Това е дълъг пост с прости обяснения.
Обществата имат склонност да проявяват дефекти, които от своя страна позволяват паралелното протичане на трудно съвместими и дори взаимно изключващи се процеси. Обикновено социалното напрежение се повишава в периода след като дадена нация е постигнала голяма победа или е достигнала заветна, дълго преследвана цел, която е имала ресурса и капацитета да я обедини, или поне да обедини огромна част от нея.
Преди да заговоря за дома ни, ще ви разкажа нещо за Щатите — този несъмнем пример за демокрация. САЩ излизат като победител от Втората световна война, което е голямата постигната цел. Следват още няколко години на подялбата на света, които държат адреналина висок, после всичко се спихва. Просто Щатите нямат целта, отнесена към бъдещето, способна да обедини мнозинството от нацията. Случва се и на най-добрите в демокрацията. И тъй като тогава Америка е в икономически възход, колкото повече забогатяват хората, толкова по-разделени стават. На фона на зараждащата се комсуматорска истерия маккартизма взема връх — този страх от комунисти се превръща в средство за репресии. В същото време се дава тласък на борбата за граждански права, темата за равноправието започва да си пробива път. Тогава за пръв път се поставят и много от социалните теми, които живо ни вълнуват днес.
Нашата голяма цел ние я постигнахме още през 2007-ма с приемането ни за пълноправен член в ЕС. Това съвпадна с финансовата криза и бързо попари еуфорията ни, в резултат на което ние си избрахме за водач г-н Бойко Борисов.
Вие нали не мислите, че Бойко Борисов и партията му “ГЕРБ” имат ресурса да управляват процес, който да ни позволи дефинирането на голяма, значима, обединяваща ни цел!? И аз мисля като вас. Обещайте ми повече никога да не позволяваме да бъдем управлявани от пожарникар, чиято любима книга е “Винету”. Благодаря.
Когато няма голяма цел, тогава се появяват множество малки цели на най-разнородни социални групи. И понеже целите наистина са много, всяка социална група става все по-агресивна и по-шумна в представянето на целите и светогледите си. Естествено, при целия този шум различните групи спират да се чуват помежду си, поради което към дейтвията и целите им няма външна критика, поради което те се радикализират. Така настъпва социален разлом.
Въпреки всички индикации за подобни процеси с действията и поведението си Борисов задълбочи социалния разлом. А когато хората са разединени, общественият контрол и внимание върху властта намалява, докато властта накарая стане съвсем безконтролна. Несъмнено това улеснява усвояването и безправието.
Грубо казано, докато всеки от нас беше забил поглед в пъпа на собствената си социално значима цел и не чуваше никакво чуждо мнение, Борисов ни върна в първи клас От това, което съм чел знам, че за подобни процеси на социален разпад са необходими между 3 и 15 години, в зависимост от обстоятелствата. В нашия случай те са около 12 години — епохата “Баце”. Това е неговата “стабилност” — процес на обществено гниене, който пандемията рязко (а и неочаквано за самия Борисов) катализира.
Когато не можеш да се оправиш с хората на Земята, пращаш хора на Луната. Космическата програма на Щатите е голямата цел, която обединява нацията тогава.
Ние трябва да открием нашата си луна, на която да кацнем. Ние трябва да започнем дебат за голямата ни цел, защото нито нахвърляните тръби на Борисов, нито асфалта са постижения.
Ние трябва да сме наясно, че и малките теми — колкото и гръмко да ги представяме — често дори не са теми. Извинявам се, но това, че си нахранил коте не те прави “природозащитник”, ти просто си добър човек, нахранил коте. По същия начин това, че си събираш боклука разделно не те прави “екоактивист”: прави те отговорен гражданин.
Професията ми е да имам идеи. И от опит ви казвам, че ние трябва да вдигнем много по-високо летвата на мечтите си за Българоя. И знам, че мога да бъда полезен в това.
А и защото времето е идеално за голяма промяна.
Ако си стигнал до тук, ти си моят герой. Можеш да ме подкрепиш с гласа си в 23-ти МИР, бюлетина 23, преференция 108. Защото имаме нужда от “Демократична България”.
Мартин Димитров
