Сравняват го с един от идолите му - Симоне Джанели.
Симеон Николов вече оставя сериозна следа в италианската волейболна Суперлига, а представянето му предизвиква сравнения с една от най-големите звезди на поста – Симоне Джанели. Българският разпределител е едва в първия си сезон в едно от най-силните първенства в света, но вече демонстрира качества, които впечатляват специалисти и съперници.
Симеон е син на бившия български диагонал Владимир Николов и брат на посрещача Алекс Николов. Волейболът винаги е бил част от съдбата му, но невинаги е бил сигурен, че иска да бъде разпределител. В началото тази позиция не му допадала. Гледал брат си как атакува и искал да прави същото.
„С времето обаче разбрах колко красиво е да бъдеш разпределител и каква свобода ти дава възможността сам да избираш как да играеш“, разказва Симеон.
Само седмица преди да навърши 20 години, българинът вече се утвърди като един от най-добрите на своя пост. Със самочувствието на опитен състезател той пое диригентската палка в Лубе Чивитанова, където отново играе заедно с брат си Алекс, а често се превръща и в решаваща фигура със собствените си действия.
Николов вече има 15 аса в първенството и Суперкупата – повече от всеки друг разпределител. В неделния финал срещу Перуджа той беше сред най-добрите на терена.
Срещу него обаче стоеше един от големите му идоли – 30-годишният Симоне Джанели. Двамата представят различни поколения, но са сред най-интересните фигури на един и същи пост в италианския волейбол.
„Джанели притежава всичко, което бих искал да имам и аз. Абсолютно всичко“, признава Николов.
Когато двамата застанат от двете страни на мрежата, приликите между тях са очевидни. Легендарният бразилски разпределител Бруно Резенде, известен като Бруниньо, също е забелязал това.
„Помня първия път, когато видях Симеон с националния отбор. Веднага открих нещо, което ми напомни за Джанели в първия му финал за титлата – неговия характер. Това е изключително важно качество за един разпределител“, споделя Бруно.
При Николов то е съчетано с необичайна агресивност и огромна амбиция.
„Харесва ми неговата борбеност. Бях сигурен, че в Италия ще направи крачка напред, защото това е най-силното първенство в света и ти помага да се развиваш както технически, така и тактически“, допълва бразилецът.
Треньорът Джанлоренцо Бленджини, който е работил и с двамата при утвърждаването им като титуляри в националните отбори, също е категоричен, че става дума за специални таланти.
„Още от самото начало беше ясно, че имаме работа с двама предопределени за големи неща волейболисти заради съчетанието от физически, технически и психически качества“, коментира специалистът.
Той откроява и зрелостта на българина:
„Симеон е изключително интелигентно момче с много ясна представа за нещата. Приема съвсем естествено стреса, напрежението, отговорностите и очакванията към него.“
Впечатление правят и физическите данни на Николов. При ръст от 208 сантиметра той разполага с качества, които стават все по-важни за съвременния разпределител.
Бившият италиански национал Фабио Вуло се усмихва, когато сравнява своето поколение с новите волейболисти.
„Мислех, че съм висок и едър, но днешните играчи имат невероятни физически данни в сравнение с нашето поколение. Вече е почти нормално разпределителите да оказват влияние върху различни елементи от играта, а не само върху разпределянето“, отбелязва той.
Джанели и Николов са добри примери за тази тенденция. И двамата са опасни на сервис, блокада и в атака.
„В началото на кариерата си в Суперлигата Джанели беше висок и блокираше добре, но нямаше този унищожителен сервис, с който разполага Симеон, нито атаката му почти като на диагонал. Днес според мен Джанели е най-добрият разпределител в света, но Николов има огромен потенциал за развитие“, смята Бруно.
Вуло обръща внимание и на скоростта, с която българинът организира атаките.
„Николов разпределя топката изключително бързо и я поема много високо, когато посрещането му го позволява. Това прави задачата на противниковата блокада много по-трудна, когато трябва да организира двойна блокада“, обяснява бившият италиански национал.
Същото мнение споделя и селекционерът на Полша Никола Гърбич:
„Подаването назад е много добро, защото успява да го изпълни само с помощта на китките. Когато поеме топката толкова високо, е трудно да разбереш какво ще направи. Не издава никакви сигнали и остава неутрален. Докато централните блокировачи решат накъде да тръгнат, вече са закъснели.“
Ако физиката и инстинктът са сред най-силните оръжия на българина, именно управлението на отбора и прецизността са областите, в които той може да се учи от двукратния световен шампион.
Финалът за Суперкупата, в който Перуджа победи Чивитанова след обрат, показа ясно разликата между двамата.
„Симоне ръководеше отбора отлично. Беше търпелив и разпределяше топката по непредвидим начин, като по този начин прикри и не особено доброто представяне на Плотницки“, анализира Гърбич.
„В момента Джанели е много по-напред от Симеон в умението да контролира отбора и в прецизността на действията си.“
Това са именно аспектите, върху които самият Николов неведнъж е признавал, че трябва да работи. А италианската Суперлига предлага може би най-добрата възможна среда за развитието му – с поредица от зрелищни двубои срещу неговия идол и образец за подражание Симоне Джанели.|БГНЕС