За джуджетата и хората
Посветено на ген. Наско – най-малкият разузнавач в света!
Първо е много важно да знаете, че в живота на едно джудже дори и най-малката тревичка може да скрие слънцето. И да настъпи мрак. А джуджетата много се плашат от тъмното, като именно затова доста често са зли. Защото страхливите същества обикновено са зли същества.
Второто, което трябва да знаете, е, че в живота на едно джудже единствено размерът има значение. Размерът на амбицията, размерът на бюрото, размерът на обувчиците, размерът на глупостта, но и размерът на простотията също.
Джуджетата в тоя живот обикновено тичат, докато вие пиете кафе, например.
Джуджетата винаги са задъхани, защото дробчетата им са малки, а сърчицето – също.
(В джунглите на Боливия някои напреднали учени вече са правили сърдечни трансплантации, присаждайки сърце на дребен плъх на джудже. Джуджето, by the way, още е живо, само дето очните му ябълки малко стърчат)
Джуджетата си приличат с малките деца по две черти – и двата вида са дребни и умрат да си показват магариите! Особено пред публика. Особено пред БНТ.
Джуджетата не харесват други джуджета.
Джуджетата не харесват и високи хора. Джуджетата по природа не харесват никой. Джуджетата дори себе си не харесват. Харесват само шапки с пискюли.
Джуджетата цял живот бленуват за власт. И за разплата. С природа. Със съдбата. И с всичко останало.
Джуджетата не са малоценни. Безценни са. Защото можеш да си ги носиш в портфейла, докато те ти диктуват правилата на живота със своя дразнещо писклив глас.
И не на последно място, помнете: джуджетата нямат комплекси. Защото са прост организъм – две епруветки злоба, кило абсурдна амбиция и шепичка душа. Душата на джудже.
Тъжно е да си джудже. Толкова време, толкова енергия, толкова усилия, стрес, нерви, злоба, планове, а накрая – к`во? Микрофонът не работил, а котката те препикала.
Тъжно е да си джудже. Но със сигурност не е случайно!
Васил Петев
afera.bg
