Април и май са два много специални месеца за Андрей Слабаков и семейството му – свързва ги със своя баща – големият български актьор Петър Слабаков! Двамата си приличат не само по визия, но и по характер. Еднакво луди и шеметни са! За Петър Слабаков се говори рядко, а актьорът-чешит е пълен с колоритни, но и показателни завои в биографията си. Правим този повече от откровен разговор с неговия син – не по-малко атрактивният Андрей Слабаков!
- Г-н Слабаков, април и май са много важни месеци за вас, защото ги свързвате основно с баща си Петър Слабаков – когато се е родил и когато си е отишъл от този свят. Какви емоции преплитате сега? Всъщност биографията му би могла да съперничи на най-добрия приключенски роман…
- О, да, абсолютно. Животът на баща ми безспорно е много интересен. Емоциите ми са най-различни, но сега са основно покрай една младежка интернет платформа, която да прерасне в телевизия. Баща ми много ме подкрепяше в идеите ми, за всичко.
- Той се е сражавал в Отечествената война… Но до последно не беше оптимист, че „работите у нас ще тръгнат към по-добро”. Казваше: „Пред очите ми свестни хора се превърнаха в алчни грабители, щом пипнаха мобифона и седнаха в мерцедеси”.
- Да, и даже има орден за храброст. А тези му думи са си факт и до днес. Той беше от хората, които говорят това, което мислят. Възпитавал ме е и аз да правя същото. Това за мен е правилната позиция – да говориш това, което мислиш, а не това, което трябва, защото според някои, когато говорят това, което трябва, всичко ще им е наред, а то никога не е наред при това положение. Човек не трябва да си прави тънки сметки. Хората станаха прекалено пресметливи и вече не особено добри, което според мен се дължи на тоталната подмяна на общочовешките ценности с едно нещо, което наричаме пари. На мен това ми изглежда меко казано странно, защото все пак сме православна държава и знаем кого е изгонил Христос. Търговците от храма!
- Това означава, че вие сте по-скоро вярващ, но не и религиозен, нали така?
- Абсолютно, да. Не вярвам непременно в някакъв дядо с дълга бяла брада, който стои на небето. Това е твърде елементарно, а според мен нещата са значително по-сложни. При всички положения има нещо, което можем да наричаме Господ, природа. Но по същия начин съществува и думата „справедливост”, която може в момента да не я виждаме или усещаме, но рано или късно всеки си получава заслуженото.
- Баща ви имаше ясно изразено отношение към българското кино, театър, към изкуството като цяло, не пестеше пъстри реплики за него… Интересно какво ли щеше да каже сега за картината на живота, защото поне у нас тя не изглежда кой знае колко оптимистично?
- Пак щеше да псува, както правя и аз. Картината не е оптимистична, защото политиците не желаят нещата да вървят в правилната посока. А тя е, когато хората, които са техни работодатели, да се чувстват по-добре. Това е и елементарната схема на демокрацията. Може би политиците са забравили какво означава тази дума?!
- Думата „демокрация” днес присъства само фигуративно, подобно на мит, с който често се спекулира, когато трябва да се манипулират съзнанията…
- Много точно казано! И за жалост е така. Демокрация има тогава, когато народът се събира, избира един човек да ръководи нещата в държавата, а когато не му е харесвало, просто отиват, свалят го и го убиват - така е ставало в древна Гърция. Защото това е вид отговорност! Нашите политици винаги забравят, че има отговорност. Нещата все вървят откъм чувство за привилегии, не за отговорност към хората. Не можеш да се отнасяш пренебрежително към своя работодател, тоест българския народ! Това не са просто избиратели – това са работодатели, а политиците това го пропускат винаги. По-скоро се отнасят като към някакво стадо овце, което ще отиде и ще гласува. И така през четири години. И да, точно за една огромна манипулация става дума, както правилно определи.
- В такъв случай ще е още по-трудно, ако заговорим и за културната политика у нас?!
- Такава пък изобщо няма от последните 27 години, за мое голямо съжаление. До ’89 година все пак имаше някаква културна политика, без да обсъждам дали е била добра или лоша, но имаше някаква. След което, разбира се, забиха културата в ъгъла и това е благодарение на политиците. Ужасът на политика е, че така наречените интелектуалци могат нещо да направят, защото те са хората, които могат да променят. Но когато си ги заврял в ъгъла, нищо не могат да направят. Политиците вече са наясно, че тези, които могат да им отрежат главата до кръста са интелигенцията – обичат да я завират в ъгъла, примерно в маргиналите! Да ги превърнат в лумпени и плебеи! Простият човек лесно се манипулира – особено чрез медии. Това е техният кошмар, но кошмар не само на България, а и в световен мащаб. Политиците са в ужас от това нещо! Нали се сещаш, че човекът, който има завършен определен клас и копае дупки, не е човекът, който ще промени света!
- Добре, но какво е решението в такъв случай, защото така ситуацията стига до задънена улица, а ние все пак някак трябва да продължим нали?!
- Ние просто няма да се оправим, докато политиците ни не разберат, че във всички държави, към чийто стандарт се стремим, имат три основни приоритета, като между тях не фигурират енергетика и здравеопазване. Това са наука, култура и образование! Всичко друго е вторично и произлиза от тях. Една държава може да е много богата, но ти като сложиш едни двама души некадърници, които нищо не разбират, но са начело на енергетиката, тя рухва! А у нас тези три неща са направени на нищо! Образованието ни е под всякаква критика, пари за наука няма, неизвестно защо, за култура също. Бюджетът ни за кино възлиза горе-долу на един игрален филм в коя да е европейска държава, което е жив абсурд! Парите, които се дават у нас, изглеждат така, все едно някой е решил да снима и леля му го е спонсорирала. Бюджетът за култура пък е 0,4, няма и един процент. Същото е и в науката.
- В края на 80-те баща ви основава Независимо сдружение „Екогласност” от потребност да бъде полезен и в политическо отношение на народа си… Същото, за което говорим и сега.
- Да, имаше… След няколко години това престана да съществува в него. Просто защото разбра, че неговите усилия са очевидно напразни. Ако си обърнала внимание, единственото име, което не се споменава около комунистическите промени до ’89 година, там около 10 ноември, е на баща ми!
- Защо?
- Добър въпрос. Защото той беше личност и една от малкото фигури в този период, който се занимаваше с това. Сигурно, защото ще се разбере какъв пич е и че не е крал, за разлика от тях. Тогава БКП и комсомолът се разделиха на две фракции – „синя” и „червена”. Така че промяна в България не е имало – и ако някой си го въобразява, е хубаво да види хората, които са участвали в това упражнение. Номерът с това да се обяснява как комунистите не бива да дойдат на власт е, меко казано, смехотворно, тъй като комунисти няма според мен горе-долу от ’91 година! Тъй като комсомолците обезглавиха комунистическата партия абсолютно до крак! Не са останали комунисти. 27 години думата „комсомол” не се споменава изобщо в България! По никакъв повод. - Парадоксално, но във филмите си Петър Слабаков е бил комунист, а в живота три пъти е бил изключван от БКП… - Да, точно така. Точно три пъти е изключван от комунистическата партия. Това тогава си беше нормална практика. Помня, че той имаше една- единствена среща с другаря Тодор Живков и се получи доста смешно, защото обикновено актьорите и другите ходеха при него, за да искат апартаменти. А баща ми искаше да се види с него, за да му обясни какви промени трябва да се направят в селското стопанство. Беше си абсолютно луд, ако питаш мен, но луд в хубавия смисъл на думата.
- И каква е била реакцията на Тодор Живков?
- От това, което баща ми ми е разказвал, знам, че е останал доста потресен. Не знам дали идеите на баща ми са видели бял свят, но той е бил тракторист навремето, занимавал се е със земеделие и от там се провокират тези негови мисли.
- Май и двамата сте еднакво утвърдени анархисти!
- Със сигурност. И дай Боже да приличам на него и в това, и да не съм го разочаровал. Знаеш ли, аз много мразя да бъда организиран, и по това си приличаме с баща ми. И сигурно това ти звучи доста странно. - Напротив, изобщо не споделям тази нагласа! - Чудесно! Това обяснява и защо не понасям всякакъв род партийни структури, защото е прекалена организацията. Но това не ме прави непременно хаотичен, просто мразя някой да ми казва какво да мисля и какво да правя И тъй като едно време всички трябваше да бъдем членове на комсомола, аз съм изключван пет пъти, и съм единствен в България, който е напуснал комсомола с официална молба до ЦК!
- И Петър Слабаков е бил изключван, но от гимназията. Тогава даже класната му ръководителка му казва: „Ти и да побелееш, и да остарееш, акълът ти няма да дойде”.
- Вярно е, да. Той и моят не идва. Но знаеш ли кое е смешното – че самият аз бях значително по-краен като по-малък, отколкото баща ми, а той се опитваше да ме вразумява. И колкото повече години минаваха, ставаше точно обратното – аз ставах сякаш по-разумен, а той – по-краен. Пълен абсурд, но факт! (смее се) - Майка ви не се ли опита да балансира тази ситуация? - Нямаше никакво влияние върху нас. Бяхме си чешити, луди глави.
- Да, но сега Ернестина е човекът, който ви влияе във всичката възможна положителна светлина, която може да съществува за вас, ще отречете ли това?
- (смее се) Смея ли да отрека. Но Ернестина се омъжи за мен, защото ме харесва такъв, какъвто съм, а не от желание да ме променя, каквато е и една от най-големите грешки на повечето връзки и бракове.
- Само ще ви припомня как, докато Ерна беше в Къщата на „ВИП брадър”, вие бяхте като болен, не можехте да си сглобите дори мисълта адекватно, затова и не успяхме тогава да поговорим за участието й…
- Факт, да. Така беше. Няма как иначе, при положение че виждаш близък човек да се гърчи - защото този формат е абсолютен гърч! Отвратително! Изключително тежък формат! Но тя беше такава, каквато е и в живота.
- А как я преценявате сега в „Откраднат живот” – като д-р София Стаменова?
- Понякога хората бъркат това, което играе един актьор, със самия актьор извън ролята. А това е основна грешка. И не знам защо много хора си мислят, че тя, едва ли не, сама си пише сценария за ролята, и после си я играе?! Има сценаристи, режисьор, тя е само изпълнител. Извън това, Ернестина винаги се е интересувала от медицина. Тя даже искаше да кандидатства с медицина – и го направи, но после опита с актьорско майсторство, и в крайна сметка избра него. Но явно го е пренесла върху дъщеря ни, защото тя сега учи медицина.
- Няма ли да ви видим заедно в някой сериал, дори да изиграете самите себе си, защото историята ви е достатъчно колоритна?
- (усмихва се) но аз не съм добър артист и не бих искал да развалям ничий сериал. Не се харесвам! Пушенето е цяла философия за него
- Е, как така?! За пръв път чувам от актьор да казва нещо подобно за себе си…
- Така мисля. Играл съм в много филми, но не мисля, че съм толкова добър, колкото въздействащ, защото изглеждам по определен начин. Стремя се да бъда органичен, доколкото е възможно.
- Мисля си, че всичко, което ми описахте до момента за статуквото у нас, звучи като някакво съзнателно самоубийство на държавата!
- Даже не е и самоубийство на държавата, защото политиците пак ще оцелеят – това е съзнателното унищожаване на хората, които са интелигентни! Те са тези, които сега трябва някак да се преборят с чувството за безизходица на българите, защото е много притеснително.
- Преди време ми споделихте следното: „Всичко е една политическа сенилност… превърнаха ни в нагъзена нация с много свалени гащи и интересно защо, когато се чуе думата „малцинство”, единственото ми желание е да направя концлагер!”. И този смисъл май, слушайки ви сега, е все така актуален?
- Абсолютно! Тотален абсурд е всички видове малцинства да имат значително повече права, отколкото имат нормалните граждани. Това е тотална дискриминация на всички, които не са цигани, не са педерасти, не са някакви други… В една нормална държава всички имат еднакви права, защото всъщност борбата на малцинствата е да имат еднакви права с нормалните граждани. А в момента е обратното – и това е идиотизъм! Не, че имам нещо против циганите, но в България влязоха милиарди, за да бъдат интегрирани! И резултатът е нула – не можеш да интегрираш някой, който не желае и за него традиция е едно дете на 11 години да роди Значи – отиваш в друга държава, в която това е възможно, иначе другото се нарича педофилия. И се лежи в затвора! Как така образованието е задължително, като мнозина решават да не си пращат децата на училище?! Значи не е задължително, а е пожелателно! Как така се карат коли от такива, които са с незавършен трети клас?! Пълно е! Това са хиляди хора! Законите са ни странни.
- Ако имахте възможност, бихте ли превърнали сградата на Народното събрание в безплатно кино?
- Разбира се! Политиците трябва да се интересуват повече от култура, от кино, от театър, от изложби, от концерти – но не само от чалга концерти. Съществува и понятието класическа музика, въпреки че голяма част от тях не са чували, не знаят какво е. Не е лошо и да четат книги понякога.
- Детската ви мечта е за направите „демократични трудови лагери” и да сте „едноличен диктатор”…
- (усмихва се) да, да, абсолютно. Искам да направя партия – еднолична, която се казва ДЕД – демократична еднолична диктатура! Така поне някой ще знае кой е виновен! А всеки, който иска да участва в партия, му предоставяме демократичен трудов лагер, в който той – със своето семейство – ще даде всичко за родината си! Защото ако слушам политиците, те работят по 48 часа в денонощието и дават всичко за родината… Ето, даваме ти дрехи, отивай си у лагера – и работи за родината! 12 часа копай и прави пътища – и 12 часа работи по специалността! Ще помага на родината… те нали това искат?! В тая държава най-големият проблем е, че никой никога не е виновен за нищо – или има колективна вина, или никой не е виновен! - Ами хайде, правете партията! Ще бъде интересно да видим това! - Партията би била много готина, защото в нея няма да членува никой, освен мен. То затова е и еднолична. Мога да имам симпатизанти, но не и членове на партията – и те не могат да бъдат после облагодетелствани.
- Свежо предизвикателство! Почти толкова, колкото и философията ви за тютюнопушенето…
- О, да, и аз не карам никого да пуши. Аз го правя, защото ми е приятно. И освен това много мразя някой да ми обяснява как ще разболея някакви хора около себе си, пушейки. Това е абсурд и практически невъзможно! Ние се движим в изключително замърсена среда, за да са най-вредни моите цигари. Цялата тази работа около пушенето се направи, за да може да влезе свободно продажбата на наркотици, което е от повече от 20 години вече. Световна тенденция е! И за да стане факт това, трябва да се измисли враг – много стар номер. И кое е най-вредно? Цигарите. Пък наркотиците били и полезни, изговориха се невиждани простотии. Това, че някъде използват извлек от марихуана, за да облекчават някои страдания, не означава, че трябва да се продават легално наркотици! На предните президентски избори в Щатите например Обама спечели изборите, защото пусна в продажба в три щата наркотици. Извинявай, но това е някаква пълна свинщина! Аз разбирам, че на политика детската му мечта е всички да са наркомани защото обича зависими хора. И по изборите у нас започнаха да раздават наркотици – по примери на други държави, където отдавна купуват наркоманските сборища и ги пращат на избори. И става лесно – те за една доза са готови на всичко. Това не е купеният циганин, който може и да не гласува, защото онзи е до такава степен зависим, че изобщо не се замисля и гласува от сърце и душа, само да си получи дозата. Пълен абсурд! А какви са санкциите за партиите, хванати, че са купували гласове? Има ли изобщо?! Не, няма!
Интервю на Анелия ПОПОВА
http://blitz.bg
