Неразбраното от Скопие „Не!“ на София

Премиерът Християн Мицкоски продължава да се надява Унгария да посредничи в диалога с България

Виктор Орбан просто иска дипломатически успех, който да впише в отчета на ротационното председателство на ЕС

Ако по някаква случайност ви трябва пример за проява на безполезен инат, бръкнете в досието от изказвания на премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски и ще го намерите. Ти му казваш, при това своевременно и ясно, че не искаш посредничеството на Виктор Орбан в диалога помежду ни, но той продължава да настоява, че от тази идея на унгарския премиер може да излезе нещо.

Когато от Охрид, където беше на посещение, Орбан направи предложение да посредничи между София и Скопие, край Вардар видяха в това едва ли не единствения възможен начин недоразуменията между България и Северна Македония да бъдат сложени на маса и разрешени. Там по утвърдена ментална традиция са свикнали, когато не могат да намерят изход от някой проблем, да търсят подкрепата на външна сила. Просто изкарваш темата от вътрешния дневен ред и я препращаш към новите дипломатически и политически центрове на влияние, например Брюксел, или Париж, или Берлин, или пък Вашингтон.

Само преди дни един от новоназначените външни съветници на Мицкоски - лидерът на партията Демократичен съюз Павле Траянов, препоръча ако Северна Македония има проблем в отношенията си с България, да вземе да помоли САЩ да натиснат „източния съсед“ и той, предвид готовността си да се съобразява винаги с позицията на Вашингтон, да клекне пред исканията на Скопие. Павле Траянов е някогашен министър на вътрешните работи в първото правителство на Любчо Георгиевски от 1998 г., създател на партията Демократичен съюз, чиято политика е да бъде на страната на всяка политическа сила, която печели парламентарните избори и съставя правителство. В момента ДС е коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ и има своите партийни квоти в различните институции на кабинета на Мицкоски.

С препоръката си САЩ да ни натиснат Траянов просто заработва хляба си. Впрочем сред премиерските съветници е и Ивица Боцевски - специалният пратеник на Мицкоски в ротационното председателство на ЕС в Будапеща. Там е и популярната преди няколко месеца у нас госпожа Солза Грчева - майка на общинския съветник в София Андрей Зографски. Както се казва, всичко си идва на мястото.

Предложението на Орбан за посредничество в диалога ни със Скопие е от тези, които се вкарват в публичното пространство, за да бъдат отхвърлени веднага. Както България направи чрез своя служебен министър на външните работи Иван Кондов, при това светкавично, кратко и ясно.

Разбира се, последваха и други мнения, които обясниха до голяма степен мотивите, с които унгарският премиер го сложи на масата. На него му трябва дипломатически успех, който той да впише в отчета си, когато в края на декември свърши ротационният му шестмесечен мандат като председател на Съвета на ЕС.

Когато България бе в тази роля, основната цел бе да съберем в София лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани - един форум, на който да бъдат обсъдени перспективите за разширението на европейското семейство с народите и държавите от нашето непосредствено съседство. Получи се, страната ни „дръпна“ напред в позиционирането си като регионален лидер, но после, с неточните си и несръчни ходове пропиля актива, спечелен по време на шестмесечното си председателство на ЕС. Нищо ново, разбира се, не ни е за първи път.

А, както гледам, едва ли ще е за последен, за съжаление. България първа призна суверенна и независима Република Македония през януари 1992 г., но с течение на годините вместо да развива и разширява този дипломатически плацдарм стигна до там да получава „съвети“ да прави като Белград, ако иска да има добри позиции край Вардар.

Затова няма какво да се чудим, че Орбан иска да натрупа личен и институционален капитал за себе си и за Унгария. Какво по-лесно от това да използва естественото и силно желание на държавите от Западните Балкани да продължат пътя си към членство в ЕС и за това да получат подкрепата на лидера на страната, която за шест месеца „управлява“ ЕС. Звучи логично.

Както и логично изглежда желанието на Орбан той лично и неговите дипломати да са близо до процеса на използването от правителството в Скопие на онези 500 милиона евро, които Унгария даде на Северна Македония. Окончателната процедура по формализирането на заема трябва да се случи днес, когато в Будапеща финансовият министър на Северна Македония трябва да подпише съответните документи за това.

Според Мицкоски, половината от тези пари ще бъдат разпределени на общините в страната за техни проекти, а останалите ще бъдат предложени на бизнеса. Ако се съди по публичния дебат, който се води в Скопие, там все още нямат яснота какъв ще бъде механизмът на разпределението на огромната сума и на основата на какви критерии те ще бъдат предоставяни. Но пък защо някои от проектите да не бъдат реализирани с участието на унгарски компании и фирми, та хем Орбан да спечели рейтинг като приятел на Северна Македония, хем икономическото влияние на страната му край Вардар да бъде засилено и укрепено, хем и да бъде спазен негласният принцип на брюкселската администрация, според който част от предоставените средства да се върнат там, откъдето са дошли.

И още един детайл. В Северна Македония догодина предстоят местни избори. За доста от дипломатите и анализаторите с всички свои гръмки обещания и ходове Мицкоски и компания гледат да печелят време тъкмо до местния вот с идеята той да бъде спечелен убедително. С насочването на половината от 500-те милиона евро към общините, при това целево и избирателно, Мицкоски просто предварително си купува гласовете на избирателите. И той знае правилото, което у нас Бойко Борисов демонстрира на практика, че държиш ли местната власт, много по-лесно е да командваш в централната. 

Няма никакво съмнение, че Мицкоски и неговото ВМРО-ДПМНЕ се готвят за дългосрочно управление на Северна Македония. И за това му трябва пробив, или поне някакво движение по основната тема от предизборната кампания, а това е търсенето на формула за излизане от застоя по европейския път на страната. И то така, че да бъде заобиколено условието, което ЕС даде и дава на Скопие, за да започне преговорният процес за членство по същество - промени в конституцията и вписването на българите в нея. И почнаха едни маневри - ама, ако може това да стане с отложено действие, ако може Преговорната рамка да бъде променена, ако това, ако онова…

Когато на 1 януари 2007 г. България заедно с Румъния станаха членки на ЕС, политическият елит в Скопие бе този, който прие това като унищожителен удар върху себе си. Страната ни бе обвинена, че е заела мястото на Република Македония, която била далеч по-готова от нас да се присъедини към европейското семейство. Този важен резултат за България обаче бил постигнат не чрез заслуги при реализиране на реформите и изпълнение на критериите за членство, а чрез дипломатически умения и тънка и деликатна „работа“ с отделни влиятелни членове на Европейската комисия. С една дума - с балкански тарикатлък.

И сега, следвайки това разбиране, Мицкоски и компания продължават да демонстрират поведение, според което отварянето на пътя на Северна Македония към европейското семейство може да се случи не чрез реформи и критерии, а чрез имитация. Така не става. В този случай дори и Орбан не може да помогне.

Най-малко той.

Автор: Костадин Филипов

trud.bg