ЖИВОТ С ПРЕСЕЧЕН ГРЪБНАК

Калин Янакиев е безграбначно, което Сорос е купил за няколко цента. Евтино, защото го е намерил на сергията с вече пресечен гръбнак. Но историята на лишаването от гръбнак на Калин е дълга и тъжна.

Калин Янакиев е потомък на интелигентна софийска фамилия. Дядо му е бил офицер и комендант на София преди Девети. Живели са в центъра, около Кристал. След преврата семейството е жестоко преследвано, гонено от столицата, заточавано. На самия Калин са правени спънки да следва в Софийския университет и затова, когато най-после записва философия, той е малко по-възрастен от съкурсниците си. 

Това ми е разказвано от трети лица, не претендирам за пълна достоверност. Подробности не са ми известни. Погледнах в Уикипедия, но не намерих данни за семейството и ранните години на Калин, въпреки че съм чела част от негова изповед за баща му и майка му. 

За първи път срещнах името Калин Янакиев в "Родна реч". Бях дете на четиринайсет години, но завинаги запомних един негов стих:

"И за миг от дързостта лишено,

не е мое моето сърце!"

Калин пишеше стихове. Голям талант и дори гений се криеше в това момче.

Запознах се с него на студентска сватба на негов съкурсник от Враца, кръщелник на моя баща. Родителите ми кумуваха и бяха довели и мен, абитуриентка. Калин тогава беше гадже на моя позната, негова колежка от курса по философия, дъщеря на състудент на баща ми. Направиха ми впечатление прекрасните му тъмни очи върху иначе некрасивото, с твърде резки черти лице, обрамчено от ситно къдрави коси на мулат. Това, което особено се хвърляше в очи, беше изгърбеният му торс - някак прекалено превит за толкова млад човек. Сякаш носеше наченки на гърбица.

В един момент заговорихме за поезията на Борис Христов. Аз бях прекалено млада и не всички стихотворения на Борис Христов ми харесваха. Калин ми каза с молитвено събрани длани: "А на мен ми е толкова близък" ( лиричният герой на Борис Христов ).

После и аз влязох в СУ и завърших история и културология. Засичах се с Калин и познатата ми. Бяха стара прегоряла любовна двойка. Калин все повече се прегърбваше, все едно че вървеше одве, с глава в земята. Наистина ли имаше гърбица тоя човек? После познатата ми брутално го напусна, привлечена от презрителното поведение, което демонстрираше към нея, потомствената столична интелектуалка, един мой съгражданин, с тънък, изопнат като струна силует и щръкнали рижави възрожденски мустаци. Следваше медицина.

А аз вече живеех в поезията на Борис Христов, както рибата живее във водата. Перестройката беше в разгара си и реших дипломната ми теза в Катедра Културология да бъде посветена на творчеството на този поет, което бе пълно отрицание на тоталитарния режим. В същото време в специалност "културология" ( "теория и история на културата" ) се появи нов асистент - Калин Янакиев. Бе назначен за асистент на Аксиния Джурова. И аз го избрах за научен ръководител на моята дипломна работа.

Аксиния беше невежа карикатура, наизустяваше своите лекции от Алпатов. Често открито й се подигравахме, но тя не съзнаваше, че я вземаме на подбив. Професорка, а бе по-неука и некомпетентна от студентите си. Елементарна домакиня. В годината на моето завършване Калин още не бе водил упражнения, не го познавахме като преподавател, но аз твърдо вярвах, че той ще хареса и защити тезата, посветена на поета-бунтар, факел на тогавашното младо поколение българи.

Дипломната ми работа получи възторжена характеристика от рецензента Александър Кьосев, днес също професор.

Настана денят на защитата!

Тогава единствено в Катедра Културология се правеха публични защити. Залата бе пълна с преподаватели, студенти и приятели на дипломантите.

Говорих смело, казах това, което мисля за големия поет Борис Христов и за неговите две стихосбирки "Вечерен тромпет" и "Честен кръст". Те бичуваха тоталитаризма, защитаваха свободата на твореца. Не говорех с "езопов език", а с преки думи назовавах всяко нещо с името му. Беше 1987 година. Залата тежко мълчеше. В изпитната комисия бяха Николай Генчев, шеф на Катедрата, изкуствоведът Димитър Аврамов, философът Атанас Натев, Аксиния Джурова и много други преподаватели. Седяха зад дълга маса срещу дипломантите. Дадоха думата на моя научен ръководител Калин Янакиев, с когото честно казано, не се бях виждала преди защитата. Разработих тезата си съвсем сама. Бях сигурна, че той ще застане зад мен.

Калин Янакиев отвори уста ... и от нея потекоха змии и гущери срещу моя милост. Защо съм избрала тъкмо тоя поет? Той бил маргинал. И после аз не съм разбрала каква насоченост имат стиховете му. Те не били бунт срещу социалистическия строй, а нещо съвсем отвлечено. Аз съм вулгаризирала смисъла им и пр.

Няколко пъти подчерта, че той не е участвал в разработката на тезата ми. Че бил пренебрегнат като научен ръководител. Че заявената от мен хъшлашка позиция го възмущава. Че твърдо стои на другата страна на барикадата и няма да се произнесе в подкрепа на подобно кощунство.

Беше се сгърбил напълно. Седеше превит до Аксиния и буквално се беше залепил за пищната й снага, наметната с разкошно палто от норка, каквото само червената аристокрация можеше да си позволи. Беше изчезнал в телесата й. Надзърташе от тях - черен, грозен, уплашен, смешен. Като злото джудже от приказките на братя Грим. Дегенерат. Брадата му опираше в масата, гърбицата му се извисяваше до тавана.

И внезапно си дадох сметка - тоя индивид бе с пречупен гръбнак. Той несъмнено ненавиждаше комунистите, мразеше ги с всяка клетка на тялото си, но те го бяха смазали. Навярно дори са го накарали да подпише някакви хартии ( това не мога да твърдя, но така се постъпваше някога с потомците на неблагонадеждните ). И той отчаяно им се подмазваше, той се бъхтеше, той искаше да докаже, че е правилен, че е правоверен, че е техен! Че дори клетка от неговия лош "буржоазен произход" вече не е останала в кръвта му. И не можеше да ми прости, че аз, някаква си случайница, съм го изложила, вписвайки го като "научен ръководител " на такава опасна дипломна работа!

Той защитаваше правото си да изпълзи най-сетне по академичната стълбица. С всички възможни компромиси, които отхвърленият може да направи - за да бъде приет!

Палтото от норки важно се произнесе, че трябва да бъда "скъсана" от комисията. В най-добрия случай можело да ми се постави "среден 3".

А аз бях отлична студентка. Отлична в ония времена наистина значеше отлична.

И тогава заговориха професорите Генчев, Аврамов, Натев! Изтъкнаха оригиналността на моята работа, нестандартната мисъл, убедителното пламенно слово, куража ми да се заема с поезията на един творец, цензуриран, премълчаван и ненавиждан от казионната критика и властите! Не скриха и че самите те са почитатели на Борис Христов!

И вписаха една огромна шестица в книжката ми!

А след 10 ноември довтаса Сорос и Калин Янакиев почна да говори точно обратното на това, което говореше преди 10 ноември. Стана виден сороски професор. Не слиза от екраните. Но гърбицата му расте. Гръбнакът му е пресечен завинаги. Каквото и да каже - все е безгръбначно.

Милена Върбанова