Анализ на „Уолстрийт Джърнъл“ разказва какво още се промени, откакто САЩ и Израел започнаха войната с Иран.
Движението през протока, през който преди началото на войната преминаваха средно около 130 плавателни съда дневно, се е сринало до средно 15 кораба на ден през август, сочат данни от системи за проследяване на корабоплаването. Причината са иранските атаки и американската блокада на иранските пристанища.
Двете страни се опитаха да наложат нови маршрути през международния проток. Иран насочва корабите близо до собственото си крайбрежие, докато САЩ използват коридор покрай бреговете на Оман, където са извършени повечето нападения.
Анализ на „Уолстрийт Джърнъл“ разказва какво още се промени, откакто САЩ и Израел започнаха войната с Иран.
Петролът поскъпна, но не достигна рекордни нива
Мрачните прогнози, че затварянето на протока ще изстреля цената на петрола над 150 долара за барел, не се сбъднаха. Цените се задържат над 80 долара за барел, а бензинът вече струва около 4 долара за галон спрямо 2,98 долара преди войната.
Защо очакванията и реалността се разминаха? Прогнозите не са отчели алтернативните начини за износ на петрол от Персийския залив, както и мащаба, в който Китай ще ограничи вноса си.
Светът обаче бързо изчерпва петролните си резерви. В САЩ запасите от суров петрол в Стратегическия петролен резерв са спаднали до най-ниското си равнище от 80-те години насам.
Транспортирането на петрол отнема повече време и струва по-скъпо
Превозът на петрол с гигантски танкер от Персийския залив до Китай вече струва над 500 000 долара дневно, сочат данни на компанията за морски анализи „Кларксънс Рисърч“. Това е повече от два пъти над равнището отпреди началото на иранските атаки срещу протока.
Увеличението се дължи на рязко нарасналите разходи, включително застраховките, както и на намаляването на броя на корабособствениците, готови да предприемат понякога опасните плавания.
Маршрутите също са станали по-дълги. След затварянето на протока подкрепяните от Иран хути обявиха блокада на Саудитска Арабия в Червено море, което принуди някои превозвачи да пренасочат корабите си през Суецкия канал. Това добавя около 30 дни към пътуването до Азия.
Появиха се нови маршрути за износ на петрол от Залива
Производители на енергия от Залива, сред които Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак, влагат милиарди долари в нови петролопроводи. Това е част от цялостно преначертаване на логистичната карта на региона, тъй като търговските потоци се пренасочват към автомобилния и железопътния транспорт, както и към нови пристанища.
Военните способности на Иран са отслабнали
Преди примирието от 8 април САЩ нанесоха удари по над 13 000 цели в Иран и унищожиха по-голямата част от военноморските сили на страната.
Флотилията от бързоходни ударни катери, която Техеран използва за контрол над Ормузкия проток, обаче не е напълно унищожена. Иран продължава да атакува търговски кораби с дронове и ракети.
Президентът Доналд Тръмп заяви тази седмица, че всички мини в международните води на Ормузкия проток са били премахнати или взривени. „Иран беше уведомен, че всеки кораб или лодка, поставящи нови мини, ще бъдат незабавно и систематично унищожавани“, написа той в платформата си Truth Social.
В началото на юни Тръмп каза пред телевизия Ен Би Си, че иранските въоръжени сили са били „напълно унищожени“. По думите му Иран е разполагал с малко останали ракети.
Смята се обаче, че Иран е укрил голяма част от боеприпасите си под земята, което затруднява оценката на наличните му запаси. Страната е използвала и примирието, за да прехвърли значителна част от военното си оборудване.
Американски представители отбелязват, че балистичните ракети, които Иран използва в момента, изглеждат по-бързи и способни на маневриране, докато се спускат към земята. Наблюденията им по-скоро сочат към армия, която се адаптира, отколкото към такава, която се разпада.
Иран зае по-агресивна позиция
След смъртта на баща си и предшественик при първия удар в началото на войната върховният лидер на Иран Моджтаба Хаменей подготвя силите си за по-мащабен конфликт.
Целта е да се затегне военната командна структура, идеологическата милиция да бъде превърната в разузнавателна мрежа, базирана на местните общности, и да се постави по-силен акцент върху настъпателните действия.
Ислямският революционен гвардейски корпус, който защитава режима, е подготвил заедно със съюзнически милиции условията за засилване на атаките при необходимост. В Ирак, Йемен и Ливан са изпратени съветници, които да обсъдят плановете.
Способността на Иран да произведе ядрено оръжие е сериозно ограничена
По-голямата част от щетите по ключовите ядрени обекти на режима са нанесени при американско-израелските удари през юни 2025 г.
Тръмп заплаши да атакува подземните съоръжения, където Иран би могъл да възстанови ядрената си програма, и заяви, че може да бъде завзет запасът от обогатен уран на страната. Досега САЩ не са предприели нито една от тези стъпки.
Оценките за това доколко е отслабена способността на Иран да създаде ядрена бомба варират от няколко месеца до няколко години.
Преговорите за ядрената програма на Иран в момента са блокирани, а постигането на споразумение за отварянето на Ормузкия проток се превърна в по-неотложния въпрос.
Иранската икономика понесе тежък удар
Потребителските цени в Иран са се увеличили с над 80% спрямо миналата година, а Международният валутен фонд очаква икономиката на страната да се свие с 5,4% през тази година.
Прехвърлянето на икономическата тежест върху домакинствата обаче позволява на режима да издържа на натиска и да се противопоставя на призивите за отстъпки.
При американската блокада износът на суров петрол и кондензат от Иран е спаднал до около 280 000 барела дневно през май спрямо над 2,2 милиона барела през февруари.
Износът се възстанови след споразумението за отваряне на протока, но отново спадна, след като договореността се разпадна.
Американските бази в Залива вече са толкова мишена, колкото и защитен щит
Сериозните щети по единствената американска военноморска база в Близкия изток, разположена в Бахрейн, както и ударите по най-малко 20 американски обекта в региона, включително военни и дипломатически съоръжения, принудиха САЩ да преосмислят цялостното си военно присъствие в региона, съобщи „Уолстрийт Джърнъл“.
Още преди войната някои американски военни представители предупреждаваха, че базите в Залива са уязвими. По време на първия президентски мандат на Тръмп беше обсъждано преместването на част от съоръженията по-далеч на запад, но предложението не беше реализирано.
Цената на войната продължава да расте
Министърът на отбраната Пийт Хегсет оцени през юли разходите за последната война с Иран на 37,5 милиарда долара, още преди най-новата серия от удари през август.
По-рано по време на конфликта, когато законодатели го попитаха за цената на войната, Хегсет им отвърна с въпроса колко биха платили, за да гарантират, че Иран няма да се сдобие с ядрена бомба.
Спадът на инфлацията се обърна
По-високите цени на петрола, газа, торовете и транспорта натежаха върху икономическия растеж, като най-силно пострадаха икономиките в Европа и Азия, които зависят от вноса на енергийни ресурси.
МВФ вече очаква световната инфлация да достигне 4,7% тази година спрямо 4,1% през 2025 г. Това прекъсва тенденцията към постепенно намаляване на инфлацията, започнала през 2024 г.
Шокът даде на централните банки още една причина да бъдат предпазливи при решенията си за лихвените проценти.
Появиха се нови икономически оръжия
Критичните точки на световната търговия се превърнаха в потенциални театри на военни действия. Войната показа, че контролът върху тях носи огромна политическа и икономическа тежест и може да бъде използван като инструмент за оказване на натиск.
Суровините поскъпнаха
Цената на хелия, който е от ключово значение за производството на полупроводници за индустрията на изкуствения интелект, както и за магнитнорезонансните томографи, рязко се повиши след прекъсванията на доставките от Катар, един от основните производители на газа.
Конфликтът доведе и до поскъпване на сярната киселина, химикал, който е от съществено значение за производството на храни, метали, хартия и компютърни чипове, както и за пречистването на вода.
Доставките на нафта, суровина за производството на пластмаси, разтворители и бои, също попаднаха под натиск. Това доведе до един от по-необичайните странични ефекти на войната. Японският производител на снаксове „Калби“ заяви, че планира да премине към черно-бели опаковки за някои от най-популярните си картофени чипсове заради недостига на нафта.
Държавите изградиха нови съюзи
Съюзниците на САЩ Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписаха в началото на август пакт за колективна отбрана. Войната засили въпросите за надеждността на американския ангажимент за сигурността на съюзниците в региона.
Съперниците на САЩ извлякоха ползи
Русия е печелила по 12,7 милиарда долара месечно в разгара на войната благодарение на по-високите цени на петрола и временното изключение от американските санкции върху руския петрол, съобщиха представители на Европейския съюз.
Изключението приключи през юни.
Подкрепата за войната сред американските избиратели намаля
Одобрението за войната сред анкетираните регистрирани избиратели е спаднало от 50% в края на февруари, когато започна конфликтът, до 43% подкрепа за военни действия в средата на юли, когато боевете се засилиха, показва проучване на „Фокс Нюз“.
Броят на жертвите намалява, докато конфликтът се превръща в продължителна конфронтация
Войната е отнела живота на повече от 3600 души в Иран, сочат данни на правозащитната организация „Агенция на активистите за човешките права“. Повечето, ако не и всички, са загинали преди временното примирие от 8 април.
Около 18 американски военнослужещи са загинали в резултат на ирански атаки с дронове и ракети срещу американски бази, както и при инциденти с военно оборудване. Стотици други са били ранени.
В арабските държави от Залива ответните атаки на иранските власти и съюзнически групировки са отнели живота на 28 цивилни и са ранили стотици други до 3 юни, според „Амнести Интернешънъл“. | БГНЕС
