Опитът на Борисов в последно време да имитира колегата си Орбан с водевилен театър по проблема с мигрантите го прави повече от смешен и жалък. Отчитайки великите постижения на българското европредседателство, нашият отново призовал ЕС да затвори границите си като мярка срещу външния наплив. Години наред Борисов бе по-нисък от тревата, раболепно приемаше всичко, което му се спускаше от Брюксел и Берлин, козируваше, без да се замисля на всеки ялов експеримент с квоти, бежански лагери и разселвания, само и само да се представи като отличник пред "началниците". Обратно - унгарският премиер не се примири от самото начало, навлече си гнева на силните западни държави, но устоя на натиска. Днес отдавна не е самотен играч в това си поведение, а си спечели и симпатиите на европейците.
Затова днешният вопъл на Борисов е твърде закъснял. Да не говорим, че идва на фона на друга една драма, разиграваща се в момента в Германия. Там сериозно се разклати столът на наставничката му Меркел, която дори може да се прости с поста си заради провала на политиката й "Добре дошли". Канцлерката е с ултиматум от своя коалиционен партньор ХСС да представи до две седмици общоприемлив за ЕС план по проблема, защото досегашните й опити ведно с чиновниците от Брюксел да накарат всички останали държави да я последват, се сгромолясаха с гръм и трясък. А ситуацията хич не е розова, щом тя го удари на молби Германия да плаща на други страни да приемат обратно мигранти срещу двустранни споразумения. Кои страни? Такива като нас ли? Борисов обаче и тук го раздава ва банк. Защото редом с приказките за затваряне на границите, подкрепя увеличението на бюджета на ЕС за интеграция на бежанците. И е повече от сигурно, че ще клекне на Меркел, ако бъде "помолен" за двустранна "услуга срещу заплащане". Такова двулично поведение няма как да остане незабелязано. А с Меркел на шията или без нея, Борисов няма как да стигне Орбан.
