Български политици, смирете се пред избора на народа!

Изминалите две години ще бъдат записани в аналите като период на застой и безвремие

Ние сме третата в Европа страна с най-много и най-ценни археологически паметници

Изборите минаха. Резултатите са ясни. ГЕРБ не само не бе „изчегъртан”, но отново спечели надпреварата. Той обаче не може да управлява самостоятелно, защото ПП-Демократична България го следват по петите. И сега е моментът да се види кои политици в България са и отговорни държавници, а кои не!

Като историк мога да кажа, че изминалите две години ще бъдат записани в аналите като период на застой и безвремие. Не, не гледайте София, където положението е много по-различно от това в провинцията. Аз работя непрекъснато там и знам, че нещата из страната са други. Там няма развит IT-сектор, където се вземат баснословни заплати. Липсата на национален бюджет задушава общините и не им позволява да направят дори крачка напред. Сега са замрели проекти и идеи, администрацията се ослушва „кой ще дойде на власт”, а всички вкупом чакат онези в София най-сетне да се разберат. Те обаче така и не го правят, пети път подред...

Преди 2021 г. сигурно е имало корупция, но се работеше. Строяха се магистрали, пътища, газопроводи. Имаше работа за фирмите и за много хора. Ето например нашите археолози. По закон трасетата на всички тези инфраструктурни проекти трябва да се проучат преди строителството. По тази причина те буквално вървяха пред строителите, работейки на терен от ранна пролет до късна есен. Това им даваше допълнителни средства, но бяха извършени и много важни научни открития. Сега, вече втора година, бъдещите трасета на магистралите пустеят, работи се тук-там. А археолозите бездействат.

Искам да бъда разбран правилно. Аз самият никога не съм работил по инфраструктурните обекти и хейтърите не могат да ме обвиняваняват, че „плача” за онези пари. Моята цел е съвсем друга и се нарича изграждане на културно-историческия туризъм в България. Именно върху неговото развитие политическият хаос от последните две години се отрази съвсем пряко. Българите знаят, че ние сме третата в Европа страна с най-много и най-ценни археологически паметници. Всички знаят също какво правят другите две – Гърция и Италия – със своите забележителности. Милиони хора от цял свят ежегодно посещават Рим, Помпей, Атина, Делфи и други световноизвестни чудеса. А мен българите непрекъснато ме питат: „Кога и ние ще станем като тях?”

През последните години направихме сериозни стъпки в тази насока. Благодарение на държавата, общините и реализираните от тях европейски проекти на много места в страната започнаха да се разкриват и реставрират исторически забележителности. Класически пример са Източните Родопи – един затънтен преди край на нашата Родина. След 20-годишна работа там се изгради прекрасният маршрут „Виа Родопика”, включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, уникалния Златоград и др. Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрекъснато расте.

В България са регистрирани над 43 000 археологически паметници. Очевидно е, че няма как те да бъдат разкривани едновременно, а и много от тях нямат значение от гледна точка на развитието на туризма. В последните години ежегодно на Министерството на културата се отпускат по 3-4 млн лв., които се разпределят за близо 200 археологически обекта. Това прави средно по 10-15 000 лв на обект, което означава работа по един месец с десетина работници. Ясно е, че по такъв начин няма как да се разкриват антични и средновековни градове. А това означава, че никога няма да видим на бял свят забележителности като гръцкия Партенон и римския Помпей!

Едва напоследък държавата започна да променя позицията си и да посочва приоритетни археологически обекти, подчертавам (!), от гледна точка на културния туризъм. Така през 2021 г. за такива бяха определени 6 места – римската провинциална столица Рациария край Видин; късноантичния и средновековен град Мисионис край Търговище; праисторическия култов център „Солниците” край Провадия; античния град Хераклея Синтика до Петрич; скалния град Перперикон и средновековния замък Вишеград в Източните Родопи, Кърджалийско. За тези обекти се отпуснаха отделно чрез Министерството на финансите общо 1.8 милиона лв.

Резултатите бяха фантастични. Само за едно лято бяха разкрити уникални забележителности, за чието проучване иначе щяха да бъдат необходими десетилетия. Така на Перперикон бе открита улица с мавзолеи за богатите граждани от ІV-V в., каквито е имало само в най-важните градове през античността. В Рациария започна разкриването на едни от най-големите обществени бани в Римската империя, чиито колони били високи по 24 м! На юг в Хераклея Синтика бе разкопан уникалния форум – централния площад на града. Стотици хиляди хора напираха да видят новите български чудеса. И да изпитат чувството на гордост, че ние, българите, можем като гърците. Още повече, че най-сетне тръгна и масирана реклама на шестте обекта по всички национални телевизии и радиа.

Както обаче се пееше в една стара песен, „това трая само едно лято”. Въпреки че в Националния бюджет за 2022 г. подобно финансиране за продължаване на мащабните разкопки на шестте обекта да бе предвидено, средства така и не бяха отпуснати от Министерството на финансите. Това се случи, защото изведнъж министърът Асен Василев реши да пита Министерството на културата относно целесъобразността на подобно субсидиране. Там пък имаше един министър - Наско културата, който нямаше представа защо е на това място. Не помогна и намесата на Министерството на туризма в лицето на Христо Проданов, който се опита да обясни колко важно е такова финансиране. Преписката се замота, накрая парите „изгоряха” и никой не ги използва.

Разказвам подробно случая, защото той е типичен и прекрасно илюстрира картината от последните две години. Некомпетентност, безхаберие, лошо управление. Както сполучливо определя всичко това Кеворк Кеворкян – „политика на едни случайници”. Но по този начин в дадения пример „случайниците” на практика загробват идеята в България да бъде създаден културно-исторически туризъм. Защото без инвестиции в него няма как да се получи нещо. Защото, за да имат като основно перо в икономиката си този туризъм, Гърция, Турция и Италия влагат милиони и милиарди. За археологическо разкриване, консервация и реставрация, изграждане на инфраструктура, реклама и т. н.

Сега въпросът е – ще продължим ли по този начин. Нямам нищо против борбата с корупцията. Нямам нищо против съдебната реформа, каквото и да означава това. Но днес пред България има много по-належащи проблеми, отколкото битката с вятърни мелници. Ковид-епидемията, няколкото вида кризи, тежката инфлация – всичко това ни задължава да се заемем първо с тяхното решение. Може би още не е късно да предотвратим пълната катастрофа. Но за това е необходимо поне някакво разбирателство между политическите сили. И създаването на функциониращо правителство, способно да преведе България през предизвикателствата.

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg