Цикълът на суровините настъпва по всички линии
Тези дни водещата новина при суровините е новият исторически рекорд в цената на медта, която вече надхвърля 14600 долара за тон. Това е ръст с почти 50% на годишна база. Тя последва скоковете на златото и среброто от миналата година. Медта има множество индустриални приложения и обикновено се оскъпява по време на бърз икономически ръст. Този път обаче не е така. Имаме преди всичко недостиг при доставките на фона на бърз ръст на потреблението в няколко конкретни индустрии - ВЕИ, електрификация, изчислителни центрове. Лошото е, че медта не е сама в това движение на цените. Ето примери за ръстове в цените на някои други масови индустриални метали на годишна база:
- Алуминий = +27%
- Цинк = +38%
- Литий = +96%
- Кобалт = +35%
- Калай = +61%
Далеч по-болезнени за икономиката и инфлацията обаче са ръстовете при енергийните суровини и горивата. Новините се фокусират върху цените на суровия петрол, които са скочили с около 47% на годишна база. Но икономиката не консумира суров петрол, а горива. При тях скоковете (без акцизи) са много по-големи - от 63% (бензин) до над 100% (дизел). Проблемът е в недостига на капацитет за рафиниране. Ето и някои други примери сред енергийните суровини и химически продукти:
- Въглища = +42%
- Природен газ (Европа) = +132%
- Метанол = +54%
- Кокс = +45%
- Сяра = +206%
- Полипропилен = +26%
- Карбамид (азотен тор) = +14%
Всичко това вече силно се отразява и на цените на електричеството в Европа, които са скочили средно с над 100% на годишна база, а зимата тепърва идва. Разбира се, прави впечатление спадът в цената на природния газ в САЩ с 5% в същия период.
Храните също вече следват тенденцията, а това е наистина обезпокоително. Давам само основните зърнени култури:
- Пшеница = +40%
- Царевица = +22%
- Ориз = +33%
- Соя = +26%
Пазарът на всяка отделна суровина, химикал или хранителен продукт е различен. Причините за ръстовете на цените в детайлите си са различни. Най-често обаче има два общи знаменателя - скъпата енергия и недостатъчните инвестиции в добив и/или производство.
На този фон единственият възможен път към запазване и вдигане на качеството на живот минава през голям скок в производителността, тоест яко бачкане, ама с мисъл...