Лъжец или провокатор е Мицкоски?

Какво означава фразата, казана му от Главчев, че в Народното събрание всички партии са против Скопие

Политическите сили у нас имат пълен консенсус за отношенията ни със Северна Македония

Хич не ми се иска да си развалям празничното настроение с Християн Мицкоски. Бъдни вечер е довечера, Коледа, Рождество Христово е утре, а съм седнал да си губя времето с премиера на Северна Македония.

Какво бил казал на срещите и форумите през миналата седмица в Брюксел, какво бил изрекъл като оценка, когато се върнал в Скопие, какви нови закани бил изговорил по отношение на България, за да укрепи личната си политическа позиция и влиянието на ръководеното от него правителства. И така нататък. До последната анкета за настроенията в обществото, организирана от сайта МКД.мк, която му дава значително предимство пред останалите политически фигури в страната. Ако сега в Северна Македония се проведат предсрочни парламентарни избори, неговата, на Мицкоски, ВМРО-ДПМНЕ би извоювала отново победата със значително предимство пред останалите партии и коалиции.

Какво донесе Мицкоски със себе си в Скопие от политическия маратон в Брюксел през миналата седмица? Освен характерното за него самохвалство, че пак е натрил носа на европейските лидери и институции, които толкова са били запленени от неговата речовитост, че не им останали сили да представят някаква антитеза на неговите позиции. Мицкоски продължава да смята и да убеждава своите гласоподаватели, че щом от Брюксел изобщо, а в частност и от София, на масата не се слагат конкретни аргументи против тезата му за конституционни промени с отложено действие, значи събеседниците му в ЕС и в Европейската народна партия я приемат за легитимна.

Колеги от Скопие си бяха направили труда да подберат няколко от най-съществените моменти, както в изказванията на лидерите на ЕС, така и от заключителните документи на срещата Западни Балкани-ЕС, в които ясно и категорично личи позицията на Брюксел за европътя на Северна Македония. Спазване на договорите от Преспа и с България, изпълнение на вече поети задължения и обещания, отказ от намерение да промяна в Преговорната рамка, все неща, които Скопие трябва да изпълнява, ако иска да продължи със следващата стъпка по пътя си към членство в ЕС.

Тази „подборка“ от мнения и становища спокойно може се приеме и като въпросната антитеза, която според Мицковски отсъства, но тя просто не отговаря на разбирането му. На него очевидно му трябва конкретен текст по отношение на това дали конституционните промени трябва да се направят сега или след като Северна Македония стане член на Европейския съюз, за да се хване и да спори на терена на двустранните отношения с България и разбира се, да хвърля отново вината за блокадата на преговорния процес върху София.

Както и да е. Миналата седмица изразих известни притеснения относно факта, че ръководител на нашата делегация на форумите в белгийската столица е служебният премиер Димитър Главчев. Доколкото стана ясно, Главчев се е държал обрано и е защитил българската позиция. Самият Мицкоски пък съобщи, че в кулоарите Главчев го е поздравил за изказването му на работната сесия на срещата ЕС-Западни Балкани. „След завършването на работната сесия, на излизане Главчев ме поздрави и ми каза, че съм направил отлично изказване и че по този начин трябва да се градят отношенията между двете държави. На това аз отговорих, че е време в близко бъдеще бариерата да се вдигне и най-после да започнем да преговаряме. Но на това получих следния отговор: „В нашия парламент всички са против вас!“, разказа Мицкоски след връщането си.

Акцентът тук е върху „В нашия парламент всички са срещу вас!“. Ако служебният ни премиер е споделил подобна фраза пред Мицкоски, е направил сериозен гаф. Най-малкото, защото цитираното от премиера на Северна Македония не е вярно. Не знам в Народното ни събрание в този му състав, а и в предишните, да има политическа сила, която да не подкрепя Севера Македония в нейния път към членство в ЕС. А ако има все пак някоя, то тя е против езика на омразата, който се използва от политическия елит и от управляващите сега край Вардар. Неслучайно, доколкото разбрах, тъкмо Главчев е предложил на Мицкоски да се намали температурата на ползването на езика на омразата, което впрочем е изискване, част от Преговорната рамка.

Не изключвам в Народното ни събрание да има партии, които да приемат и обидните квалификации, които самият Мицкоски и особено неговият пръв заместник в партията и в кабинета Александър Николоски отправиха към българските политици. Че кой може да ги приеме? Има консенсус по отношение на изискването за спазване на правата на българите в Северна Македония, но това не означава, че „Всички са против вас!“. Ако Мицкоски е измислил всичко това, в което съм склонен да вярвам предвид неговия обичай да лъже с лекота, значи той лично е пуснал в действие провокационния си потенциал, с какъвто е натоварен по отношение на съседна България. Език на омразата в софистицирана форма, предназначен да настройва негативно към съседа, пък бил той и партньор в НАТО. Да не говорим за другите особености на връзките ни.

Не виждам нищо лошо в това политическите сили у нас да имат пълен консенсус за отношенията ни със Северна Македония, особено в подкрепата си към защитата на правата на българите край Вардар. Това особено дразни политици от ранга на Мицкоски, а и не само него. Помните ли - такъв български консенсус бе проявен по време на откриването на клуба „Иван Михайлов“ в Битоля. Кой ли от наша страна не бе там? Уплашени от него, властите в Северна Македония, които сега са в дълбока опозиция направиха всичко възможно да закрият клуба и да продължават да тормозят неговите активни членове и до днес. То не бяха съдебни дела, то не бяха умишлени пожари, то не беше извънредно целево законодателство, то не беше чудо. 
Служебният ни премиер с една дума би могъл да сложи точка над казаното от Мицкоски. Но лично аз не му го препоръчвам. Не си заслужава. По-скоро ме притесняват онези подхвърлени думи от Бойко Борисов, който след разговора си с новия председател на Европейския съвет Антониу Коща останал с впечатление, че „през последните четири години нас ни няма там“. Което, за съжаление, е вярно и не е нужно новият председател на Европейския съвет да ни го казва. А щом нас ни няма, някой друг вече е там. И този „някой друг“ не крие задоволството си от проведената „дипломатическа офанзива“ сред новите членове на Европейската комисия.

Неслучайно привърженичката на дипломацията на „меката сила“ Гордана Силяновска-Давкова говори за групи от държави, предимно от тази, източната част на Европа, които се отнасят благосклонно към позицията на Скопие за начина, по който Северна Македония да продължи пътя си в преговорния процес. Премиерът на една от тези държави - Виктор Орбан, тези дни триумфира из софийските кабинети. Вече му закачиха етикета „тръмпист“ и „човекът на Тръмп“ в Европа, каквото и да означава това.

Какво са решили за тръбите, решили са, но за мене остана неудовлетворението, че не стана дума за Северна Македония. Поне видимо и вербално. Защото в един момент, когато стана ясно, че ще идва в София, си помислих, че, ето, човекът предложи своето посредничество със Скопие и дори в последните часове на председателството на Унгария на Съвета на ЕС гледа да го изпълни, макар и не директно да събере Мицкоски и Радев. Не стана.

И слава Богу!

Автор: Костадин Филипов

trud.bg