. Но посланието по подразбиране бе ясно: ако искате предсрочни избори, не чакайте бонуси за Великден.
Леко изнервен Борисов коментира телевизионна изява на лабораторния водач на автентичното дясно Костов по повод предлаганите приватизационни промени в Конституцията. Атаката е най-добрата защита, като се има предвид, че ГЕРБ с помощта на новата си патеричка "Воля" вече прокара през парламентарна комисия орязване на субсидиите на извънпарламентарните партии до лев. Това не е проект, насочен срещу главния враг - БСП, нито срещу задкулисния съюзник ДПС. Това си е открит удар срещу онази безформена засега сбирщина, която някога се именуваше Реформаторски блок, и която в предходното управленско упражнение създаваше ядове на Борисов. А сега и "виновният" за всички приватизационни далавери Костов се опитва да дава акъл. А неговите непълнолетни политически последователи - да крадат десни гласове.
Нямаше как темата за любимата от недолюбвания коалиционен партньор Валери Симеонов "Велика българска ограда" да не попадне в хаотичната - вероятно от вдишания тамян - реч на премиера. Но набъркването на името на Левски бе демонстрация на лош вкус, граничещ с откровена простотия. Както дребнаво-заядливо прозвучаха и обвиненията на Борисов, че БСП завиждали на успехите на неговата партия. Затова, видите ли, са си поставили за цел да провалят председателството. То, горкото, явно ще се точи като червена нишка до лятото догодина.
И в този конгрес (без никаква разлика от миналия неотдавна форум на столетницата) нямаше да замирише на политики, ако набедените за прагматици Горанов и Дончев не бяха вкарали някакви намеци за такива. Очаквано подчинени на мантрата - ние сме най-добри, ние сме най-велики - но с малко раздути цифри и смътни обещания. И точно поради това - лишени от елементарен реализъм.
А декларацията "Никога с БСП!" прозвуча като старата българска поговорка за свинята, която се зарекла да не яде едни неща, прескочила плет и изяла пет (редактираме автентичния текст поради нецензурен контекст). Обикновено умните политици са по-умерени. Те прехвърлят отговорността за това, с кого ще им се наложи да пият кафе, да се прегръщат и целуват, да си стискат ръцете под масата върху избирателя - такава била волята на народа. А затръшването на вратата с декларация, от която следизборната ситуация ще те принуди да се отмиваш с белина, не е признак на политическа зрялост. Вечни приятели/врагове няма - има вечни интереси.
Без да показва категорично отношение към съпридружния триумвират, конгресът на най-управляващите даде думата за приветствие на най-сенчестия и кротък напоследък лидер от обединената тройка Сидеров. Не се разбра - той ли се чувства по-неловко на трибуната или оставените като мълчаливи фикуси в ъгъла, но облечени засега в изпълнителна власт Симеонов и Каракачанов. Сигнал ли бе, че ще си събират багажа, или пък че са толкова свои, че не върви да възхвалят лично боса.
Колкото до преизбора на Борисов за председател на ГЕРБ с абсолютно пхенянско мнозинство: ако някой се учудва - да потърси лекарска помощ. Родена от властта, оцеляваща чрез власт, политическата партия все още се възползва от вече сдаващите акумулатори на лидерската харизма (в Струмица, Македонско, Б.Б. с двата хеликоптера е по-популярен, отколкото в Опанец, Плевенско). И не може да си позволи каквато и да е опозиционност спрямо носителя на божествената светлина. Която храни не само надарените с власт, но и техните роднини по пряка и съребрена линия. Колкото до ръкополагането на екс първия сред равни Главчев за шеф на вътрешнопартийната чрезвичайна комисия - това си е просто лъжица ерзац мед в кацата натурален катран. Там решава Той. Отстраняването на Цачева от политбюро на ГЕРБ си е черна неблагодарност. Юристката от село Драгана даде всичко от себе си - виновна ли е, че толкова може, демонстрира кучешка вярност към лидер и партия, а сега си остана с безхлебния пост на правосъден министър и то под шапката на "многоръкия Шива" Захариева.
Има ли изненадани от конгреса на ГЕРБ? Ако освен светлинно шоу сте очаквали танцьорки на пилон, атракции с коне, питони, тюлени ала Цирк "Балкански" - останали сте разочаровани. Ако сте фенове на евангелистки сборища - също. Там Библии и прочие праведна литература се раздава безплатно. Тук житието Му - "Бойко, който винаги се завръща", вървеше по 25 лева (приблизително едно месечно увеличение на полицейска заплата по ГЕРБ). Сигурно нарочно не са качили на 30 - за да се избегне асоциацията със сребърници.
Но независимо или именно поради севернокорейското гласуване на делегатите, надценяването на резултатите на стореното и свръхопитимизма за начертания път, аплодисментите, преминаващи в овации, суперлативите на присъстващите и виртуалните приветстващи от братските партии, заради прогласавянето на Б.Б. за "лидер не само на България, но и на Балканите" (по Цветанов), усещането за déjà-vu не ни напуска. Виждали сме го. На ХІІІ (предпоследен) конгрес на БКП (1986). Той фризира Устава, направи козметични подмени в ЦК, бурно аплодира лидера. Набеляза тезисите за Деветата петилетка. Петилетката обаче приключи без онази Партия. Без онзи Централен комитет. Без онзи Лидер.
Когато в началото на един текст споменем Чехов, няма как да не завършим с него. Деспотите винаги са живели с илюзии, пише класикът. Но докога онези, които поддържат деспотизма им, ще са склонни да приемат праха в очите за падащи звезди, при които си намисляш желание...
Евгени Колев
http://pogled.info
