Влакът на Скопие замина...

Перспективата на Северна Македония за старт на преговорите за членство в ЕС се отдалечава

Съседите ни все още не осъзнават какво се случи миналата седмица в Брюксел

Моят приятел и колега от Скопие Мариян Николовски дори е събрал сили да се пошегува чрез две изречения, качени на стената му в социалните мрежи. Те гласят: „Това с Украйна и ЕС всъщност е отлична новина. Ще имаме в ЕС още един голям приятел, който ще подкрепя нашата евроинтеграция“. Толкова.

Къде е вицът тук? Очевидно не е в констатацията, че между Северна Македония и Украйна съществува традиционно приятелство. Това е добре известно, дори само заради факта, че по време на въоръжения конфликт през лятото на 2001 г. Киев предостави изтребители и хеликоптери с украински пилоти, които да подкрепят действията на силите на реда на правителството в Скопие срещу бунтовниците от Армията за национално освобождение на Али Ахмети. Изтребителите не свършиха кой знае каква работа, но хеликоптерите помагаха в някои от операциите на армията, а после, ако не се лъжа, останаха за нейните нужди. Киев и Скопие са добри приятели и в това няма нищо лошо. Но то не става за виц, още повече за такъв, който да предизвиква тъжен смях.

Закачката се крие в перспективата Украйна да стане член на ЕС и там, сред другите държави, да лобира за старта на преговорите на Северна Македония за членство. Представяте ли си - след толкова години чакане от страна на Скопие, след още може би десетилетие, докато Киев изпълни критериите и влезе вътре, докато самият ЕС не се реформира достатъчно, за да „преглътне“ Украйна, Северна Македония няма да е започнала преговорния процес за пълноправно членство. Откъдето и да го погледнеш, а аз лично го гледам от най-добронамерената страна, това дори не е смешно, а е по-скоро тъжно. Много тъжно.

Защото нещата са подредени така, че перспектива за старт на преговорния процес на Северна Македония не се вижда. Миналата седмица писахме за подредения политически календар на страната, чийто близък хоризонт са редовните парламентарни избори в края на април и началото на май, като президентският вот е на 8 май. В това разпределение на времето не се вижда никаква вероятност в парламента да бъдат гласувани конституционните промени за вписването на българите в основния закон. А те и след „този Брюксел“ останаха единственото, но незаобиколимо условие. Имаше крайно оптимистични прогнози, че това би могло да стане да края на годината. Забравете, няма никакъв шанс. 

Ако приемем тъкмо изборните дни за някакъв нов рубеж на надеждата, предлагам също така да го оставим настрана. Няма шанс! И знаете ли защо? Защото дотогава предстои ожесточена предизборна борба, в която основното обвинение на опозицията към управляващите ще бъде, че искат под „български диктат“ да прокарат промените в конституцията. Не виждам причина, напротив, по-скоро съм убеден, че ВМРО-ДПМНЕ няма да свали този лозунг от предизборната си реторика. Което на парламентарен език означава, че блокирането на Събранието да гласува промените в основния закон ще продължи. 
След първия сондаж за разположението на гласовете в законодателния орган, проведен на 18 август, до този момент изобщо не е ставало дума за насрочване на нова дата за дебат. Председателят на парламента Талат Джафери е категоричен, че няма да свика ново заседание с този въпрос в дневния ред, докато управляващите от коалицията СДСМ и ДСИ не му дадат гаранции, че промяната има мнозинство от 80 гласа и ще мине при гласуването. Малък, но важен детайл - самият Джафери е избор на ръководството на Демократичния съюз за интеграция за технически, или служебен по българската терминология, премиер в последните сто дни на  правителството. Неговото място ще заеме председателят на парламентарната група на социалдемократите, който, за разлика от Талат Джафери, може и да опита да вкара в дневния ред промените в конституцията. Ако го направи, само ще констатира още един неуспех. Все ми се струва, че и това няма да се случи, защото още едни провал в Събранието ще даде допълнителни основания на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, плюс онази антиевропейска и проруска „Левица“ да използват поредния парламентарен провал за предизборната си кампания.

Вече се появиха оценки, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат най-тежките и оспорвани в цялата кратка история на суверенна и независима Република Северна Македония. Като човек, проследил на място почти всички изборни цикли край Вардар, мога да кажа, че такива фаталистични оценки и прогнози са съпъствали всеки един от тях. Но това е израз и на манталитета на местните хора, които във всеки подобен избор виждат едва ли не края на света. А фактът, че и сега, през декември, Северна Македония се размина със старта на преговорния процес за членство в ЕС, ще бъде в центъра на кампанията. Това вече се видя след първите реакции след срещата Западни Балкани-ЕС в Брюксел, когато стана ясно, че Украйна и Молдова почват преговори, докато нито една държава от Западните Балкани няма да има този шанс. Май скоро край Вардар не съм виждал и чувал толкова широка, остра и плътна критика към ЕС, неговите институции и ръководители, както сега.

Много малко са онези гласове, които препоръчват да се видят собствените грешки, както на управляващите, така и на опозицията. Хайде, ВМРО-ДПМНЕ са от ясни по-ясни. Но и управляващите не успяха да преодолеят изкушението да влязат в предизборната реторика, представяйки старта на преговорния процес като завършена работа. В това число и най-вече от страна на шефа на дипломацията Буяр Османи, който на вълната на успеха на срещата на ОССЕ в Скопие пропусна да види, че има сериозна промяна в геополитическата ситуация, в която шансовете на страната, а и на Западните Балкани, за напредък в този момент не са реални.

Нищо ли не им подсказа съобщението от Тирана, където преди два-три месеца Урсула фон дер Лайен обяви План за растеж с подкрепа от 6 милиарда евро. На всичко отгоре тя отиде и в Скопие, и в другите столици наоколо, да рекламира проекта. Не знаят ли край Вардар, че щом на масата се сложат толкова ресурси, трябва да си дадеш сметка, че това не е случайно или заради сините или черни очи на този или онзи. Че това е компенсация за някакъв друг ход, който няма да е в твой интерес. 
Има и още един фактор, който също така отдалечава перспективата за старт на преговорите за членство. Това са изборите за Европейски парламент през юни догодина. Както се вижда, и тук имаме наслагване на основните събития в политическия календар на Северна Македония и ЕС. Кампания във всяка държава членка, избори, конструиране на Европарламента, нов състав на Европейската комисия, нови баланси между основните играчи в ЕС, и какво ли още не. А всичко това е свързано с време.

Жал ми е за нашите българи в Северна Македония. Не говоря за това, че на парламентарните избори ще бъдат сериозно раздвоени за кого да гласуват. За антиевропейската ВМРО-ДПМНЕ, на която традиционно повечето от тях дават подкрепа заради четирите първи букви, или за проевропейския СДСМ, когото не могат да понасят по идеолигически и исторически причини. Говоря за очертаващото се чакане, в което ще трупат печал и нови примери на тормоз и, не дай Боже, насилие. 
И както се казва вече в края на всяка подобна история, местните албанци ще турят нещата в ред.

Автор: Костадин Филипов

trud.bg