Александър Александров: Години недалновидна политика доведоха до кадрова криза в здравеопазванет

Председателят на БСЛАФ е категоричен, че лекарските асистенти са гръбнакът на българската спешна помощ.

Недостиг на кадри е тотален във всички специалности, не само в нашата – и като лекари, и като лекарски асистенти, като медицински сестри. Това е резултат от една недалновидна политика на управляващите досега. Има сериозни пропуски в здравеопазването. Управляващите са длъжници не само на нашите професионалисти, но и на целия български народ, защото в края на краищата от здравеопазването зависи и националната сигурност на България.

Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на УС на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров, предаде репортер на БГНЕС.

С председателя на БСЛАФ разговаряме по повод Международния ден на спешната медицина, който се отбелязва на 27 май, за състоянието на системата за спешна помощ в България и кои са най-сериозните предизвикателства пред екипите на първа линия.

„Трябва да отдадем дължимото на тези хора, защото те са първите, които се срещат с болния човек, с пострадалия човек. Те са искрицата надежда и първата помощ, която се дава на пострадалия човек", каза Александров, като се надява колегите му да имат търпението да изчакат постигането на адекватни решения от управляващите, за да може да се подобри спешната помощ в България.

Като професионална съсловна организация, той увери, че работят изцяло и категорично за правилното интегриране на лекарските асистенти в системата на спешната помощ. „Лекарските асистенти все още не са адекватно интегрирани със своите правомощия и със своята дейност в спешността, би могло да се разшири тяхната дейност, за да се улесни предоставянето на спешна помощ на населението в България", добави Александров.

Председателят на БСЛАФ изтъкна добрия диалог на този етап с новото ръководство на Министерство на здравеопазването (МЗ) за подобряване качеството на спешната медицинска помощ.

„Лекарските асистенти са повече от половината, които работят в спешността – това са около 50 – 60% от работещите в спешните центрове", отбеляза той и посочи, че те са гръбнакът на българската спешна помощ, която е устроена така, че в малките населени места и отдалечените райони чрез Филиалите на Спешна медицинска помощ (ФСМП) лекарските асистенти оказват и т.нар. неотложна медицинска помощ, обслужват и случаи, които са хронични.

Професионалистите оказват всякаква помощ и се отзовават на всякакви медицински проблеми, което би трябвало да се промени с ново законодателство или подзаконови нормативни уредби, за да може усилията на спешните медици да се съсредоточат само за спешни състояния, тъй като се получават ситуации, в които екипите не могат да реагират веднага при получаване на спешен адрес, защото са заети с друг случай. Това предизвиква и друг ефект – хората са недоволни, че спешните екипи не са отреагирали веднага и се стига до конфликти. „Тук е мястото на законодателя и на МЗ да вземат отношение и ние работим по този въпрос, за да могат да се диференцират неотложните от спешните състояния и лекарските екипи и фелдшерите да работят за това, за което са там, и спешните състояния да се обслужват качествено", допълни председателят на БСЛАФ.

Недостигът на кадри в системата е тотален, а управляващите са длъжници както на специалистите, така и на българския народ, категоричен е Александров. „Нашето значение като професия, като лекарски асистенти и фелдшери, които все още работят активно в системата на спешната медицинска помощ, е огромно, защото фелдшерите, на които наследници са лекарските асистенти, са вече в предпенсионна или пенсионна възраст, а пък лекарските асистенти са твърде млади – ние ги обучаваме 6 – 7 години, и са все още твърде малко на терен", обясни той и подчерта, че се получава един вакуум, който е резултат от недалновидни решения на правителствата, управлявали досега.

На въпроса какви са конкретните мерки, които трябва да предприеме държавата, за да задържи кадри и да привлича нови такива, председателят на БСЛАФ отговори, че има много сериозни пропуски в законодателството и трябва да има сериозно отношение от страна на държавата. Александров се надява, че с новия екип на здравното министерство ще имат един по-отворен и качествен диалог, защото тук става въпрос и за промени на наредби, които са в компетенциите на МЗ.

Категорията на труд е сред основните проблеми, както и заплащането на труда на лекарските асистенти и фелдшерите. „Това е изключително отговорен, тежък, натоварващ труд, който би трябвало да е или първа, или втора категория. В момента са трета категория като труд. Разбира се, това е свързано и със законодателна промяна, която се надяваме да се случи", каза още председателят на БСЛАФ и допълни, че възнагражденията следва да бъдат съобразени с компетенциите, квалификациите и отговорностите на лекарските асистенти.

По думите му трябва да се уреди и въпросът с храната, която им се полага, тъй като един купон в момента е 1 евро за 24 часа и определи това като подигравка с хората.

„Фелдшерите и лекарските асистенти са незаменими в системата на спешна помощ", категоричен е Александров и обърна внимание, че родната система по отношение на триажа е изключително добра и трябва да я поддържаме, но за това са нужни и кадри.

В 7 университета в страната се обучават лекарски асистенти, благодарение на съсловната организация и интересът към професията „лекарски асистент" е изключително голям. „Направили сме така, че във всички краища и по всички региони в България да могат да се обучават лекарски асистенти. Продължаваме и в насока повишаване на бройката на обучение, защото в момента общо взето във всеки университет на година завършват по 15 – 25 човека, които са крайно недостатъчни за спешната помощ и за здравеопазването в България", заяви председателят на БСЛАФ и поясни, че бройката за прием е ограничена.

Той отбеляза, че лекарски асистент е една изключително хуманна, високостойностна медицинска професия, която е в полза на обществото. „Ние не трябва да изпускаме момента и като държава, и като управляващи, и като политика да насърчаваме младите хора да се стремят към тази професия, защото здравеопазването и българите имат нужда от нея", призова Александров.

В заключение председателят на БСЛАФ пожела честит празник на всички, работещи в спешните центрове. „Честит празник на колегите лекарски асистенти, нека бъдат дръзновени, усмихнати и ведри, въпреки трудностите, защото те са ангелите в бели престилки или в екипите на спешната помощ, които пациентите виждат първи и надеждата е в тях", каза още той. | БГНЕС