Валерия Велева: Ротация или избори - кой какво печели и губи

Колкото повече се доближаваме до 6 март, толкова повече ротацията във властта изглежда като мираж. На 12 февруари написах "Изборите са неизбежни, ротацията е безпредметна" и последвалите събития потвърждават това заключение.

Към този момент преговорите между ГЕРБ и ПП са в мъртвата точка - никой не отстъпва от позициите си. Мария Габриел настоява да е премиер и външен министър, Николай Денков иска е вицепремиер и външен министър. Мотивите и на двете страни са широко оповестени, амбициите за власт - ясни до омерзение. Постът на първи дипломат в държавата няма как да се разцепи. 

Екзотичната идея да се създаде нов пост в правителството - министър по европейските въпроси, за да се удовлетвори желанието на "Ники да пътува" ще бъде толкова отвратително от гледна точта за обществените реакции занимание, че по-добре партиите от некоалицията да не си го и помислят. Николай Денков акумурила недоволство до степен на гняв и отрицание, каквото отдавна не е имало към министър-председател.

Изводът е категоричен - сглобката повече не може да продължи да съществува във вариант, в който беше замислена преди 9 месеца. Самопровъзгласилата се като последна инстанция на истината и морала "Промяна" се сгромолясва в своята политическа посредственост, грубост и арогантност, съчетана с брутална властова жажда. Всякакви политически проекти са се раждали за последните 34 години, но недоносче като ПП, стигнало до върха на държавата (благодарене на президента Радев) не сме имали.
А върху Борисов се стоварва отговорността да дундурка това недоносче и да компенсира за своя сметка всичките му провали, изцепки и корупционни схеми. Едновременно с това междуличностната омраза и хъса да се подлее вода на другия в сглобката достигнаха публично драматични нива и отдавна прескочиха довчерашното благовидно обяснение за "партнъори по неволя". Е, вече не са!

Въпросът е докога това може да се търпи какво да се прави оттук нататък. Решението е на Борисов. Пасивите и негативите - пак негови.

Вариант първи - Борисов и ГЕРБ "клякат" пред щенията на Петков и Денков в името на евроатлантическата стабилност. Мария Габриел става премиер, "през сълзи" отстъпва Външно, в ответ ГЕРБ получават 5-6 министерства, а може и нищо да не получат и в следващите 9 месеца манданосителят ГЕРБ/Борисов ще е отговорен за всичко в държавата. Край на атаките срещу ПП, "които създават само хаос", край на критиките, че "нищо не се строи", край на оплакванията, че някой пречи на Габриел да се изяви като страхотен премиер. Всички счупени от ПП яйца през последните 9 месеца влизат в кошницата на ГЕРБ за бъдещите 9 месеца. Да си ги носят, заедно с тези, които тепърва ще счупят. До декември - ако издържат, когато би трябвало да е повторната ротация.

Някои анализатори смятат, че важният фактор за балансите в управлението ще са резултатите от европейските избори и електоралната тежест, която ще покажат ГЕРБ, ПП и ДПС.

Ако резултатите покажат срива на ПП, който социолозите прогнозират, то ГЕРБ могат да поискат преформатиране на сглобката. Механизми за това обаче няма - правителството е с мандата на ГЕРБ, премиерът е на ГЕРБ, едва ли може да се очаква промяна на съотношението в състава на кабинета. Приеме ли сега ГЕРБ ротацията, ще я кара до края на годината с всички имиджови последствия за това.  

Вариант втори - ротацията се отлага. Ники остава премиер, дори и да подаде оставка, както се зарече.
И тук изходите са два - ротацията се отлага и отиваме на избори 2 в 1 през юни или ротацията се отлага и отиваме на избори през есента след вота в САЩ.
И в двата случая ГЕРБ ще ги спечелят, а ПП ще бъдат наказани.
Въпросът е кой с колко.

При избори 2 в 1 ГЕРБ имат огромния шанс да ги спечелят убедително, защото в момента са във възходящ тренд и защото атаките по ПП до евровота могат да бъдат уплътнени така, че моралният срив на "Промяната" да е необратим процес. ПП вече губят подкрепа дори и в сектора, който им симпатизираше, лидерите им добиват карикатурни измерения. Харвардците започват да влизат в конфилкт и със своята база. Всички това обръща времето в полза на ГЕРБ и определя динамиката на политическите процеси. Изражението в депутатски места за ГЕРБ може да ги доближи до вариант, при който да успеят да съставят мнозинство с ДПС, чийто възход също е видим.
Проблемът в случая е - как да се обясни това на европартньорите, които виждат провала си с ПП, но продължават да ги легитимират.

Ако изборите се отложат за есента - тогава всички партии в некоалицията ще продължат да затъват в нерешените управленски проблеми и в собствената си непоносимост, което тотално ще отврати публиката. Тогава вотът просто ще стане неизбежен, а резултатът - неконтролируем от гледна точка на новопоявил се политически субект или възход на познат такъв.

Решението не е лесно.
Властовите амбиции на ПП-ДБ и убеденосттта им, че безкомпромисното налагане на евроатлантизма ще ги задържат на политическата сцена, дори с цената на разбиване на държавни институции, изправят страната пред драматични мигове.

Марионетното поведение на Николай Денков е обидно, отблъскващо и омерзително. За съжаление днес у нас няма убедително лидерство, което да му се противопостави. Политическата скамейка е изчерпана. Партийните водачи са провалени и омаскарени. За нещастие, всичко това се случва в условията на глобално пренареждане на тектоничните пластове, което изправя България пред рискове с исторически проекции. Отчайващо е, че точно в такъв момент дребното борикане за постове на несъстоятелни от политическа гледна точка хора прави страната ни лесна плячка за всякакъв вид чужди интереси.

Ротацията е дребно парче от световния пъзел, превърнато от неумели политически играчи в невъзможна управленска формула.

https://epicenter.bg/