NYT: Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е на прага на исторически пробив

Особено тревожен е фактът, че АзГ е значително по-крайна от други европейски крайнодесни формации, които вече са на власт.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) е на път да постигне значителен пробив.

Саксония-Анхалт, бивша източногерманска провинция с около 2 милиона жители, е сравнително малка. Значението на изборите там в неделя (6 септември) обаче може да бъде огромно. АзГ се очаква да спечели убедително и дори да получи абсолютно мнозинство, което би ѝ позволило за първи път в историята си да състави правителство на провинциално ниво. Досега партията беше трайно в опозиция, но вече е на прага да упражнява власт - поне на регионално равнище.

Възходът на АзГ вече затруднява съставянето на стабилно и последователно управление на федерално ниво. Успехът на партията на федералните избори миналата година, когато тя се класира на второ място с 20% от гласовете, принуди дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) да състави правителство с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП).

Двете партии спорят откакто Фридрих Мерц стана канцлер, а АзГ продължава да набира подкрепа. В момента тя е безспорно най-популярната партия в Германия.

Особено тревожен е фактът, че АзГ е значително по-крайна от други европейски крайнодесни формации, които вече са на власт, като „Италиански братя“ на Джорджа Мелони, или биха могли скоро да поемат управлението, като „Национален сбор“ на Марин льо Пен.

Докато тези партии в определена степен се опитаха да смекчат имиджа си и да заемат по-умерени позиции, АзГ става все по-радикална, задълбочава връзките си с неонацистки среди и обещава репатриране на мигранти. Паралелно с това тя увеличава популярността си.

Миналата година германската служба за вътрешно разузнаване определи партията като „дясноекстремистка“. Мащабът на подкрепата за АзГ обаче означава, че забраната ѝ вече изглежда невъзможна. Вместо това задачата да спре възхода ѝ се пада на правителството на Мерц. То обаче изглежда неспособно да го направи, тъй като е концентрирано върху превъоръжаването и външната политика.

За Германия и останалата част от Европа последиците са наистина тревожни. В основата на проблема е икономиката, която преминава през дълбока структурна криза.

През последните две десетилетия германската икономика често беше определяна като най-силната в Европа. На практика обаче силната ѝ зависимост от износа я направи уязвима. Сега тази уязвимост се проявява все по-ясно: германската промишленост, която е в основата на икономическия успех на страната, е подложена едновременно на натиска на американските мита и на конкуренцията от Китай - явление, което често се определя като „Китайски шок 2.0“.

Именно икономическият спад стои в основата на последния ръст на подкрепата за АзГ.

Партията всъщност започна съществуването си именно с икономически въпроси. Тя беше създадена през 2013 г. като пряк отговор на настояването на тогавашния канцлер Ангела Меркел, че няма алтернатива на финансовото спасяване на Гърция - оттам идва и името ѝ. Първоначално АзГ беше партия на привърженици на строга фискална политика, които се противопоставяха на преразпределителната политика на Европейския съюз.

След миграционната криза през 2015 г. партията се преориентира като формация срещу имиграцията и исляма. Две години по-късно тя влезе в Бундестага, което накара някои наблюдатели да предположат, че вече се е съсредоточила единствено върху културните въпроси. В АзГ обаче продължиха да намират място и привържениците на строгата фискална политика наред с ксенофобските и националистически настроени среди.

В центъра на техните притеснения беше запазването на т.нар. „дългова спирачка“ - конституционна разпоредба, ограничаваща държавното задлъжняване.

По време на кампанията си през 2025 г. Мерц обеща да я запази, въпреки че тя ограничаваше необходимите инвестиции. След победата на Християндемократите на изборите обаче той постигна споразумение със социалдемократите и Зелените още преди сформирането на новия парламент за промяна на конституцията, която освободи военните разходи от ограниченията на „дълговата спирачка“.

Този ход, определян от критиците като демократично съмнителен, отчужди много десни избиратели. Именно тогава АзГ за първи път изпревари Християндемократите в социологическите проучвания.

Мерц не премахна изцяло „дълговата спирачка“. Това би позволило да се предприемат действия за решаването на част от икономическите проблеми на Германия. Вместо това, тъй като невоенните разходи продължават да бъдат подчинени на ограниченията, правителството на Мерц продължи да съкращава социалните разходи и заяви на германците, че трябва да работят повече, за да възстанови икономиката своята „конкурентоспособност“.

Този подход - увеличаване на военните разходи за сметка на други сфери - може да се хареса на анализаторите по външна политика, но е политически пагубен. Значителна част от привлекателността на АзГ се дължи на фокуса ѝ върху загубата на работни места и влошаването на перспективите пред населението.

Превъоръжаването на Германия има и друг негативен ефект. От 2022 г. центристките партии в страната до голяма степен изоставиха идеята за Германия като „Friedensmacht“ - сила, отстояваща мира, и все по-често говорят за подготовка за пълномащабна война с Русия.

Мерц от своя страна заявява, че иска Германия да разполага с „най-силната конвенционална армия в Европа“. Това позволи на АзГ да се представя като партията на мира - подобно на начина, по който президентът Доналд Тръмп се позиционира срещу „вечните войни“, водени както от американските демократи, така и от републиканците.

Увеличаването на военните разходи накара някои анализатори да се запитат дали Германия не може да се превърне в „следващия хегемон на Европа“. Това обаче е по-скоро фантазия. Не е ясно дали плановете за увеличаване на разходите ще се превърнат в реални военни способности, а още по-малко дали ще помогнат за възстановяването на икономиката.

Германия също така става все по-изолирана в Европейския съюз, не на последно място заради безусловната си подкрепа за Израел и готовността да блокира мерки срещу страната, включително спиране на споразумението за асоцииране между ЕС и Израел.

Най-важното е, че сред германските избиратели има малка подкрепа за военната сила, а още по-малко за война.

Когато Мерц се кандидатираше за канцлер, той обеща да намали популярността на АзГ, най-вече чрез по-строги мерки срещу имиграцията, включително чрез това, което в коалиционното споразумение беше наречено „офанзива за депортации“.

В изборната нощ той заяви, че негов „абсолютен приоритет ще бъде възможно най-бързо да укрепим Европа, така че стъпка по стъпка действително да постигнем независимост от САЩ“. Това предизвика голям ентусиазъм сред привържениците на по-голямата европейска автономия.

Година и половина по-късно и двете цели изглеждат по-далеч от всякога.

Още два регионални избора по-късно този месец вероятно ще донесат нови успехи за АзГ и ще задълбочат усещането за национална криза. Някои християндемократи, изпаднали в паника, вече спекулират за бъдещето на Мерц.

Германия обаче не се нуждае от друг канцлер, а от напълно различен подход. Дотогава АзГ ще продължи постепенно да се приближава към властта. | БГНЕС

Ханс Кунднани, „Ню Йорк Таймс“.