Ясно е като друг в леглото до половинката ви след „Не е това, което си мислиш…“. Ваксинационната кампания реално си е предизборна кампания на ГЕРБ. Това е вторичната ѝ функция, независимо дали от управляващата партия натягат болта допълнително. На изкукуригалия от брифинги и сериали народец се внушава от първи петли до кодирания филм за възрастни вечер, че здравните власти, които са част от официалната държавна власт, спасяват населението от сигурна гибел.
И понеже под държавна власт в нашата безобразно авторитарна държава се подразбира премиерът, то изводът е ясен: Бойко спасява народа. А щом опозицията винаги е против Бойко, значи Нинова, Мая, Христо и Слави едва ли не искат да умрем. Или най-малкото – да ни е гадно.
Това е ефектът, който ще донесе на ГЕРБ добавена стойност вечерта на 4 април. Кристално ясно е – епидемията работи за Борисов. Тия ме свалят, аз ваксинирам, внушава ни премиерът. А ваксините сякаш той ги вари в мазето в Банкя. Двоен препек АстраЗенека. Лично от премиера. Насам, народе. Вярно, първак е, ама няма време – гоним колективен имунитет.
Патосът, с който подчинените медии предават ентусиазирани репортажи от опашки за ваксинации страшно напомня кинопрегледите от края на 40-те години – Вълко Червенков, качен на молотовка, агитира селяните за колективизацията.
Простичко е. Властта бе длъжна да демонстрира загриженост, а опозицията влезе в капана на основната си роля – да е скептична и да търси кусури. В САЩ Тръмп се самоуби на вота, защото публично неглижира вируса и каза: Я се стегнете бе, стига глупости. А населението иска някой да му каже, че положението хем е сериозно, хем има кой да се погрижи за него и този „кой“ е точно „той“ и всичко ще бъде ок, но ще минем по чърчилски през кръв, пот и сълзи.
Тук пък си имаме доцент Мангъров, който е мразен, защото неглижира същия вирус. Или поне не го приема по-специално от старите вируси. И вместо думите му да подействат успокоително, те предизвикаха гняв. „Кой е тоя, та ще ни успокоява, искаме Бойко и Мутафчийски да ни се карат“.
Това е положението, приятели.
Автор: Милен Ганев
Източник: fakti.bg
