Истинският въпрос е защо Скопие толкова упорито отказва да изпълни договорените условия за започване на преговорите с ЕС, докато обвинява София за собствения си застой.
България не е пречката пред европейското членство на Северна Македония. Тя беше първата държава в света, признала независимостта ѝ на 15 януари 1992 г. Благодарение на президента Желю Желев това признание отвори пътя и за признаването от Турция, Русия и САЩ. България подкрепи младата държава в един от най-тежките моменти от създаването ѝ, включително по време на гръцкото ембарго.
Какво получи в замяна? При Киро Глигоров продължи антибългарската политика, наследена от югославската идеологическа система на диктатора Йосип Броз Тито. При Никола Груевски Скопие демонстрираше европейски амбиции, докато изграждаше псевдоисторическата конструкция на „антиквизацията“ и присвояваше наследството на Александър Велики. Днес Християн Мицкоски възпроизвежда същия политически модел, само че мишената вече е България.
Истинският въпрос е защо Скопие толкова упорито отказва да изпълни договорените условия за започване на преговорите с ЕС, докато обвинява София за собствения си застой. И още нещо: докато Северна Македония претендира за европейска принадлежност, сръбското политическо, медийно и корупционно влияние в страната остава сериозен фактор.
Историята вече е показала този модел: европейска реторика, антибългарска политика и отказ от реално скъсване с великосръбското политическо наследство. Членството в ЕС не се печели с обвинения към България, а с демокрация, добросъседство и изпълнение на поетите ангажименти. България не е длъжна да плаща с националното си достойнство за европейските амбиции на Скопие. I БГНЕС
-----------------------------------
Агенция БГНЕС