Кой можеше да предположи, че лидерът на опозицията в българския параламент ще се превърне във фактор за стабилността на управлението.
И то на правителството на Борисов.
И то по време на европредседателството.
Тази ситуация лъсна след вчерашната среща между председателя на БСП Корнелия Нинова и вицепремиера Красимир Каракачанов - лидер на ВМРО и съпредседател на ОП, които пък са коалиционни партньори на ГЕРБ.
Такава среща предстои утре и с другия вицепремиер Валери Симеонов - лидер на НФСБ и също съпредседател ОП.
И двамата поискаха лично и поотделно рандевута с Нинова, към която досега не са показвали знаци на уважение или на респект. Напротив!
Каракачанов предложи на червената дама кавалерски и с кръчмарско-балкански маниер "да пием по бира".
Симеонов не слезе на това ниво.
Бира Каракачанов не извади. С Нинова останаха на вода.
Но пък срещата им се превърна в публичен знак за настъпила вече нова ситуация както в управляващата коалиция, така и в патриотичната властова сглобка между ВМРО, НФСБ и "Атака".
А тя никак не е добра за държавата.
От срещата стана ясно че, в коалицията ГЕРБ-Обединени патриоти
-
има сериозни разногласия по отношение на базисни за страната законопроекти: за модернизация на армията, за вероизповеданията, за хазарта, за здравето, за местни данъци и такси...
-
лидерите на ОП не намират съгласие в парламентарната група на ГЕРБ и вече го търсят в опозицията в лицето на БСП. Това отдавна не се е случвало. Не е драма, но е знак.
-
Каракачанов не среща подкрепа от министър Горанов за парите за армията и подозира Цветанов в удар под кръста по закона за вероизповеданията. За Симеонов ще разберем утре.
-
на практика има бламиране на военния министър от страна на ГЕРБ. Същото ще се случи и със Симеонов, ако ГЕРБ отхвърлят законопроекта му за хазарта или за тютюнопушенето.
-
Каракачанов е изправен пред ситуация или да подаде оставка, или да "търси консенсус" при опонентите, или да се спотайва, все едно че нищо не е било. Оставка няма да подаде, защото никога повече няма да е министър. Да се спотайва не е в характера му. Затова "търси консенсус" навън, показвайки, че няма такъв вътре. И не спира да тръби, че в парламента няма комуникация. Пак удар по Цветанов.
-
Симеонов пък отдавна ни осветли, че управлението е пълно с "калинки" и че го натискат да назначава кадри на ГЕРБ без компетентност.
-
създава се усещането, че властта е върху плаващи пясъци и не се знае докога авторитетът на Борисов ще може да удържа вътрешната (не)стабилност.
От срещата "на вода" стана ясно и друго - че малката коалиция Обединени патриоти е в състояние на "шок и ужас"
- извадили са "патриотично" томахавките и не се знае кой кога кого и за какво ще удари, въпреки публичните им изявления, че всичко е наред и че скандалите им са тип "семейна свада".
-
истината е, че тримата "патриотични" лидери не се понасят. И че на Борисов това все повече му тежи. Че е уморен и че му писва.
- Сидеров рече, че срещите на Каракачанов и Сименов са нелегитимни. Симеонов му отвърна в стил - ти кой си, че да ми даваш нареждания, а Каракачанов смънка, че атакистът нещо не е разбрал, сякаш е дементен.
-
Сидеров обаче няма да миряса. Той ходи до Крим без да му пука за държавната политика, така че като нищо утре може да скандализира и срещата на Валери Симеонов с Нинова. Ако Борисов не го "вразуми"...
-
тази бутафория във властта става опасна за ГЕРБ и за Борисов. С такива "партньори" не е възможно дълго време да се управлява. Ситуацията ще изпилва все повече нервите на премиера и доверието в ГЕРБ. В момент, когато България е в центъра на Европа, когато елитът на Европа пристига в София, което никога досега не се е случвало, поведението на партньорите на ГЕРБ е уронващо престижа им.
-
кой кога ще разруши къщичката не е ясно, защото на ОП изобщо не им пука за това как изглеждат отстрани и какви вреди нанасят върху общото възприятие за властта и за България като европейска страна.
Кой какво печели?
-
Ситуацията е благоприятна за БСП, защото се превръща във фактор, от чиито гласове зависи прокарването или не на важни управленски решения.
-
Нинова отигра адекватно поставянето ѝ в странен триъгълник на междупартийни конфликти. С нея БСП се наложи като остра опозиция. Без да изменя на резкия опозиционен тон и на амплоато си на "агресивен" водач, Нинова показва и умение да говори с всички, независимо от партийната окраска, да бъде мост на сближаване по позиции, които касаят държавата. Получава се нещо странно - докато Борисов година вече играе навън ролята на миротворец и се опитва да сдобри размирните Балкани, вътре в страната лидерът на опозицията влиза в ролята на омиротворител на враждуващите във властта. Кой ще спечели повече - зависи от чувството им за такт, от натрупания опит и мъдрост.
Кой какво не губи?
- ГЕРБ могат да си позволят да неглижират патриотите, защото имат на разположение ДПС. Колкото повече Сидеров се опитва да вреди на ГЕРБ, толкова повече "цената" му пада. И погледите ще се обръщат към ДПС. А политиката на оцеляване ще върви редом с политиката на сделката. "Златният пръст" обаче не може да бъде вечен. Защото е позор за принципите в демокрацията.
Докога може да се удържи така?
- Поне до евроизборите през май 2019 година. Скандалите в парламента ще се множат, кръчмарското поведение ще замества коалиционната култура, която е на най-ниското ниво, което познаваме. По-зле е дори от времето, когато ГЕРБ имаха за партньори реформаторите.
И гневът ще расте.
Но никой не е готов за избори.
И това е спойката, която ги държи.
Евроизборите ще бъдат първият тест за отговорността и заслугите да бъдеш на власт.
Но има и едно "ако".
Ако партньорите не те издънят!
http://epicenter.bg
