ДИКТАТЪТ НА ВЕРИГИТЕ

 

Онзи ден/16 февруари телевизиите изгърмяха един-два халосни патрона за очевидните спекулации с цените на хранителните стоки.

И край – вчера нямаше нищо по темата.

Все пак, чухме едно признание: производител спомена, че големите хранителни вериги го принуждават да не намалява цената на стоката си в собствените си магазини.

Иначе няма да купуват от неговата продукция.

Това е абсолютна гадост – и навсякъде другаде би предизвикала грамаден скандал. 

Не и тук.

От горните властови етажи някои изглежда тихомълком здраво тъпчат гушите си – няма друго обяснение за пасивността им. 

 

Телевизиите, всъщност, са съдружници на Веригите, които наливат в тях милиони за реклама - затова не смеят да гъкнат.

Отгоре на всичко, никой не контролира посланията на рекламите и те масово са подвеждащи или дори направо лъжливи. 

Все ви предлагат най-добрия продукт; или най-доброто съотношение между качество и цена; или пък твърдят, че плодовете и зеленчуците им са проверени за над 700 вида пестициди. Еха!

И никой не проверява тия твърдения. 

 

Преди осем години телевизиите вдигнаха врява до небето за некачествените храни, с които Европейския съюз затъква гърлата на будалите-българи.

Политиците пък се заклеха, че ще сложат край на тази измама. 

Край, край на измамата!

А защо я търпяхте 10 години?

Нито думичка по този въпрос.

И после всичко продължи по старому. 

Телевизиите продължиха да лапат реклами от хранителните вериги – Народът пък продължи някак да се засища със храни със съмнително качество – в замяна на това пък по-скъпи, отколкото в други „братски“ страни. 

 

Гърците щели да бойкотират една седмица млечните продукти в магазините.

Сигурно ще го направят.

Ние пък ще се утешаваме с огромните намаления, с които 

ни баламосват Веригите.

Какви сметала са използвали, докато са „ценообразували“ – та са на сметка и при 50% процента намаление?

 

Както и да е.

Народът - пак той - отново е прекаран.

Окован е с още едни вериги.

 

***

Предлагам ви фрагменти от текст, писан преди осем години – за да не храните излишни надежди.

***

 

ИМА ЛИ ЧЕСТНИ РЕКЛАМИ

„Пицети“ е снак/закуска - представя го един имитатор на Кръстника, негово джобно копие. 

Той изрежда, какво се случва с онези, които не харесват „Пицети“: 

на един му бетонират краката, друг го хвърлят в морето, а на трети му се завива свят и пада от един небостъргач. 

Затова разказвачът ни съветва: „Яжте „Пицети“, за да имате добро здраве“. 

А на финала идва краткото послание: „Пицети - честният снак!“ 

 

И ние можем да си кажем - докато с удоволствие гледаме тази остроумна реклама, че тя наистина е честна – и може би е единствена в океана от хвалебствия, преувеличения, фукни – и измами.

 

„Пицети“ ни дава ключа към днешните реклами. 

Те, или поне повечето от тях, са толкова честни, колкото и ония, които ти чупят краката или те хвърлят в океана, уж загрижени за здравето ти.

„Пицети“ ни намига и ни поощрява да се замислим, доколко рекламите изобщо са почтени.

 

„Пицети“ иронизира овчето ни доверие към посланията, с които ни бомбардират. И придърпва публиката, точно защото смело ни съобщава: „Ние сме честни, понеже поне ти казваме, че ще ти строшим краката, ако не си хапнеш „Пицети“!“

 

Разбира се, „Пицети“ нищо особено не може да ви стори – ами другите, не толкова честните реклами?

Ако се замислим – но добре, че не го правим – те просто злоупотребяват с доверчивостта ни, и то по не особено убедителен начин.

Разчита се главно на наивността ви. 

Със стократното повторение, че даден препарат е най-ефикасен срещу подутата ви простата, той естествено няма да стане по-ефикасен – това е ясно. 

Тогава се прибягва до друга хватка. 

Казва ви се, че това чудо е препоръчвано от 80 процента от българските лекари – споменават го ей така, защото знаят, че никой от баламите няма да провери това, особено когато простатата му го кара да спринтира непрекъснато до клозета. 

 

Рекламистите често тикат в лицето ви медицински лица, за които, неизвестно защо, си въобразяват, че те трябва незабавно да спечелят доверието ви. 

Понякога леко се увличат и етюдите им са по-подходящи за „Комиците“. Имаше, например, един грък, който съскаше на четвърт български нещо за някаква паста – защо пък точно него го бяха ангажирали, така и не стана ясно. 

Напълно неизвестен за публиката екземпляр. 

То е все едно някой негър да ви рекламира крем срещу изгаряне от слънцето: „Ето, аз не почернях достатъчно, имайте ми доверие“. 

 

Рекламистите обаче си мислят, че публиката трябва да се довери на онзи анонимен грък, понеже той казва, че неговата паста най-добре ще ви „систи“/чисти „събите“/зъбите. 

Очевидно се смята, че българинът е идиот извън всяко подозрение, и е готов да повярва на всеки, взет направо от улицата.

 

И като цяло, рекламните послания сякаш са адресирани към инфантилни зяпловци, дори леко дебилни.

 

Между другото, замисляли ли сте се, на кой български политик ще се доверите, ако рекламира вода за хигиенизиране на уста? Има ли такъв?

 

Българинът до такава степен се усеща изоставен, че е готов да поема каквото и да му препоръчат. 

Навремето тоталитарната държава печелеше стотици милиони долари от една неофициална програма, наречена „Резервна“ - включително като продаваше каптагон на арабите. 

И те, понеже са си лековерни, го лапаха с удоволствие и си въобразяваха, че така стават по-добри любовници, а и войници – нищо, че губеха всичките си войни с евреите. 

 

Сега всички сме се превърнали в наивници като тях. 

Тогава изнасяхме каптагон за клетите араби, сега внасяме амфетамини за още по-клетите български деца. 

 

Гришам написа – по действителен случай – един от последните си романи /“Звездният отбор“/ за гигантските злоупотреби на фармацевтичната промишленост. 

Напоследък той публикува още няколко книги за катастрофалните последици от аферите на големите корпорации, „Планината Грей“ е една от тях. 

Големите фармацевтични компании вече без никакво колебание се отказват от съдебни процеси и направо удовлетворяват милиардни колективни искове на поредните жертви на фалшивите им или направо смъртоносни продукти. 

И продължават да ги създават – като ги тестват, разбира се, в Сомалия или Нигерия.

 

Според разследване на Конгреса на САЩ, посветено на дейността на Американската агенция за храните и лекарствата, само в една от голям брой страни, които изнасят медикаменти и съставките им за САЩ, има над петстотин производствени предприятия – а за една година Агенцията е успяла да провери само тринайсет от тях, преди американските фармацевтични компании да използват техните съставки.

 

Да се върнем при нашите овце, както казват французите. 

Преди няколко години, след като ни надуха главите с препарата „Фервекс“ – особено ни пробутваха онзи с вкус на малини, изведнъж го иззеха от търговската мрежа, понеже се оказа, че са открили в него следи от фекални води! 

Разкараха го от аптеките - и все едно, че нищо не се е случвало. 

Сега пак го има – да се надяваме, че вече не го правят близо до някой клозет. 

В една нормална държава фекално подобрения „Фервекс“ щеше да предизвика огромен скандал, но тук, понеже сме диваци - сръбвайте си сиропче с вкус на малинка, дооблагороден с фекални навеи.  

Кеворк Кеворкян