Турция се стреми да блокира плана за стратегическия енергиен мост между Израел, Кипър и Гърция, използвайки актуализираната си доктрина „Синя родина“.
Амбициозен енергиен план за изграждане на най-дългия подводен кабел в света от 1200 км, който ще свързва енергийните мрежи на Израел, Кипър и Гърция, е изправен пред сериозна пречка. Проектът за „Велик морски интерконектор“, предназначен да осигури на Израел достъп до европейската енергийна мрежа, се сблъска с ожесточена дипломатическа и геополитическа опозиция от страна на Турция. Това съобщи икономическото издание Globes.
В момента участниците в инициативата очакват окончателен анализ на икономическата осъществимост на 330-километровия участък Израел-Кипър. На фона на тези дискусии обаче Анкара подготвя законодателна промяна. Управляващата партия на президента Реджеп Тайип Ердоган предложи Анкара да приеме доктрината „Синя родина“, която на практика затвърждава турските претенции към обширни морски райони. Идеята не е нова и датира от 2006 г., но Анкара сега предлага превръщането й в закон от парламента.
Какво включва доктрината „Синя родина“
Управляващата Партия на справедливостта и развитието предлага Закона за „Синята родина“, основан на визията Турция да разшири контрола си върху райони в Източното Средиземноморие и Егейско море. На практика това би означавало, че турските териториални води ще се простират на 12 морски мили за сметка на гръцки територии. Това пряко противоречи на интересите на Гърция и оспорва границите на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие и Егейско море.
Турция, която не признава Конвенцията на ООН по морско право, смята, че егейските острови на Гърция са продължение на Анадола. Позицията на държавите, страна по конвенцията, е, че островите са независими части от континента, които не са свързани с него и всеки остров има независим континентален шелф, в резултат на което има право на териториални води, простиращи се на 12 морски мили. След компромис международната общност признава правото на всеки остров на 6 морски мили териториални води.
Проектът за „Велик морски интерконектор“ вече е изправен пред ограничения, наложени от турците. Преди година гърците решиха да игнорират заплахите на Турция и да обявят затворена морска зона, за да започнат разполагането на войски в района на островите Касос и Карпатос (между Родос и Крит). Италианският кораб NG Worker стои закотвен на мястото на разполагане, тъй като турците заявяват, че ще прережат кабелите, а Гърция не иска да предприема едностранен ход, който може да провокира пряка военна конфронтация със съседна Турция.
Д-р Хай Ейтан Коен Янарокак от Йерусалимския институт за стратегически изследвания, обяснява, че Турция вижда съюза между Кипър, Гърция и Израел във всичките му аспекти като заплаха за сигурността си. „Ето защо те насърчават законопроекта, който едностранно ще определи границите на „Синята родина“. По този начин ще могат да воюват с Гърция законно, а също така ще видят въпроса за морските граници като претекст за война. В резултат на това полагането на кабел или каквато и да е подводна инфраструктура в района се възприема от тяхна гледна точка като нарушение на суверенитета на „Синята родина“. Няма да се изненадам, ако това доведе до ескалация в Източното Средиземноморие.“
Защо Израел рискува война с Турция
Въпреки опасността от пряка конфронтация с Турция Израел силно се нуждае от изграждането на междусистемната връзка. Днес израелската електроенергийна мрежа е автономна. Такъв проект би свързал Израел със съседните страни, а също и с европейската електроенергийна мрежа. Ползата за Израел е огромна, а при ескалацията с Иран е ясно, че критичната инфраструктура се превръща в мишена.
Чрез свързване към съседни електропреносни мрежи Израел ще може при екстремен сценарий на повреда на електроцентралите й да закупува електроенергия от Европа. Същият сценарий би могъл да се използва и при технически неизправности или изключително голяма консумация.
„Всичко, което се случва в Източното Средиземноморие, трябва да получи одобрение и подкрепа от САЩ. Американците подкрепят проекта на всички нива, но въпреки това знаем, че има тясна връзка между Тръмп и Ердоган. Участъкът между Крит и Кипър е големият проблем, заради турския фактор“, коментира икономическото издание Globes.
ЕС ще финансира част от проекта
Кипър е единствената страна в ЕС, която не е свързана с европейската електроенергийна мрежа. Затова подкрепя проекта, който ще я свърже с континенталната част на Европа. Трите страни (Израел, Кипър и Гърция) очакват резултатите от проверката на израелско-кипърския участък, която е необходима за определяне на механизма за споделяне на разходите.
Израелско-кипърският участък е изправен пред три големи предизвикателства: първото – техническо, морското дъно. Второто е икономическо, защото за разлика от гръцко-кипърския участък ЕС няма да участва във финансирането. Затова се очаква страните да се обърнат към банкови заеми и частния сектор. В Гърция международни фондове и енергийни компании от Европа, САЩ и Близкия Изток вече обмислят инвестиции в проекта.
Третото предизвикателство е Турция. След гръцко-националистическия военен преврат в Кипър през 1974 г. Турция влезе на острова с мотив да защити турското малцинство и така се стигна до създаването на Севернокипърската турска република през 1983 г., която е призната от Турция.
Анкара декларира правото на Севернокипърската турска република на икономически води. Едностранното игнориране на Северен Кипър в проекта с Израел и Гърция също може да накара Турция да предприеме действия, тъй като северната част на острова няма сили за сигурност освен местната полиция, а неин защитник е Турция.
Въпреки опасността от конфронтация с Турция властите в Южен Кипър обаче са склонни да продължат напред също и заради собствените си вътрешни икономически съображения, тъй като цените на електроенергията в Кипър са сред най-високите в ЕС.
Инвестицията за свързване на Кипър и Гърция ще струва приблизително 1,9 милиарда евро, като около 35% от финансирането ще дойде от ЕС (657 милиона евро). Останалата част се очаква да бъде разпределена между Кипър, който ще плати 63% (около 786 милиона евро), и Гърция (460 милиона евро), по данни, цитирани от Globes.
Министерството на енергетиката и инфраструктурата на Израел заяви: „Проектът в момента е в последните етапи на анализа на разходите и ползите, след което ще бъде завършена фазата на поделяне на разходите между страните. Що се отнася до графиците, всички партньори по проекта работят за ускоряване на напредъка му, но това е сложен проект, чието завършване се очаква да отнеме няколко години.“
Турция е много по-сериозна заплаха за Израел от Иран, според израелския вестник „Маарив“
Турция има втората по големина армия в НАТО след Съединените щати, с около 480 000 активни войници и значителен резерв. Броят на бронираните машини също е впечатляващ: около 2 200 танка, включително германски Leopard 2A4 и американски Patton.
Подчертава се, че Турция е постигнала около 80% самодостатъчност в производството на оръжия и е създала „модерна и независима“ отбранителна индустрия. Примери са безпилотните апарати Bayraktar TB2, които са изнасяни в 34 държави, както и националния танк Алтай.
Според анализаторите на вестника в случай на потенциален конфликт основната заплаха ще дойде от турския флот. Военноморската сила на Анкара включва 14 подводници, фрегати и амфибийния щурмови хеликоптероносач TCG Anadolu.
Отбелязва се бойният опит на турската армия, натрупан по време на операции в Сирия и Ирак, включително в градски и планински условия. Освен това се споменава присъствието на турски военни бази в Катар, Сомалия и Либия и нарастващото регионално влияние на Турция.
В тази ситуация Анкара с амбициозната си доктрина „Синя родина“ в Източното Средиземноморие започва да се възприема от Израел като не по-малко опасно предизвикателство.
Според „Маарив“ Тел Авив сериозно разглежда Турция не само като регионален играч, но и като нарастваща военна и технологична сила, която благодарение на армията, отбранителната индустрия и геополитическите си амбиции може да представлява по-сложен и многостранен проблем за Израел, отколкото Иран.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно обвини Израел във военни престъпления в Газа. Според Анкара израелската политика за създаването на т.нар. Велик Израел, разпростиращ се върху териториите на съседни държави, застрашава националната сигурност на Турция. Двете държави са в конфликт и заради интересите, които имат към територии в Сирия. Турция и Иран също са в близки отношения, а Израел се явява техен общ враг.
През април бившият вече директор на Центъра за борба с тероризма към правителството на САЩ Джо Кент обясни, че заплахите на САЩ да напуснат НАТО имат съвсем друг контекст и са свързани с очаквания конфликт между Турция и Израел. „За съжаление, напускането на НАТО няма да е, за да се избегнат чуждестранни ангажименти, а ще напуснем НАТО, за да можем да застанем на страната на Израел, когато Турция и Израел евентуално се сблъскат в Сирия”, написа Кент в социалната мрежа X. Ако Турция и Израел си обявят война, САЩ ще трябва да защитят Турция по силата на чл. 5 от Договора за НАТО. Това обаче няма как да се случи и затова при такъв сценарий САЩ ще могат да защитят Израел, само ако са извън НАТО
