На прага на 15 септември все още не е късно да въведете правилните настройки в главите на децата си

И такааа...

На прага на 15 септември все още не е късно да въведете правилните настройки в главите на децата си.

Защото те може да са вашите принцески и принцове, но никой друг не е длъжен да ги приема за такива.

Възпитателите в детските ясли и градини, учителите в училищата, помощник-директорите и директорите не са длъжни да им търпят капризите и фасоните, само защото вие сте решили да го правите.

Ако детето ви се прибере и каже:

„Госпожата ми се скара!“

не е задължително първата ви реакция да бъде:

„КАК СИ Е ПОЗВОЛИЛА?!“

Може първо да попитате:

„А ти какво направи?“

Да, учителите също грешат. Могат да бъдат несправедливи, могат да прекалят, могат да не са прави.

Но понякога... детето ви просто се е държало зле.

Случва се.

И още нещо.

За вас детето ви може да е най-красивото и най-умното на света, нооо... това не означава, че децата в училище няма да забележат щръкналите уши, разстоянието между предните зъби, очилата, ръста, теглото или каквото там отличава детето ви от останалите.

Ще го забележат.

И не само ще го забележат, а някои ще го изкарат на преден план.

Защото децата не се прикриват, не спестяват и не премълчават като възрастните.

Децата притежават онази открита жестокост, от която може много да боли.

И тук нашата работа е двойна.

Да научим детето си да не бъде онова дете, което причинява болката.

И едновременно с това да го научим, че някой ден някой може да се подиграе и на него.

Не можем да премахнем всички неприятни хора от пътя на децата си.

Не можем да нахлуваме в училището всеки път, когато някой им е казал нещо накриво.

Не можем да ги убедим, че винаги са прави, а после да очакваме на 20 години изведнъж да станат хора, които могат да приемат критика, отказ и загуба.

И дааа... децата имат права.

Ноооо... имат и задължения.

Имат право да бъдат уважавани, но трябва да уважават.

Имат право да говорят, но трябва да се научат и да слушат.

Имат право да не харесват учителя си, но това не им дава право да се държат просташки с него.

Имат право да бъдат различни, но същото право има и детето на съседния чин.

И още една настройка, ако може...

Спрете да превръщате децата си в ходещи ценови етикети.

Телефонът, маратонките, раницата и дрехите не са качества на характера.

Дете с телефон за 2000 евра не е по-стойностно от дете с телефон за 200.

И ако вие непрекъснато демонстрирате пред него колко е важно кой какво притежава, не се чудете после защо в училище то оценява останалите по същия начин.

Същото е и с ученето.

Не е срамно да си умен.

Не е срамно да четеш.

Не е срамно да знаеш повече от останалите.

И шестицата, изкарана с учене, е доста по-сериозно постижение от последния модел телефон, купен от мама и татко.

Та...

Обичайте си децата.

Хвалете ги.

Прегръщайте ги.

Защитавайте ги, когато наистина имат нужда.

Но не им внушавайте, че светът им е длъжен.

Не им внушавайте, че винаги са прави.

И най-вече - не воювайте с всички около тях всеки път, когато някой им постави граница.

Защото вашето дете може да е принц или принцеса, ама вкъщи.

На 15 септември обаче ще попадне сред още няколкостотин нечии принцове и принцеси.

И колкото по-рано всички те разберат, че светът не се върти около нито един от тях, толкова по-лесно ще им бъде после.

На тях.

И на всички нас около тях.

Лилия Божкова