Вчера премиерът пак намери причина да се похвали. Трети сме в класацията за най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург, обяви той. Наистина външният дълг бе един от проблемите на страната в края на 80-те години, когато нарасна значително, а валутните резерви се стопиха. Логично през 1990 г. България обяви мораториум върху плащанията по дълга. През 1993 г. той беше предоговорен с Парижкия и Лондонския клуб, но въпреки това към 1996 г. валутните резерви отново се оказаха зле и това доведе до хиперинфлация през 1997 г.
Трупането на нови външни дългове от държавата започна през 2014 г., когато правителството взе 3 млрд. лв. от външните пазари. Парите трябваха за погасяване на друга емисия в началото на 2015 г. След това, най-вече заради КТБ и дефицитите България няколко пъти тегли заеми от чужбина. Както е известно, парламентът подписа своеобразен празен чек на второто правителство на ГЕРБ за 16 млрд. лв. Управляващите получиха възможност да теглят от тези пари, когато поискат, и да ги харчат, за каквото си поискат. Така през 2016 г. външният дълг на публичния сектор набъбна до 7,5 млрд. евро, или с 3,5 млрд. евро повече спрямо две години по-рано.
