Преди няколко години в зората на утвърджаването на ГЕРБ като управляваща партия лидерът ѝ Бойко Борисов беше казал пред актива: "Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ".
По-късно Борисов доразви тезата си и отново на партиен форум заяви:
"ГЕРБ може да бъде свален само от ГЕРБ".
Сещам се за това пророчество на Борисов, наблюдавайки скандала по време днешното заседание на парламента, когато председателят Димитър Главчев изгони от залата лидера на опозицията Корнелия Нинова.
А след нея напусна и цялата парламентарна група на левицата – 80 души!
Ще кажете, не за първи път депутат бива изгонен от парламентарната зала.
Така е. Проблемът е в поводът днес. Опозицията извика премиера да обясни кой е депутатът-наркотрафикант, мнозинството естествено отказа, а пък Корнелия Нинова изчете по този повод остра декларация. Всичко дотук е нормална парламентарна практика.
Нинова обаче реши да опъне тънката струна на депутатското самочувствие и се обърна към мнозинството:
„Заради този човек вие се подлагате на това самоунижение, нямате ли достойнство на народни представители, които същият този човек е наричал безделници?" (Нищо ново! През 1996-а Виденов каза същото за депутатите). "
Защо позволявате на български министър-председател, който и да е той, тотално да руши институциите“, попита в речовития си стил Нинова.
Тук на уважавания г-н Главчев странно защо не му издържаха нервите - с цялата строгост на своето присъствие на парламентарния връх и с необяснимо фелдфебелско наслаждение той затвори микрофона на Нинова и я изгони от залата с мотива, че "оскърбява" депутатите и премиера.
Бих приела поведението на председателя на парламента за автентично и принципно, ако той беше подходил по същия начин, когато от парламентарната трибуна депутати се обиждаха на „убийци“ и „кръвопийци“, когато разпалено едни сочеха други, че са „клали българи както и по турско не е било“, когато се нападаха като „дървеници, които трябва да бъдат смачкани“, когато езикът на омразата похлупваше естетиката на парламентарното ораторство.
В нито един от тези случаи г-н Главчев не прецени, че тези думи „оскърбяват“ народните представители или че са срам за институцията. Не се разграничи от тях, не ги порица, не си и помисли да посочи вратата на парламентарния храм за подобни сквернословия.
Ще кажете – и друг път е било така!
Да, от зората на демокрацията у нас парламентарният шеф винаги пази мнозинството, което го е избрало и винаги брани премиера, който фактически го е посочил за този пост (нищо, че сме парламентарна реублика). И ще ви дам примери: Сендов пазеше Виденов, Соколов бранеше Костов, Герджиков бдеше над царя, а Миков - над Орешарски. Е, сега е времето Главчев да пази Борисов!
Да де, но нали трябва да се учим от грешките си и от уроците на миналото. Защо Главчев трябва да прилича на Соколов или на Миков?
Къде е израстването ни и утвърждаването ни като парламентарна република, след като непрекъснато ще се връщаме там, откъдето сме тръгнали? Не може по такъв аджамийски начин да отнемеш думата на лидера на опозицията и да претендираш, че си европейски демократ! И то, когато тя чете декларация! Такъв автогол си вкара Главчев, че се чудя как не осмисли какво прави. Накрая дори изтърси глупостта: "
Не можe да говорите, каквото си искате!" Ами депутатите нали затова имат имунитет, за да говорят от трибуната, каквото си искат. Да припомня - в миналия парламент един от днешните партньори в управлението наричаше депутатите от ГЕРБ
"грухтящи прасета"!?!...
ГЕРБ досега не бяха свикнали с остра и непокорна опозиция и трудно боравят с парламентарните механизми на съгласието, въпреки усилията на Цветанов да гаси пожарите, когато лумнат. Нито ще укротят Нинова, нито ще ѝ запушат устата, нито ще "опитомят" БСП с познатите досега способи. Защото това ѝ е работата на опозицията - да диша във врата на управляващите. ГЕРБ едва сега го разбират. Точно в този парламент ГЕРБ са поставени на сериозно изпитание - всяко по-рязко движение на парламентарната лодка може да я обърне, защото със 122 депутати комфорт в нея не може да има.
Затова трябват такт, умение, баласиране, мъдрост, дори коткане на опозицията. И като обица на ухото непрекъснато да звучат онези думички: „
Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ".
Само че Главчев май не е такъв. Нито е сговорчив, какъвто беше като обикновен депутат, нито е тактичен, нито демонстрира мъдрост като за „пръв между равни“. И все по-често ще опъва нервите и на Цветанов, и на Борисов, когато не успява да стаи своите емоционални изблици. (Днес добрата новина за коледни пенсии, която премиерът съобщи, потъна в скандала, сътворен от Главчев). А пък опозицията, нали това ѝ е работата, вече намери ахилесовата му пета.
Така че трудното за Главчев предстои.
За ГЕРБ - също.
Странно, но ГЕРБ не отчитат с достатъчна дълбочина на анализа още нещо много важно – радикализирането на ДПС и тяхната цел за „демонтаж“ на сегашната формула на управление. С всеки изминат ден думите на Мустафа Карадайъ стават все по-тежки, изявленията му – все по-кратки, обвиненията – все по-конкретни, а погледът му – все по-остър. Който познава тази партия, знае какво означава това. Днес без да го афишират официално, депутатите на ДПС също напуснаха парламента.
И си представете същата картинка по време на европредседателството – един грешен ход на ГЕРБ или на председателя Главчев и ...БСП и ДПС напускат парламента в деня, в който например в София са се събрали европейските лидери! Как ще изглежда това в очите на Европа – парламентът на републиката, която в момента ръководи най-големия демократичен съюз, се крепи от националисти! На хора, които шмъркат и се носят, клатейки се по парламентарните кулоари.
А пък двете партии, които са в ръководствата на европейските социалисти и либерали стоят на жълтите павета!
Може ли това да се случи? Може. И още как!
Нямаме никакви гаранции или имунизации от парламентарни бури и политически протоберанси по време на европредседателството ни. Напротив! Както вървят нещата, управляващи и опозиция изострят и тона, и отношенията си и напрежението може да избухне именно във времето, когато Европа ще е в София.
И още нещо - ние имаме тотално сбъркано мислене за своето настояще и бъдеще. Когато цяла Европа гледа напред, опитвайки се да минимизира щетите от миналото си, от разслоенията и разногласията – ние като слепци гледаме назад. Вместо да се обединим около кауза, която да ни дърпа напред, все нещо ни тегли назад. От седмица власт и опозиция са се хванали за гушите в акцията „ревизия на прехода“. Много хубаво като идея, но твърде закъсняла. Фатално закъсняла! И те, и ние знаем, че това няма как да се случи. Още повече пък за това да се променя Конституцията! Но това не пречи да се навива пружината на безмисленото противопоставяне. А пък обикновените хора това не само не ги интересува, но ги отвращава, защото, както сочи анкетата на Епицентър.бг, който крал, крал – възмездие няма да има!
Защото сами си разрушихме държавата, сами си избирахме политиците, които да крадат и сега сами ще си носим вината за това.
Болезнено е да го признаем, но това е истината.
А пък ГЕРБ да помнят онези думички!
Поне сега.
http://epicenter.bg
