Статия на Джон Болтън - бивш съветник по националната сигурност на президента Тръмп, публикувана на 30 август в информационния портал 19 Forty Five.
През последните месеци в Русия се случиха значителни политически сътресения, но на бойното поле в Украйна промените са малко. Сред водещите новини продължава да се откроява метежът и последвалата гибел на лидера на Частната военна компания „Вагнер” Евгений Пригожин, но Москва и Киев със скромни изключения остават в безизходица на бойното поле.
Наближава есента, като президентът Путин възстановява властта си в Русия и вероятно се готви да осъществи изненадващ ход като „обърне дипломатическата шахматна дъска в Украйна” заедно с фигурите.
А Вашингтон и Западът не знаят как да реагират.
Путин прилага все по-твърди хватки
След метежа на Пригожин много експерти уверено предричаха, че властта на Путин е разклатена, а неговото падане е неизбежно и предстоящо. Днес същите тези наблюдатели твърдят, че смъртта на Пригожин ще освободи от вцепнението спотаилите се мрежи от негови привърженици и те са сплотени от жаждата за отмъщение.
Вътрешните механизми в Кремъл са забулени в секретност, поради което липсват достоверни прогнози и такива са невъзможни. Но днес Путин се чувства в значително по-висока степен в безопасност, отколкото през периода, предшестващ метежа. Независимо, че не е възстановил напълно своето могъщество от времето преди нахлуването в Украйна.
Какви карти държи Путин в ръцете си?
Както Путин заяви първоначално, а след това потвърдиха руските власти - Пригожин е мъртъв. Съобщава се, че сред загиналите е и главният заместник на Пригожин във „Вагнер” и всъщност висшият военен ръководител на наемниците Дмитрий Уткин, както и други високопоставени съветници.
Кадровите генерали, поддържащи Пригожин, бяха подложени на характерната още от времето на Сталин чистка. Бившият командващ на Въздушно-космическите войски Сергей Суровикин беше уволнен, независимо че носещата неговото име отбранителна линия благополучно отразява украинското настъпление. Останалите съратници на Пригожин се укриват. Най-вероятно е те да се стремят да достигнат най-близката международна граница на Русия и едва ли кроят заговори за отстраняването на Путин.
Не е удивително, че Путин има вътрешна опозиция. Реалният въпрос е в това ще успее ли Путин в близките месеци да се възползва от объркването сред своите опоненти и да възстанови политическия и дипломатическия импулс, който Русия загуби заради забуксувалите бойни действия.
Исканията на Русия и лостовете за нейно влияние
Всяка разумна оценка на сегашното геополитическо положение на Русия води до извода, че Москва се нуждае от време за да реформира и възстанови своите до неприличие оскъдни военни средства, да съживи икономиката (не е възможно без отмяната на западните санкции) и да се избави от политиченската изолация. Мечтите на Путин за възстановяване на Руската империя вероятно замъгляват подобни разсъждения, но въпреки това той е хладнокръвен реалист, особено ако на карта е поставена неговата лична безопасност.
Вероятно за Запада е трудно да повярва, но най-яростните вътрешни критици на Путин са настроени не „против войната”, а „против поражението” във войната. Укрепвайки своето положение Путин може да игнорира тези критици, които със задна дата се правят на прозорливи и да предизвика диломатическо сътресение и объркване в НАТО, като се възползва от умората и недоволството на Запад от конфрикта в Украйна. Това би позволило на Русия да спечели време за възстановяване и прегрупиране.
Ако настъплението на Киев не доведе до значителни успехи на бойното поле, в течение на следващите два месеца е възможно без предупреждение Путин да предложи прекратяване на огъня на достигнатите рубежи и незабавното започване на преговори.
В дневния ред на такива преговори може да се предложи какво ли не, в това число прекратяването на икономическата война. Путин дори е в състояние да изрежисира одобрение и поддръжка от Китай. При това е вероятно именно Пекин да предложи посредничество. Дори и китайско участие във възстановяването на пострадалите от войната територии, както в Русия, така и в Украйна.
Ключовият лост на Путин за постигане на обрат ще бъде относителният провал на лятното настъпление на Украинските въоръжени сили. В епохата на шаблонното мислене политическите лидери в Берлин, в Париж и дори във Вашингтон ще бъдат изправени пред огромното изкушение да се съгласят на прекратяване на бойните действия и започване на преговори.
Европа поддържа Украйна на думи, но военната и дипломатическата й помощ постъпват бавно и неохотно. Например, не е необходимо обзалагане дали френският президент Емануел Макрон би пропуснал шанса да влезе в историята като миротворец.
Какво да прави Западът?
В Америка предстоят избори през 2024 г. чийто резултати не са гарантирано благоприятни за президента Байдън. Пресата охотно освещава действията на републиканци-изолоционисти, които активно се борят против помощта за Украйна, но оставя без внимание действията на левите демократи.
През октомври 2022 г. обаче т. нар. Прогресивна група от Камарата на представителите допусна класически вашингтонски гаф и декларира публично това което всъщност е тяхно убеждение: групата призова бъдещата поддръжка за Украйна да бъде обвързана с началото на преговори с Москва.
Въпреки че последва незабавно опровержение (мотивите бяха предстоящите по това време междинни избори за Конгрес и Сенат), но позицията на това крило на Демократоическата партия остава неизменна.
Байдън може да надхитри републиканците – противници на помощта за Украйна, като одобри прeкратяването на огъня и започването на преговори след като установи пряк контакт с Путин и призове двете страни във войната към компромис.
По такъв начин на предстоящите избори през 2024 г. той би могъл да претнендира за ролята на истинския миротворец в САЩ. Това би поставило Тръмп в безизходица, който считаше, че в очите на Путин е светец. И какво би могъл да предприеме Тръмп, освен отново да се превърне в „ястреб”.
Едва ли Байдън преуспя на военното поприще. Нерешителността на Белия дом по отношение на доставките на редица въоръжения, страхът пред евентуална руска ескалация и трета световна овйна, при това ядрена, а също така забавените и некоординирани реакции на президента по текущите въпроси, засягащи войната в Украйна, са преди всичко знак за отчаяние, а не за войнственост. Понастоящем никой не предвещава Москва да е способна на ескалация чрез обикновени въоръжения, а е очевидно че дрънкането на ядрени оръжие е нищо повече от блъф.
Горчивата истина е, че политиката на Байдън търпи крах. Налице е заплаха Украйна да се привърне в политическо бреме и не е изключено президентът да потърси изход от положението. Евентуална смела дипломатическа маневра на Путин може да се превърне в необходимия за Байдън предлог.
За президента Володимир Зеленски това би било равносилно на напълно безизходно положение, защото ще покаже, че основният международен съюзник на Украйна се оттегля от досегашната поддръжка за Украйна.
Отдавна е време за по-ефективни стратегии за постигане на обявените цели: възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и за предоставянето на Киев на цялата необходима помощ. А самата Украйна е необходимо още по-твърдо да отстоява пред НАТО, особено във Вашингтон, в Париж и в Берлин, че по-нататъшното успешно противопоставяне на руската агресия има решаващо значение за безопасността на Запада.
Тези аргументи е необходимо да бъдат ясно и твърдо отстоявани именно сега, когато постепенно Вашингтон оживява след лятната ваканция. Иначе дипломатическия щурвал ще се окаже в ръцете на Москва и това ще има сериозни последици за всички.
