Европейската комисия тайно договаря споразумение, което би дало на Израел достъп до чувствителни данни на Европол за граждани на ЕС, включително биометрични и генетични данни, както и информация за здравния им статус и политическите им убеждения.
Брюксел продължава преговорите с Израел въпреки становището на Правната служба на Съвета на ЕС от ноември 2022 г., че такова споразумение би нарушило международното право, разкриват изтекли документи и вътрешна кореспонденция, цитирани от британската неправителствена организация Statewatch в съвместно разследване с EUobserver.
През декември 2022 г. официално беше съобщено, че преговорите за дълго отлаганото споразумение между Европол и израелското правителство биват замразени.
Преговорите обаче са продължили тайно. В края на 2022 г. Правната служба на Съвета на ЕС е поискала от Европейската комисия — изпълнителният орган на ЕС, който отговаря за преговорите по споразумението — да преработи съществено проекта на текста.
Въпреки тези правни опасения Генералната дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия е продължила да провежда срещи с израелски дипломати, на които е обсъждано споразумението, поне до януари 2026 г.
Изтекъл документ
Становището на Правната служба на Съвета на ЕС, която наброява повече от 300 служители, от 29 ноември 2022 г., е с гриф EU Restricted („За служебно ползване в ЕС“). Документът, получен от Statewatch и EUobserver, заключава, че Европейската комисия не само е включила в проекта разпоредби, нарушаващи правото на ЕС и международното право, но също така не е информирала надлежно Съвета на ЕС за хода на преговорите.
Особено важно е, че Правната служба е посочила, че Еврокомисията трябва изцяло да премахне разпоредбите, които разширяват териториалния обхват на споразумението.
Както е отбелязано в една от бележките под черта към становището, ако споразумението бъде сключено в предложената му форма, „това би бил първият случай, в който международно споразумение между Европейския съюз и Израел предвижда прилагането му към териториите, окупирани от Израел през 1967 г.“
Изключения, свързани със сигурността
Според проекта на споразумението от 22 септември 2022 г., личните данни, предавани на Израел по силата на споразумението, не би трябвало да могат да се използват в „географски райони, които са попаднали под управлението на държавата Израел след 5 юни 1967 г.“ Това на практика изключва Западния бряг, Източен Йерусалим, Голанските възвишения и Ивицата Газа.
В текста обаче е предвидено огромно изключение. Според него израелската Национална полиция, Агенцията за вътрешна сигурност (Шин Бет) и други израелски правоохранителни органи имат право да използват получените от Европол лични данни — а чрез него и данни, предоставени от държави членки и други агенции на ЕС — в окупираните територии:
- „за предотвратяване на престъпление при непосредствена заплаха за живота“; или
- „за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“.
С други думи, макар основният текст да изключва окупираните територии, предвиденото изключение би позволило на израелските служби да използват европейски данни там при обстоятелства, определени от тях самите.
Правната служба на Съвета на ЕС е поставила под въпрос както яснотата на тези разпоредби, така и това „дали правомощията, предоставени на Европол при прилагането им, биха включвали степен на преценка, съвместима с Договорите [на ЕС]“.
Правната служба също така е предупредила, че разширяването на действието на споразумението към окупираните територии би означавало то да се прилага в райони, които са подчинени на отделни правни юрисдикции — тази на Палестинската власт на Западния бряг и тази на Сирийската арабска република в Голанските възвишения, които Израел анексира през 1981 г.
Според оценката на Правната служба подобна договореност би била в противоречие с правото на палестинския народ на самоопределение, признато от международното право и отразено в резолюции на ООН. Тя би била несъвместима и с практиката на Съда на Европейския съюз, както и с Виенската конвенция за правото на договорите.
Аргументът за сигурността
По време на вътрешни срещи през октомври 2022 г. Европейската комисия се е опитала да обоснове изключението, като се е позовала на „задължението на Израел съгласно международното хуманитарно право да възстановява и поддържа обществения ред и сигурността в териториите, контролирани от неговите сили“.
Правната служба на Съвета на ЕС е отхвърлила този аргумент на Брюксел. Тя е признала, че Израел действително има подобно задължение, но е посочила, че това „не означава, че други държави или международни организации могат да му съдействат при изпълнението на това задължение в нарушение на други принципи на международното право“.
Бен Саул, специален докладчик на ООН, смята, че предложеното изключение противоречи на „задължението на европейските държави да не признават ситуации, възникнали в резултат на нарушения на императивни норми на международното право“.
Израелският юрист Ейтан Даймънд, който ръководи йерусалимския офис на Международния център по хуманитарно право на Diakonia, шведска неправителствена организация, коментира, че аргументите на Правната служба са подкрепени и от консултативното становище на Международния съд на ООН, издадено през юли 2024 г.
В това становище съдът заключава, че Израел трябва „възможно най-бързо да прекрати незаконното си присъствие в окупираната палестинска територия“. Съдът също така посочва, че всички държави и международни организации трябва да избягват действия, които биха могли да помогнат за поддържането на това незаконно присъствие.
Това изключение представлява съществено отклонение от дългогодишната позиция на ЕС, че неговите споразумения с Израел не трябва да се прилагат на териториите, окупирани след Шестдневната война през 1967 г.
Правната служба на Съвета на ЕС е стигнала и до друг важен извод: Европейската комисия е надхвърлила мандата, който Съветът ѝ е дал, и е нарушила няколко разпоредби на правото на ЕС.
В становището се посочва, че при воденето на преговорите Комисията не е спазила указанията и ограниченията, заложени в преговорния мандат на Съвета. По този начин тя е нарушила правилата, произтичащи от договорите на ЕС, както и задължението си за искрено и лоялно сътрудничество с останалите институции на ЕС.
През първите четири години от преговорите — от 2018 до 2022 г. — Комисията изобщо не е провела консултации със специализираната работна група на Съвета, която е трябвало да бъде ангажирана с въпроса. Освен това тя не е информирала работната група за предложеното изключение, което би позволило споразумението да се прилага при определени обстоятелства и в окупираните територии.
На въпрос за актуалното състояние на преговорите, Съветът на ЕС твърди, че „преговорният мандат, одобрен от Съвета през 2018 г., не е променян и все още е в сила“.
Тоест въпреки правните възражения на Съвета, преговорният мандат не е бил променен, а няма и данни Европейската комисия да е преработила своя проект за споразумение от 2022 г.
Междувременно служители на Комисията са провели поне седем срещи с израелски дипломати по предложеното споразумение в периода 2023 г. – 28 януари 2026 г. Сред тях е била и среща с тогавашния израелски външен министър Ели Коен през април 2023 г.
Израелското посолство към ЕС, израелското Министерство на външните работи и израелската Национална полиция отказаха коментар.
От Европол заявиха, че са били поканени да участват в преговорите, но само „в пасивен режим на слушане/като наблюдатели“.
На въпрос дали предложеното споразумение би позволило лични данни, обменяни чрез Европол, да бъдат използвани в окупираните територии, агенцията заяви, че „не е в позиция да даде отговор“.
Европейската полицейска служба уточни, че „в контекста на преговорите по посочения проект на споразумение представители на Европол не са посещавали централата на Националната полиция на Израел в Източен Йерусалим“.
Документи, получени от Statewatch чрез заявления за достъп до информация, обаче показват, че Европол е приемал израелски делегации, включително представители на израелската Национална полиция, поне пет пъти между август 2024 г. и март 2026 г.
В срещите са участвали няколко отдела на Европол. Те са били организирани с помощта на израелския служител за връзка в Европол и са завършили с посещение на израелския посланик в централата на агенцията през март 2026 г.
Френският евродепутат от Зелените Мунир Сатури заяви, че „се сблъскваме с двоен скандал“ — от една страна, заради „сериозните нарушения на международното хуманитарно право в Газа“, а от друга — заради „крайната тайнственост, с която този договор се договаря, без контрол от страна на Европейския парламент“. По думите му преговорите трябва да бъдат незабавно прекратени. „Комисията се излага, като ги води“, добави той.
Данни за расов произход, етническа принадлежност, генетика и биометрия
Освен проблемите, установени от Правната служба на Съвета на ЕС, експерти предупреждават, че ако бъде прието, споразумението може да създаде сериозни рискове за човешките права както за палестинците, живеещи под окупация, така и за израелските граждани или за живеещи в Европа, които се приемат за врагове на Израел.
В центъра на тези опасения е предаването и „по-нататъшната обработка“ на чувствителни лични данни. Проектът на споразумението, публикуван от Statewatch, предвижда обмен на информация, включително данни за:
- расов или етнически произход;
- политически възгледи;
- религиозни или философски убеждения;
- членство в профсъюзи;
- генетични данни;
- биометрични данни;
- здравословно състояние;
- сексуален живот или сексуална ориентация.
Израелският юрист Ейтан Даймънд обясни, че проблемът не се изчерпва с териториалния обхват на споразумението. Според него има и други сериозни основания за безпокойство, които би трябвало да накарат ЕС да прекрати преговорите и да забрани определени практики при обмена на данни.
Сред тях той посочи израелския режим на административно задържане, при който около 3300 палестинци в момента се намират в затвори, често без да им бъде повдигнато детайлно обвинение, както и използването от израелските сили на т.нар. извънсъдебни убийства (убийства без присъда).
Според Даймънд има сериозни опасения, че палестински затворници редовно са подлагани на малтретиране и изтезания в израелски арести.
Ако споразумението бъде подписано, „ЕС би рискувал да има участие в произволното лишаване на хора от свобода и в подлагането им на систематично малтретиране при адски условия на задържане“, коментира Даймънд.
Той добави, че информацията, предадена по силата на такова бъдещо споразумение, може да бъде използвана като разузнавателна информация при вземането на решения за набелязване и убийство на палестинци или граждани на ЕС, считани за врагове от Израел.
Раджи Су̀рани, палестински адвокат от Газа, който е бил задържан от Израел без обвинение през 80-те години и е бил принуден да напусне Газа през 2024 г., предупреди, че би било „изключително тревожно, ако подобно споразумение бъде прието“.
Неговата организация — Палестинският център за човешки права — е санкционирана от американската администрация през 2025 г. заради участието й в дела срещу Израел пред Международния наказателен съд.
Сурани заяви: „Предвиденото в това споразумение сътрудничество се корени в расисткия колониален манталитет на Европа и е насочено срещу нас, срещу жертвите на геноцид. Все едно да повериш на Хитлер данните за евреите.“
Допълнителни опасения относно защитата на данните
Бен Саул, специален докладчик на ООН, също изрази опасения относно ефективността на израелската система за защита на личните данни и съществуващите гаранции. По думите му това е особено проблематично предвид дискриминацията при прилагането на закона, независимостта на съдебните решения, свързани с окупацията, както и използването на изкуствен интелект при събирането и анализа на данни и при определянето на военни цели.
Според Европейската комисия още от 2011 г. има „решение за адекватност“, което позволява сигурно международно предаване на данни между ЕС и Израел. Това решение е било преразгледано през 2024 г. в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR).
След тази оценка Европейската комисия е стигнала до заключението, че „режимът за защита [на данните] е адекватен“.
Итсасо Домингес, политически съветник в European Digital Rights (EDRi), обаче посочи важно ограничение: решението за адекватност от 2011 г. се отнася само до държавата Израел съгласно международното право.
Затова ако проектът за споразумение между Европол и Израел създава изключение, което позволява използването на данни на Европол в територии, окупирани след юни 1967 г., това подкопава едно от основните ограничения, върху които се основава решението за адекватност.
С други думи, тук възниква следният правен проблем: ЕС приема, че израелската система за защита на личните данни е достатъчно надеждна за трансфер на данни към Израел, но това решение не е предназначено да обхваща територии, които международното право разглежда като окупирани. Ако споразумението с Европол позволи европейски данни да бъдат използвани и там, това може да излезе извън рамките на първоначалната гаранция.
Освен това остава въпросът кой независимо контролира как Израел използва получените от ЕС данни, особено когато става дума за разузнавателни служби и използване на изкуствен интелект за анализ на данни и военни цели.
