Новата стратегия на Пекин преминава през Мароко и Турция, които се превръщат в новия фронт в търговското противопоставяне между Китай и Европейския съюз.
Европейският съюз се изправя пред ново предизвикателство в търговския си спор с Китай. След като през последните години вносът на евтини китайски стоки нарасна значително, Брюксел сега е изправен пред нов канал за навлизането им на европейския пазар: производствени бази и търговски маршрути през съседните на ЕС държави Мароко и Турция, се казва в анализ на „Евронюз“.
Чрез мащабни инвестиции в тези страни Пекин се стреми да заобиколи европейските търговски бариери, включително допълнителните мита, въведени от ЕС върху определени китайски продукти като електромобилите. Целта е част от свръхкапацитета на китайската индустрия да бъде насочен към европейския пазар чрез държави, които имат безмитен или преференциален достъп до ЕС.
Европейските институции се подготвят за увеличаване на евтиния китайски внос, който може да навлезе без мита през тези своеобразни входни точки благодарение на споразумението за асоцииране с Мароко и митническия съюз между ЕС и Турция.
Европейската комисия започна през юни преговори с Пекин за балансиране на търговските отношения, които са довели до дефицит за ЕС от 1 млрд. евро. Все още обаче няма гаранции, че ще бъдат постигнати конкретни резултати до октомври, когато изтича срокът, поставен от еврокомисаря по търговията Марош Шефчович.
Брюксел вече даде да се разбере, че е готов да използва нови едностранни мерки за защита на европейската индустрия. Китай обаче все по-успешно намира начини да заобикаля традиционните инструменти на ЕС, особено защитните мита.
Новата стратегия на Пекин преминава през Мароко и Турция, които се превръщат в новия фронт в търговското противопоставяне между Китай и Европейския съюз.
Милиарди инвестиции в нови производствени центрове
През последните четири години китайските инвестиции в Мароко са достигнали рекордните 6 млрд. долара, а в Турция - 2 млрд. долара, показват данни на независимата изследователска организация Rhodium Group.
Египет също привлича значителен китайски капитал, като само през 2025 г. там са инвестирани 6 млрд. долара. Китайските продукти, произведени в Египет, обаче са насочени основно към пазарите в САЩ и страните от Персийския залив.
В Мароко Пекин изгражда цяла екосистема за производство на електромобили. „Наблюдаваме дългосрочна тенденция, започнала след пандемията от COVID-19. Китайски компании създават производства в страната за стоки с висока добавена стойност“, заявява пред „Евронюз“ Арманд Майер от Rhodium Group.
Сред компаниите, които навлизат на мароканския пазар, са производителят на батерии Gotion, компаниите за материали за батерии BTR, Tinci и Huayou, производителят на автомобилни спирачни системи APG и производителят на гуми Sentury Tire. Всички те планират или вече изграждат заводи в страната.
Европейският съюз, който през 2024 г. въведе антисубсидийни мита върху китайските електромобили, следи с тревога разширяването на китайското производство в съседни държави.
В Турция част от инвестициите са насочени към местния пазар, но китайските производствени планове представляват заплаха и за европейските производители. Китайският автомобилен гигант BYD получи преференциален достъп до турския пазар за изграждане на завод, макар че проектът засега е временно спрян.
„Идеята беше да бъде построена огромна фабрика в замяна на освобождаване от турските вносни мита, тъй като Турция облага китайските електромобили“, обяснява Майер. Китайският производител на домакинска техника Haier също инвестира в Турция, както и компанията Astronergy, която произвежда соларни панели.
Китайската индустриална експанзия в тези държави обхваща множество сектори, като използва търговските споразумения на ЕС, които включват широк кръг стоки.
„Споразуменията за свободна търговия с Мароко и Турция обхващат почти всички стоки. Затова китайската експортна стратегия е много трудна за ограничаване“, казва пред „Евронюз“ Томас Гребин, икономист от Френския център за изследвания и експертиза върху световната икономика.
По думите му Китай е разбрал, че тези държави могат да служат като „трамплин“, като инвестициите в тях нарастват всяка година. Около една четвърт от общите китайски инвестиции в Европа и Магреба вече са насочени към такива входни пазари.
Ограничаване на достъпа на Мароко и Турция до европейския пазар
През март Европейската комисия предложи ключов законодателен акт, наречен Закон за индустриалния ускорител, който цели да защити европейския пазар от външни конкуренти. Инициативата предизвика недоволство в Китай.
Законът предвижда европейско предимство при достъпа до обществени поръчки и европейски схеми за финансиране, като при определени условия изключва компании от държави извън ЕС. Китай беше сред основните цели на предложението, което доведе до заплахи за ответни мерки от страна на Пекин.
В момента всички външни държави лобират пред европейските законодатели да бъдат определени като надеждни партньори, което би позволило техните продукти да получат статут „Произведено в Европа“.
Индустриални сектори, чиито вериги за доставки включват производства извън ЕС, също настояват тези държави да бъдат включени. Например Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA лобира пред евродепутатите Мароко да бъде признато за надежден партньор, тъй като много европейски автомобилни компании имат заводи там.
Парадоксът е, че ако Мароко и Турция, където вече работят европейски производители, бъдат определени като надеждни партньори и техните продукти могат да бъдат обозначавани като „Произведено в Европа“, това би било от полза и за китайските компании, които изграждат фабрики в тези държави.
„Китайците отлично знаят, че редица компании са преместили част от производствените си вериги в тези държави и активно лобират Мароко и Турция да не бъдат изключвани от определението за „Произведено в Европа“, казва френският социалистически евродепутат Пиер Жуве.
По думите му това е част от инвестиционната стратегия на Пекин и начина му да заобикаля митническите ограничения.
Жуве настоява Мароко и Турция да бъдат изключени от обхвата на закона, освен ако двете държави не отворят пазарите си за обществени поръчки за европейски компании. Тази позиция се подкрепя от френския либерален евродепутат Кристоф Грюдлер и германската депутатка от Зелените Анна Кавицини.
Европейските търговски инструменти срещу Китай са ограничени
Без подобен закон инструментите за защита на европейската търговия остават недостатъчни спрямо очакваната вълна от евтини китайски стоки, произведени в съседни на ЕС държави.
Европейският съюз може да предприема действия срещу китайския дъмпинг, когато дадена стока се продава под реалната си стойност, само за конкретни продукти. Същото важи и при заобикаляне на митата, когато части от дадена стока идват от Китай, а крайното сглобяване се извършва в Мароко или Турция.
Европейската комисия обикновено анализира каква добавена стойност е създадена в тези държави, преди да реши дали да наложи мита върху китайски компании.
„В продължение на години ставаше дума основно за транзит през тези държави, при който китайските износители просто сменяха сертификата за произход. Днес обаче защитата на европейския пазар е значително по-сложна“, казва Лоран Рюсман, партньор в адвокатската кантора RB Legal.
Той представлява европейски производители на стъклени влакна, използвани като подсилващи материали, в споровете им срещу евтиния китайски внос. В крайна сметка през 2020 г. стъклените влакна от Китай и от китайски компании в Египет попаднаха под действието на европейски антисубсидийни и антидъмпингови мита.
След това Комисията започна нови разследвания за стъклени влакна, използвани в лопатки за вятърни турбини, внесени от Мароко и Турция. През 2022 г. беше установено, че те са произведени с китайски материали, които вече са били обект на европейски мита, което се превърна в пример за заобикаляне на търговските ограничения.
През 2025 г. Европейската комисия наложи и компенсационни мита върху алуминиеви джанти за автомобили, произведени в Мароко, след като установи, че китайски компании са получили неправомерни субсидии.
Според ОИСР китайските компании получават до осем пъти повече субсидии от западните фирми.
С последните инвестиции в Мароко и Турция Европейската комисия се изправя пред нов проблем: китайски компании изграждат фабрики извън Китай и създават по-голяма добавена стойност в тези държави, отколкото в самия Китай.
„В такива случаи Комисията вече не може да разчита на правилата срещу заобикаляне на митата и трябва да започне ново разследване. Проблемът е, че е много по-трудно да се докаже дъмпинг или неправомерни субсидии, което прави налагането на достатъчно високи мита за защита на европейския пазар много по-трудно", коментира Виктор Кроше от адвокатската кантора Nishimura & Asahi.
Според него последните решения на Съда на Европейския съюз показват, че европейските съдии постепенно ще позволят на Комисията да предприема по-агресивни действия срещу китайски операции в съседни на ЕС държави.
„Комисията ще трябва да създаде нови инструменти. Тя ще се опита да разшири понятието за заобикаляне на митата, за да отговори на новите реалности, дори когато суровините вече не идват от Китай“, посочва Кроше. | БГНЕС
