Всъщност цялата политическа кариера на Борисов се гради върху стратегията на превантивното действие. Той предварително обрисува образа на определен враг или опасност и след това без особени проблеми влиза в образа на спасителя. Което, разбира се, не става без масирането на определени тези и внушения от неговите лакеи, които успяват чрез масирани медийни прояви да моделират общественото съзнание в търсената посока. В крайна сметка целата почти винаги бива постигана - Борисов се оказва необходим и незаменим дори и когато преобладаващата част от населението го мрази.
Струва си да си припомним най-сериозните постижения на герберската машина за обществени манипулации:
- След като през целия си първи мандат министрите му се учеха да управляват държава, вследствие на което изпаднахме в икономическа рецесия, цялата вина за случващото се бе приписана на тройната коалиция
- Успешно бе заметен споменът за самозапалването на хора в края на първия му мандат; и ако днес журналистите продължават да издевателстват над Орешарски, задавайки му въпроса КОЙ, няма студио, в което да се осмелият да припомнят на Борисов името на Пламен Горанов
- Като стана въпрос за КОЙ, как можем да определим едно общество, което протестира повече от година срещу назначаването на Пеевски само за един ден като шеф на ДАНС, но е готово да повери за трети път съдбините си на Бойко Борисов; ако ние не смятаме за укоримо да ни управлява човек, близък до Пашата, притежавал охранителна фирма през 90-те години и бил в съдружие със знакови криминални особи, на какво ли се дължи нашата абсолютна нетърпимост към Пеевски; и отговорът не ни ли бе даден от самия Борисов, който в изблик на гняв попита какво е останало от протестите, след като „ГЕРБ си дръпна хората”
- Вземането на 1 милиард кредит от Орешарски бе представено като началото на края на държавата, парламентът бе поставен под обсада, депутати бяха замеряни с павета, а когато Горанов изтегли 16 милиарда, не се случи нищо повече от разгорещен дебат в НС
- Само защото Волен Сидеров се регистрира за кворум в Народното събрание, бе изградена теорията за „златния пръст” като символ на политическото падение и задкулисие; но когато Каракачанов и Сидеров подкрепяха открито втория кабинет на Борисов, това се наричаше национално отговорна позиция
- Борисов и досега сипе огън и жупел по случая с КТБ, приписвайки го изцяло на БСП и ДПС, все едно последните са избирали Иван Искров за втория му мандат като шеф на БНБ, а не парламентарната група на ГЕРБ; а и така не се разбра дали е било искано обявяването на банкова ваканция, за да може финансовата система да се срине до основи.
Изброеното е само малка част от цялостните манипулации, на които сме били подложени и които ще трябва и в бъдеще да търпим, за да може да се развива проектът „Борисов”. Като трябва честно да си признаем, че за да е възможно всичко това, вината е до голяма степен на нас самите. Склонността ни да търсим сензационното и експресивно медийно послание ни лишава от възможността да правим критичен прочит на поднасяната ни информация. Ние сякаш не се интересуваме от нейната достоверност и релевантност, а единствено от нейната форма.
И тук се крие единственото ценно качество на Бойко Борисов - възможността му да формулира ярки и запомнящи се реплики. Само преди дни той видя в протеклия таван на един саниран блок единствения пасив от своето управление. Как да не се умили избирателят от подобна равносметка. И на този фон от къде на къде някакво си служебно правителство ще се опитва да ревизира неговата дейност. Или ако все пак се изкарат някакви афери, те ще бъдат чиста проба „червен” реваншизъм.
ГЕРБ се опитват да бягат пред вятъра, защото усещат опасността от наслагването на две тенденции: собствения им низходящ политически тренд и очакванията на обществото, че служебното правителство ще изкара „скелетите от ГардЕРоБа”. И цялата предизборна кампания на бившите управляващи ще трябва да мине през призмата на оправданията. А те са свикнали да бъдат вечните обвинители.
Като контрареакция герберската пропаганда се опитва да забърка поредната манипулация. Тя гласи, че в настоящите условия Бойко Борисов е незаменим в ролята си на премиер. От една страна, тя цели да постави едва ли не пред свършен факт избирателите, но от друга, има и следизборно измерение - да не си и помислят останалите политически играчи, че ГЕРБ ще участва в правителство, което не е оглавявано от техния лидер.
Въпросът е дали тя ще сработи. Досега некомпетентността на Борисов бе най-пазената тайна в държавата. Бяха успешно заметени неговите изказвания как Аржентина е „голяма натовска държава” и за разликите между полипропилена и пропилена (все пак е бивш пожарникар).
Но по отношение на гафа с кандидатурата ни за генерален секретар на ООН последствия имаше и те се отразиха и върху изборната кампания за президент. Въпреки че един аспект все пак остана прикрит. Дали Германия не използва българската сервилност, за да ни вкара в една позорна игра само за да може Берлин да сложи свой човек на мястото на Кристалина. Което вече клони към национално предателство.
Накрая, даваме ли си сметка, че глобалната равносметка от управлението на Борисов е фактът, че по време на първият му мандат ние бяхме изпреварени като цялостно развитие от Румъния, а по време на втория този процес се задълбочи. Трети мандат вече ще ни наложи да се съревноваваме оспорвано с Албания. Което поставя на дневен ред два въпроса, на които избирателите трябва да дадат отговор на 26 март: дали си заслужава страната ни да продължи да бъде заложник на настроенията на една нарцистична натура и дали сме съгласни като граждани да играем ролята на статисти в безкрайното герберско представление „Царят е гол”.
Автор: Георги Георгиев
http://glasove.com/
