Президентът чука на вратата. Кой ще му отвори?

За мен няма съмнение, че Йотова ще е следващият държавен глава, доколкото Радев очевидно ще я подкрепи

Макар и да го наричат „обща дясна кандидатура“, не се вижда никаква надежда за единомислие

Намираме се в най-загадъчната и същевременно най-романтична част от подготовката за президентски избори, когато се спрягат имена, коментират се конфигурации, но все още няма нищо официално. И, разбира се, се гадае. И, разбира се, се мълвят заклинания.

Ето например, да вземем Илияна Йотова. За мен няма съмнение, че тя ще е следващият президент, доколкото Радев очевидно ще я подкрепи. По същия начин навремето нямаше и съмнение за Росен Плевнелиев, колкото и причудлива да беше кандидатурата му. При Цецка Цачева беше друго. Изглеждаше така, сякаш Борисов се е договорил да не излъчи свой президент и не само че издигна неподходящ кандидат, но и не го подкрепи адекватно. Може би отнякъде са го посъветвали да не „преяжда с власт“, ако иска да се радва по-дълго на вече придобитото. И благодарение на този маньовър, днес „това, което имаме като премиер“ (по незабравимия езиков модел на Цветан Цветанов) се нарича Румен Радев. Така или иначе в момента Радев е в положение, че и мен да ме предложи, и аз ще стана президент.

Мнозина ще скочат на това, което казах, защото за тях е вредна всяка мисъл за предрешеност, за тях интригата трябва да е жива до последния момент, за да не изгуби смисъл участието им. Всъщност голямата интрига е опозицията. Демокрацията по същността си предполага колизия, поне две сили в единоборство. И ако Радев е едната, то коя е другата? Според данните от социологическите проучвания това трябва да е някаква сложна и същевременно сплотена коалиция, защото никой няма сили да се опълчи сам. 

Със сигурност нищо няма да излезе (поне от днешна гледна точка) от този общ фронт срещу Радев, защото макар и да го наричат „обща дясна кандидатура“, не се вижда никаква надежда за единомислие. Пък и коя е тая „десница“, дето ще излъчи общ кандидат! Смешно е. ППДБ+ ли са десница? Тези якобинци…

България няма десница като хората. Причините са както икономически, така и социални, така и културни. Но най-вече исторически. Народ с унищожена (и невъзстановена) аристокрация и с 95% селско население при основаването на третата си държава, каква десница да има 150 години по-късно? След края на Втората световна война съотношението граждани къмто селяни е все още 1:2 (33.6%). Градското население става по-многобройно от селското едва през 1969. Но и това не е твърде надежден белег, защото преместването на селяните в града не означава моментална промяна на манталитета и политическите им убеждения. Знам, знам, че селяните могат да са по-десни от всички останали, но при нас не става дума за масивен корпус от чифликчии и кулаци, а по-скоро за селска беднота, ратаи и пролетариат.

Затова днес автентичната българска десница се представлява от ГЕРБ, но и те са някакви центристи-народняци. Дори и индустриалците ни не са десни, защото те, благодарение на специфичната и мълниеносна приватизация, са по-скоро олигарси с влияние във властта, отколкото истински капиталисти. Всъщност сега се замислих каква е разликата между олигарси и мафиоти. И двете са икономически субекти, като олигарсите, сраснати с държавата, привидно спазват законите, докато мафиотите, сраснати с държавата, открито не ги спазват.

Наистина десни в България са някакви представители на потомствената интелигенция – нито много бедни, нито много богати, – които, както се казва, са си „надвили на масрафа“, не чакат държавата да се грижи за тях и могат да си позволят лукса да философстват в „хладни механи“ по топонимията на Ботев.

Какво се чува към днешна дата за кандидат-президентите?

Засега единият официално обявен кандидат е Николай Ненчев (с Цвета Кирилова) от БЗНС. Но той вече е готов да подкрепя и „общ десен кандидат“. И направи първия гаф, като написа в интернет: „Манол Глишев свири сбор! Положението е нетърпимо!“. Не се прави така. Не постъпва така човек, който се кандидатира за обединител на нацията.

Другият официално обявен кандидат е Илияна Йотова. Ще бъде издигната от комитет и подкрепена от Радев.

Към нея можем да прибавим Андрей Гюров, който не се е произнесъл официално, но е ясно – това ще е кандидатът на ППДБ+. Пък дали ще е кандидат на целокупната и баснословна „десница“, това още не се знае.

Около ГЕРБ витаят различни слухове. Според „Филтър“ и News.bg гербаджиите много искат двойката Йорданка Фандъкова – Делян Добрев, но не знам как това ще се впише в отказа на Добрев да се занимава с политика.

Най-пресният слух (5 август) от ГЕРБ е бургаският кмет Димитър Николов. Подмяташе се и името на Петър Стоянов, който щял да е независим, но ГЕРБ да го подкрепи като обединителна „дясна“ кандидатура. Георги Харизанов дори го посочи за свой фаворит. Но Петър Стоянов умно се отказа, осъзнавайки вероятно, че очакванията към него са твърде романтични и основани на спомени от други времена.

Даниел Вълчев също се отказа. Идеята да бъде номиниран за президент не е нова и на мен винаги ми е била твърде екзотична. Не си го представям като президент, но пък кой ли съм аз, та да има значение какво си представям. Така или иначе на 4 юли новият председател на СДС Илия Лазаров каза за Вълчев: „Той е уважаван юрист, с когото сме работили заедно“ и че, ако не е чисто партиен кандидат, СДС ще обсъди подкрепата за кандидатурата му. Тежка подкрепа. Самият Вълчев, преди да се откаже, искаше да е издигнат от комитет.

Другото са слухове (не че дотук не бяха) и няма да си губим времето с тях. Пък и целта ни не е обзор на кандидатите с техните платформи.

Що е то (аджеба) „президент на България“?

Прието е да се смята, че българският президент е нещо като силно ограничен монарх, сведен единствено до представителни функции. Изглежда обаче не е съвсем така.

Предметът му на дейност е да „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения“. Тук аз оставам малко объркан, защото президентът не се „грижи“, не „осъществява“, не „отговаря за“, а олицетворява единството на нацията. Демек то, единството на нацията, си е там, съществува си независимо от властите, а президентът иде само да го олицетвори. В този смисъл, ако единство не съществува, и президентът няма какво да олицетворява, нито пък е виновен, че няма единство.

Иначе връчва мандати, насрочва избори, раздава ордени, помилва престъпници, назначава хора тук и там, но по предложение на Министерски съвет, налага вето, с което никой не се съобразява и прочее.

Представлява България в международните отношения. Това означава, че е хубаво да е фигура, която познават и уважават навън. Ето, Царят щеше да е чудесен президент и нямаше да е по-унизително от това да бъде министър-председател.

В общи линии президентът има представителни функции и в определени ситуации играе ролята на коректив. Според спецификата на своя статут той е изразител на една различна от злободневната гледна точка. Или би трябвало да бъде.

Именно като такъв президентът може да е полезен и ако някой наистина сериозно се замисля за кого да гласува, трябва да обърне внимание и на това.

За мен президентът би бил ценен, ако стане изразител на неподправената национална воля или поне мнение, каквото и да значи това. Например в случаите, когато България е принудена да постъпва очевидно в разрез с националните си интереси в името на едно или друго (без което не може), президентът да е този от чието поведения и действия да проличи, че правим това насила и в името на нещо, но против желанието и убежденията си. Приема се някакъв унизителен закон и президентът му налага вето. Ветото се отхвърля, законът минава, но все пак остава някакво впечатление, че сме издигнали гласец за протест. Така поне ще знаем, че не правим глупости по убеждение, а по принуда. Харесва ли ви тази роля на президента? Аз я намирам за интересна. 

Има ли сред кандидатите някой, който да се справи с това? Със сигурно всички биха при добро желание. Въпросът е кой ще го прояви. Ето ви пример за „многопластовост“ в дипломацията, дето стана модерно да се казва. А дали непременно президентската институция трябва да е непримирим опонент на изпълнителната власт? Не съм сигурен. При Радев беше така и не беше красиво. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg