Молба, обща позиция, покана, начало на преговори, глави, главни преговарящи... Все фрази, познати досега на източноевропейците, които преди малко повече от 20 години кандидатстваха за членство в ЕС. Сега със значението им ще се запознават все по-често британците, след като на 29 март Лондон стартира процедурата за напускане на съюза.
Отсега нататък започва процес, който ще продължи около две години и при който ще има повече неясноти, отколкото при присъединяването на България и останалите страни от някогашния източен блок към евросъюза. Най-малкото защото Лондон е просто в друга лига, както личи и от писмото на британския премиер Тереза Мей, с което обявява стартирането на процедурата по чл. 50 от Договора за ЕС. В него (на два пъти) Мей неприкрито заплашва, че въпреки нежеланието си Великобритания може да се оттегли, без да се съобразява с претенциите на другите 27 страни членки.
Точните параметри на преговорите ще са ясни в началото на лятото, а самите разговори между Лондон и Брюксел ще започнат през есента. Така засега ключови детайли липсват, а и Уестминстър предпочита да държи и стратегията, и тактика си по възможност в тайна. Част от линиите на сблъсъка са вече известни, като най-важните са бъдещият статут на Великобритания (т.е. кои от досегашните права и привилегии на Лондон ще бъдат запазени), сметката, която трябва да бъде платена, и как да се процедира с хората, които са се установили на Острова. В преговорите ще има и много други теми - като запазването на взаимното сътрудничество в областта на науката или сигурността, достъпът на лондонското Сити до европейския пазар или пък как да се процедира с необходимостта да се възстанови границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Ред други въпроси най-вероятно ще възникнат в хода на самите преговори.
1. Разводът
За
ЕС най-важният въпрос изглежда е да наложи позицията, че Лондон първо трябва да се съгласи на условията на развода, а едва след това да се договарят бъдещите взаимоотношения между Великобритания и 27-те. По този начин ще се гарантира, че Лондон ще получи достатъчно лоша сделка, която да обезкуражи други държави да го последват. Освен това идеята е по този начин Лондон да няма шанс да раздели страните членки, например с обещания за финансиране към източноевропейските страни за сметка на тяхната подкрепа. "Ще останем непоколебими и обединени в бъдеще, както и по време на трудните преговори, които ни очакват занапред", каза в сряда председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Великобритания настоява въпросът с нейното напускане да се решава едновременно с бъдещия статут на отношенията между Лондон и Брюксел. Паралелните разговори биха позволили страната да получи по-добри условия след 2019 г., тъй като ще може да прави компромиси по сделката си за напускане (например каква сума се очаква да плати) за сметка на например по-добър търговски достъп до единния европейски пазар. Великобритания предлага, ако не може да се постигне договорка за бъдещите отношения, поне да има преходен режим, в който например да се прилагат нулеви мита в търговията, за да се намалят шоковете от напускането.
2. Не че нещо, но има тук едни 60 млрд.
Въпросът с парите, които Великобритания трябва да плати на
ЕС, е важен за Брюксел по две причини. Първо, това е разменна монета в преговорите. Второ, ще позволи на 27-те да не правят промени в общия си бюджет, който изтича една година след очакваното напускането на Лондон. Отказът на Великобритания да плаща би образувал солидна бюджетната дупка, която ще трябва да се запълни или с по-високи вноски от страните членки, или с орязване на програми. Сметката варира, тъй като не е ясно колко ще плаща Великобритания като мита при вноса на британски стоки на единния пазар. В българския случай това може да означава между 3.5% и 6.5% (30-55 млн. евро) по-високи вноски за две години (като основа са взети вноските на страните членки от 2014-2015 г.) или между 180 и 350 млн. евро по-малко субсидии от еврофондовете.
Едно от основните обещания на кампанията за излизане на
Великобритания беше, че след 2019 г. Лондон няма да плаща "нито пени повече на Брюксел". Страната обеща да изпълни всички свои ангажименти към собствените си граждани и фирми, които са подписали договори за финансиране преди август 2016 г., както и тези, които са подписани след това, но се считат за смислени. Освен това Лондон намекна, че е готов да запази финансирането си към европейския бюджет, например към страните от Източна Европа за определен период. Но очакването е след 2019 г. страната да плаща значително по-малко от досегашните 10 млрд. евро годишно към останалите 27 държави членки.
3. Едри финансови сметки
Европейската комисия изчислява сметката на между 40 и 60 млрд. евро. В нея се включва както делът на Великобритания по вече направените, но все още неразплатени разходи (около 250 млрд. евро към края на 2018 г.), така и по вече поетите обещания за плащания до 2020 г. (над 100 млрд. евро). Последното в българския случай означава 13.5 млрд. лв. обещани средства по структурните фондове, които все още не са разплатени. Освен това от Лондон се очаква да продължи да финансира пенсионния фонд на европейските институции, в който към 2015 г. има около 68 млрд. евро висящи плащания.
Лондон ще се опита да прокара тезата, че страната не е задължена да плаща по програми и проекти, които не я засягат пряко. Например според анализ на Алекс Бейкър от в. Financial Times пенсионните задължения към британските граждани в институциите, които са относително малко спрямо размера на Великобритания, са около 80 млн. евро годишно. Това е доста по-малко, отколкото ако Лондон трябва да плаща пропорционално задълженията към всички служители.
Великобритания ще настоява и че има логика да продължи да подпомага бедните страни от Изтока, но не и богата Франция.
4. Семейното имане
Засега
Брюксел не изглежда да има отговор на въпроса как ще се делят съюзните активи, които са на стойност около 258 млрд. евро. Много от тях са дългосрочни заеми и гаранции, които няма да бъдат разполагаеми още дълги години.
Лондон може да каже, че се отказва от дела си в общите активи, но за сметка на това няма да плаща исканата му бракоразводна такса. Това например направиха бившите съветски републики, които прехвърлиха всички активи и задължения на СССР на Москва.
5. Ще се търгува и след развода
Брюксел не изглежда да е притеснен особено много от възможността Лондон да се откаже от сделка. Великобритания представлява 6% от износа на 27-те, докато те са пазарът за 43% от износа на Острова. Освен това британските фирми, по изчисление на тинк-танка CEPS, ще трябва да плащат около 4.6 млрд. евро годишно мита и такси (ако взаимната търговия се запази на сегашните си нива) само за да имат достъп до единния пазар. Тези средства ще влизат в европейския бюджет и всъщност ще компенсират почти половината от изгубената вноска на Великобритания.
Лондон заплашва, че ако Брюксел поиска твърде много, британските преговарящи просто ще станат от масата и учтиво ще кажат "сбогом". След това търговията между Великобритания и 27-те ще се осъществява по правилата на Световната търговска организация, т.е. така както британските фирми търгуват в САЩ или Аржентина. По този начин 27-те ще бъдат ударени повече, тъй като Лондон има негативен търговски баланс. В началото на годината британският финансов министър Филип Хамънд каза, че Германия трябва да се замисли дали иска да продава автомобили във Великобритания.
6. И хората
Засега
Лондон заявява, че установилите се във Великобритания преди 29 март 2019 г. европейци няма да усетят промяна в статута си. Но това зависи и от ответните мерки на ЕС.
Сметката с проблемите, които Brexit може да предизвика за живеещите във Великобритания европейци и британците, живеещи в някоя от 27-те страни, е не само цинична, но и най-вероятно невярна. Във Великобритания основно живеят европейци, които работят и плащат данъци. Ако те не могат да останат на Острова, това ще доведе до удар (поне краткосрочен) върху британския бюджет, който ще има по-малко пари за пенсии и здравеопазване.
Въпреки че не си го признава директно,
Лондон се опитва да използва факта, че 1.2 млн. британци живеят в други страни, членки на ЕС, докато на острова живеят 3.6 млн. граждани на 27-те страни членки. Т.е. ако се стигне до взаимно непризнаване на правата на гражданите, то другите страни ще изгубят повече. Освен това годишно (през 2015 г.) Великобритания изплаща 1.4 млрд. паунда за пенсии на свои граждани в други страни (7 хил. в България). Заплаща и 580 млн. паунда за тяхното лечение. В същото време другите страни плашат едва 12 млн. паунда за лечението на своите граждани във Великобритания.
http://capital.bg
