Ако в Скопие мислят нормално, няма да повторят грешката да спрат на границата български евродепутати
В двустранните ни отношения ще продължи да се поддържа напрежение
Какво сега? Ще си играем на котка и мишка като Том и Джери ли? Минала не минала седмица откакто граничните власти на Северна Македония не пуснаха евродепутата Андрей Ковачев да отиде да отдаде почит на загиналите български войници на гробищата в Ново село и управляващите в Скопие са изправени пред ново предизвикателство. А то е свързано с редовната среща на депутатите от местното Събрание с делегация на Европейския парламент. Срещата е рутинна, част е от редовния диалог между парламентаристите от Европейския съюз и от Северна Македония. Което не й пречи да крие в себе си опасността отново да повиши рязко температурата на отношенията между Скопие и София.
Тънкото обстоятелство, което вече няколко дни предизвиква нощни кошмари на властите край Вардар, е простичкият, ама много простичък факт, че в състава на делегацията на Европейския парламент би трябвало да има и двама български евродепутати. Става дума за Ангел Джамбазки и Александър Йорданов, представители на две различни политически семейства в Европарламента. И двамата са свързани със Северна Македония, всеки от тях по различен начин.
Естественото любопитство ни кара да се питаме обаче дали властите в Скопие ще приложат към тях същата забранителна мярка за влизане, както това стана на 6 май с техния колега Андрей Ковачев. Да добавим и филантропа д-р Милен Врабевски, който също не бе допуснат. Парадоксът се корени в това, че тъкмо д-р Врабевски е човекът, финансирал превръщането на старите и занемарени гробища в място за поклонение, уважение и признателност.
Моят приятел от Скопие - журналистът Владимир Перев, когото и друг път съм цитирал, онзи ден публикува текст, в който призовава двамата български евродепутати да не отиват в Скопие на въпросната среща. Идеята на Владо, доколкото разбрах, е в това да бъде съхранено достойнството на двамата български представители, които, по всичко изглежда, са вписани в прословутия митичен, но пък и реален „черен списък“, в който властите в Скопие са включили родни политици, общественици, а вероятно и журналисти, които носят „риск за общественото спокойствие и сигурност“. Но ако се вярва на външния министър Буяр Османи, става дума за хора, които „не признават или отричат македонската идентичност“.
Повторението на случая с Андрей Ковачев може не само да огорчи българските членове на делегацията на ЕП. Но то може да стане повод страната ни отново да бъде обвинена в поредната провокация към Северна Македония. Да получиш наказателна мярка от органите на една държава кандидат за членка за същия този парламент само заради това, че си вършиш работата, за която си изпратен в Брюксел и Страсбург, е най-малкото странно, да не кажа по-тежка дума. При толкова послушни медии, които така и не могат да излязат от наложената с години матрица за това, че всичко, което идва от изток е или израз на коварство, или проява на заплаха, или акт на отрицание, поредната антибългарска кампания е въпрос само на един сигнал от центровете на властта. Калъпите са готови, само трябва да се попълнят с нови имена. А забраната за влизане на Джамбазки и Йорданов ще бъде вписана в контото на няколко лица от управляващите среди в Скопие, които ще бъдат определени като истински и последователни бранители на македонската идентичност, каквото и да означава това. С други думи, Перев вероятно иска това да не се случи и затова препоръчва „Не идвайте!“. На България не й трябва нова кампания срещу нея.
Тук ще отворя една скоба, за да припомня един случай с големия българин от Преспа, незабравимия Панде Ефтимов. Приживе сме водили с него десетки разговори за отношенията на България с новата суверена държава Република Македония, вече Северна, за грешките, които София през десетилетията е правила към българите оттатък границата. Панде е бил свидетел на идването на българските войски през април 1941 г., когато заедно със своите другарчета е изпълнил заръката на родителите си да скъсат всички цветя по градините и дворовете на родното си село Претор край Преспанското езеро, за да постелят истински цветен килим пред гордо маршируващите колони. Какво бе преживял този мъдър човек, колко болка е натрупал заради това, че онези тържествени дни на пристигането на българските войски, по-късно, през годините в бивша Титова Югославия, са превърнати преднамерено в най-сериозното обвинение срещу България, с което властите край Вардар продължават ежедневно и активно да манипулират и фалшифицират.
Колко е бил обиден и възмутен от всичко това този мъченик, за да дойде един момент, когато след поредната кампания срещу „българския фашистки окупатор“ той, българинът от Претор, с цялата горчивина на света да ми каже: „Кочо, по-добре да не бяхте идвали!“.
Много пъти съм бил съгласен с Владо Перев, но този път ще кажа, че напротив, искам двамата български евродепутати да пътуват за Скопие. Но не с идеята да тестват местните гранични служби дали не са си променили мнението от 6 май насам. Сигурен съм, че колкото и да са неприятни за доста хора там, колкото и на челни места във въпросния „черен списък“ да са поставени, този път граничните власти на Северна Македония ще ги пуснат. И не само защото наоколо ще има и други европратеници, които ще бъдат свидетели на подобен акт и най-малкото биха поискали обяснение за това.
Не, този път властите просто ще преглътнат имената само и само да се опитат да амортизират ефекта от грешката, която направиха с Андрей Ковачев. Защото реакцията на европейските институции и личности беше такава, каквато по размер и острота в Скопие май не бяха очаквали. Да, както винаги вероятно са калкулирали отговора на българската държава и в тази калкулация са отчели, че България се намира в хаотична политическа ситуация без редовно правителство, че в този хаос институциите са натиснали копчето „Пауза“ и изчакват накъде ще задуха вятърът. С други думи и да е имало очаквана родна реакция, тя е била ситуирана само в рамките на двустранните ни отношения, пълни с подобни недоразумения.
Но когато ефектът удари и на полето на европейските институции, това вече е друго. Защото, както неведнъж сме казвали, а и в Скопие политиците го признават, тяхната основна битка срещу България се води на европейски терен, там, където имат силно лоби за своята позиция и където се надяват да нанесат удара си срещу претенциите на България да поставя условия за европейския им път.
Иначе в двустранните ни отношения ще се поддържа напрежение с ниска интензивност по вече утвърдени модели. Ще блокираме в хотела в Скопие вътрешен министър от София, за да не отиде да поднесе навреме цветя пред гроба на Гоце Делчев, ще спрем този или ще предупредим онзи депутат от Брюксел на границата, ще изтрием клубовете на българите с извънредно законодателство и ще им пращаме призовка след призовка за каквото ви хрумне. В същото време ще създаваме масово чувство на безнаказаност за езика на омразата и за действия срещу българи и България като нова тенденция в общественото съзнание и поведение на местните хора. Остава тази тенденция да стане и устойчива, както е модерно да се казва.
Жалка работа, не ли?
trud.bg
