Българите забогатяват, внушават ни управляващите кажи-речи от година. Твърдението би било вярно, ако в понятието българи включват само себе си. Не и онези близо 2 милиона, които преживяват с по-малко от 314 лв. месечно, нито дори онези 3,253 млн. души, чийто доход е между 314 и 581 лв. Любопитно е как би преживял един министър с месечен доход от равностойността на минималната заплата - 510 лв. Не говорим за по-малко от 314 лв. Мантрата за богатеещия българин, внушавана ни от управляващите, е подсилена и с "данни" от увеличаващите се пари в банковите депозити. Но и това се оказа лъжа, защото се увеличавали депозитите само на най-богатите. Иначе 70% от българите нямат пари за спестяване.
Очевидно е лъжа и "гладът" за висококвалифицирана работна ръка, щом кажи-речи във всяко трето българско семейство има поне един човек, който работи в чужбина, а безработните са близо 190 хил. души. В същото време се оказва, че изобщо няма опашка от молдовци и украинци за работа в България. Тази "наплив" явно им се привижда на работодателите. Същите, на които им се привижда "скок" на безработни, ако бъде увеличена минималната заплата. Странно е, че българският работодател (или поне представителите на работодателски организации) носи по-скъпи костюми и кара по-скъпи коли от европейските и американските си събратя, но съзнанието му на работодател е от времето на робовладелския строй. В това царство на сивата икономика обаче се оказва, че не искат да работят и хората от трети страни, за които очевидно работодателите си въобразяват, че се бедни и ще са склонни да им бачкат за по-малко и от 510 лв. Завидно самочувствие. Завидно е самочувствието и на управляващите, граничи дори с гьонсуратлък. Хвалбите за увеличената минимална пенсия или минимална заплата далеч не могат да осигурят на българина самочувствието на европеец. Още повече, като си спомни, че при първия кабинет на Борисов всички доходи и социални плащания бяха сложени във фризера. За близо 4 години. И днес отново се допуска цените на стоките и услугите многократно да изпреварват ръста на възнагражденията. Отново се допуска бизнесът да диктува действията на управляващите по отношение на пазара на труда. Как да повярва човек в някаква справедливост при такива управляващи? И защо ли бизнесът търси евтина работна ръка от трети страни, след като неотдавна стана ясно, че близо 1/3 от софийските клошари са висшисти? Очевидно трудно се управлява държава, в която интелигенцията и хората с умения и опит са натикани на най-ниското стъпало на обществената стълбица или са прокудени в чужбина, където знанията им са уважавани.
