Борисов е прав, когато каза днес на брифинга в Струмица в присъствието на македонското правителство и македонските медии: „Върнем ли се в историята, приключваме с бъдещето!“. Реагира правилно и когато прати наперения македонски колега да пита езиковедите и историците за "македонския" език, а не политиците. Премиерът отдавна иска политиците да чертаят коридори и трасета, по които да вървят стоки и бизнес, а не да се влачат митове и легенди. И винаги се дразни, когато ни навират в очите това, което ни разделя, а не това, което може да ни събира. Свалените слушалки за симултантен превод в залата в Стумица му дадоха удобен пример да онагледи тезата си.
Очевидно някой днес на Балканите трябва непрекъснато да повтаря, че ни е нужен мир, че е важен погледът в бъдещето, защото там, в миналото има черни дни и кървави нощи, които винаги ще ни дърпат назад. Първата световна война ни лепна прозвището „Балканите - барутният погреб на Еворпа“ и оттогава четири-пет поколения живеят с пожарищата или със спомена за тях. А политиката бе проекция на това минало – въртиш се в едни въпроси, за които или няма отговор или отговорът те кара да гледаш на съседа като на враг. Грехът на редица балкански лидери към собствените им народи роди омразата и отчуждението, създаде капсулирането и икономическата изолация. Драматичните държавни обединения и разделения отдавна превърнаха тази „красива земя“ в нарицателно понятие за разпокъсаност и противопоставяне.
Каква бе ползата от това, попита днес Борисов.
Големите държави и до днес да гледат на Балканите като на задния двор на Европа. И докато ние спорим за езика и за историята, богатите европейци продължават да не ни поставят наравно със себе си. Въпреки желанието за приобщаване.
Борисов и Заев искат да сложат кръст на това. Динамичните процеси в Македония с провала на политиката на Груевски отвориха нова писта, по която двамата много внимателно и умело стъпват. Знаят, че имат противници. В Сфия - по-малко, в Скопие - повече. И внимават във всяка дума и всеки жест.
Борисов улови мига и превърна темата за Балканите в тема на Европа. Няма да се връщам на положителните оценки за подписания на 1 август исторически Договор между двете страни, който отлежаваше близо 18 години.
Прави впечатление обаче последователността на посланията и това трябва да се отчете.
На 1 август 2017 година в Скопие Борисов заяви: “
Гледайки назад ще се спънеш и ще паднеш, затова ние решихме да гледаме напред и съм убеден, че след 10 години резултатите от тази среща ще бъдат видни за двете държави“.
На 23 ноември в Струмица допълни:
„Колкото по-бързо забравим, че сме велики, толкова по-бързо инфраструктурата и доходите ще се изравнят със Западна Европа". Същото го каза и през септември в Кавала пред гръцкия премиер Ципрас и министриту му. Повтори го по-късно и на четиристранната балканска среща в Евксиноград.
Скептиците ще кажат – хубави приказки, ама дека са проектите? И кога, аджеба, ще дойде времето, в което
„Балканите от барутен погреб ще се превърнат в процъфтяващ регион"? И ще бъдат прави. Много са ни лъгали и затова все по-малко вярваме.
Други пък ще опонират - тук, на Балканите историята така ни е подредила, че всички сме "велики". Забравяйки, че в същото време носим клеймото на „диви балканци“, които Европа и до днес не може да разбере. Не случайно шефът на Европарламента Антонио Таяни сподели преди два дни в София, че чувства Борисов като учител по проблемите на Балканите и ще се съветва с него.
Има още нещо, което предпоставя новия поглед на Европа към нашия регион, който Борисов иска да наложи. Преди 22 години на Балканите заглъхна последната война. Започна дългото чакане за членство в ЕС. България, Румъния, Хърватия и Словения го постигнаха.
Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Косово и Албания стоят на опашката. Времето минава и те започват да показват признаци на умора. Целта се отдалечава и мнозина започват да се чудят дали не трябва да отидат някъде другаде. А предложения не липсват.
София иска Брюксел ясно да каже на „балканците“: Принадлежите към
нас и ние ще направим всичко, което е възможно, така че да може да имате по-добър, по-безопасен, по-проспериращ живот. Трябва да бъде ясно посланието на Съюза: Няма да се откажем от този регион, защото той е неотделима част от Европа.
Българското европредседателство става инструментът за активирането на този процес. Ципрас го каза в Кавала:
„Българското председателство е нашето, балканско председателство“. Това ще е и последният шанс за Балканите. Това е перспективата, която кара балканските лидери да се вкопчат един в друг, съзнавайки, че единството ги прави по-силни и по-привлекателни за онази богата, аристократична Европа, която гледа с презрение на крамолите и междуособиците.
Смисълът на тези усилия е Балканският полуостров, представян доскоро като “анти-Европа”, да стане необходимата, задължителната част на цивилизована Европа. И се чертаят коридори по осите Север-Юг и Изток-Запад, та да се свържат три морета със сърцето на Стария континент.
В тази мащабна проевропейска Балканска операция няма малки и големи. За първи път държавниците се опитват да преодолеят балканския фройдистки “нарцисизъм на малките разлики”, където всеки се опитва да мисли, че по някакъв начин е по-добър от съседите си на запад и изток. „
Винаги може да се намери нещо, което да ни скара. Народите на България и Македония не заслужават това“, посочи Борисов. И подчерта, че със Заев са си дали дума да говорят само за прагматични неща, защото в сложната действителност на Балканите един политик не намери ли път към другите, следва кръв...
Много път имаме още да извървим един към друг. Най-вече в мисленето си. Но началото е поставено - Борисов и Заев започнаха да пишат новата история на Балканите. Казвам го с усещането за целия скепсис, който може да породи тази оценка. И най-големите им противници ще признаят, че новата страница е написана именно от тях двамата. За този процес работиха и други преди тях – съдбата посочи Борисов и Заев да го скрепят с подписите си.
Сега остават проектите, пътищата, коридорите, промените в образованието, ревизията в учебниците, в книгите, в науката.
Дано там да не се спънем. Защото ще е много, много трудно!
Дано по-скоро да забравим за барутния погреб и да мислим за мостове.
С поклон и уважение към миналото да приближим бъдещето.
http://epicenter.bg
