Докато премиерът Борисов се радваше в Рияд на изключителната чест да участва в танца със саби заедно със сина на саудитския крал, в София ВМРО му заби истински кинжал.
Поводът – присъствието на Симеон Сакскобургготски като специален гост в делегацията.
От централата на комитите, чийто баш войвода Каракачанов, в качеството си на вицепремиер, стоеше рамо до рамо Борисов през цялото време на официалното посещение в Саудитска Арабия,
пуснаха остра декларация, с която обвиниха премиера в сделка с царя – имоти срещу контакти, при това "предполагаеми" и още по-лошо, „доста съмнителни“.
Получи се пълно разминаване на реалностите – от Рияд течаха кадри на възторжения премиер в ритъма на танца, до него царят и принцът разчупват стериотипи, а
в София - коалиционният партньор полива всичко това обилно с катран, внушавайки, че „царското“ присъствие в „кралската“ визита е чиста проба търгашество. "
Заради това ли беше всичко, господин Сакскобургготски? За да си върнете имотите? Не е ли това обидно към собствената Ви фамилна привързаност към България. Към кое в България е привързана Вашата фамилия? Към дворците ли?“, нижат гневни слова воеводите и зоват премиера Борисов да защити националния интерес от „
опитите за мълчаливо и лекомислено отстъпване на т.нар. царски имоти по посока на фамилията Сакскобургготски“.
Както и да го погледнеш, това е скандал.
От една страна – между Борисов и Каракачанов. Премиерът с пълно право може да попита вицепремиера си: На какво основание ме подозираш в сделка? И точно сега ли намери да ми забиеш нож в гърба - когато се опитваме да направим заедно нещо полезно за държавата? Стоим на една маса, а ти под нея ми подкопаваш почвата...(В този смисъл и други работи може да си помисли премиерът.)
От друга - между Борисов и Сакскобурггатски. Ако е имало сделка – тя лъсва пред обществото и това е много неприятно. Ако няма – и двамата може да се почувстват засегнати от грозната мълва и неоснователните съмнения относно чистотата на техните отношения.
От трета страна – „царските имоти“ са щекотлива тема за българското общество и всеки опит на държавата да отстъпи пред царската фамилия се посреща на нож.
Каракачанов научи от Епицентър.бг в мига на кацането на делегацията в София за наличието на декларацията.
Но до този момент не се е разграничил от текста ѝ. Нещо повече – смята, че съдържанието ѝ изразява точно отношението на ВМРО към царските имотни щения. „
Въпросните имоти са на институцията цар, т.е. на държавността. Днес такава институция в България няма. Имотите не са лични, те са държавни. И винаги са били...", този текст от декларацията съвпада точно с неговите виждания по темата. Не намира за притеснително, нито за проява на лош политически вкус и момента на пускането на декларацията.
Защо се получи всичко това? И къде е истината?
Седмица-две преди посещението на Борисов в Саудитска Арабия изненадващо стана ясно, че две министрества се занимават с казуса „царските имоти и българската държава“, след като се знае, че на различни инстанции досега държавата печели тези дела.
По необясними причини обаче
Министерството на регионалното развитие внесло молби за спиране на делата за връщане на двореца "Врана" и "Царска Бистрица" на Симеон Сакскобургготски и сестра му . А пък в
Министерство на правосъдието вече работела междуведомствена работна група за постигане на извънсъдебно споразумение наследциците на Борис III. Нещо повече - в сряда вечерта, точно когато премиерът се въртеше в ритъма на танца със саби, се разбра, че специалният щаб в
Министерството на правосъдието, който води преговорите за дворците, подготвя и специален законопроект за тяхното връщане.
В научните, дипломатически и юридически среди се заговори,
че Сакскобургготски ще спечели делата, които води в Страсбург срещу България и, за да предотврати скандала, който ще избухне точно по време на европредседателството, правителството на Борисов е готово да се споразумее с него -
връщане на имотите му срещу прекратяване на делата в Страсбург. „Сделката“ имала и финансови измерения – обезщетението, което Европейският съд по правата на човека ще присъди на Симеон II, и което държавата трябва да плати, е в огромни размери, така че България може да го компенсира, като му върне дворците.
Всичко това се развихри по медиите в София, докато премиерът и царят бяха в Рияд.
Никой не го опроверга. А присъствието на Симеон II в делегацията идеално пасваше на схемата „царски имоти - срещу международни контакти“. И ако до един момент пъзелът на схемата беше неустойчив, декларацията на ВМРО направо го бетонира.
Едва днес министър Николай Нанков заяви, че от регионалното министерство не са подавани молби за отказ от иска и че държавата не се е отказала от царските имоти. „Ако не бъде постигнато извънсъдебно решаване на казуса, след 6 месеца продължаваме с делата“, подчерта Нанков.
Е, ВМРО ще се извини ли, че обвини премиера в сделка?
А Каракачанов ще "издърпа ли ушите" на своите, че са се подвели по медийни "спекулации"? Или те му спретнаха комплот?
И как всичко това се отразява на коалиционния климат в управлението?
Посещението в Рияд поставя и други въпроси.
Безпорно визитата е историческа с пробива, който прави Борисов и в тази страна, стъпила върху петродолари, до които всеки иска да се докосне. Умението му да скъсява дистанциите, независимо с кого разговаря, и тук даде резултат.
Борисов беше приет в кралския двор не като премиер, а като държавен глава. (А у нас ВМРО го нарече едва ли не търгаш). Принц Султан го гледаше с искрен възторг и го насърчаваше в специфичните ритми на саблената церемония.
Въпросът е какво ще поискат саудитците срещу този голям ихтибар, който ни сториха. Борисов е прагматичен, не води празни разговори. Обича да чертае коридори, трасета, да се разбере с партньора за нещо конкретно. Да остане в историята. Винаги иска да се съизмерва с другите и да ги надскача.
Но докато в Рияд се говореше протоколно, както при всяка такава визита, за възможни инвестиции, в София тръгнаха слуховете, че продаваме оръжие на Саудитска Арабия, с което тя води войната в Йемен. Не някой друг, а националното радио прокара отново тезата, че
през Саудитска Арабия българското тежко и леко оръжие отива за Ислямска държава и за крилото на „Ал кайда“ в Сирия“.И точно в дните на българската визита Европейският парламент призова ЕС да наложи оръжейно ембарго на Саудитска Арабия на фона на "най-големия в света глад" в Йемен. А пък в България се засилиха съмненията, че евентуалните саудитски пари ще дойдат заедно с религиозното влияние.
За всичко това представителите на българската делегация трябваше да говорят и предварително, и след това. Защото докато в Рияд всичко бе лъскаво и прекрасно, в София плъзнаха съмненията. Които съвсем не са от завист.
На възторзите на външния министър, че не на всеки в Рияд се оказва честта да играе танца със саби, идва въпросът – срещу какво?
Да, България излъчва стабилност; да, премиерът е очарователен за чужденците и отворен за контакти; да, страната ни е особено привлекателна за различни интереси с оглед на европредседателството; но ние не разбрахме какво сме поискали и какво сме получили, какво отсреща са поискали от нас и какво са получили. Цяла държавна делегация да се вдигне, за да се договаря едно посолство - много е ниска топката. Сътрудничество по линия на сигурността - много е важно, как го скрепихме? Имахме ли готови договори? А бизнесът, който съпровождаше премиера, какво постигна?
Всяка една такава визита е натоварена с много очаквания, които с времето се сблъскват с реалността. За съжаление! Примери много - посещенията в Кувейт, Катар, Китай... В годините на прехода българските премиери и президенти направиха пътеки към тези екзотични страни - но нито агнета им продадохме, нито пилета, нито оттам дойдоха големите инвестиции.
Дано този път е нещо различно. И да си заслужава танца със саби
http://epicenter.bg
