Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило. Завършила e Медицинския университет в София, бизнес администрация в УНСС и риторика в Софийския университет. Тя е съдебен експерт по психиатрия повече от 20 г. и национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.
-Доктор Гълъбова, вие реагирахте остро срещу орязването на 10% от бюджета за издръжка на държавните психиатрични болници. Какво се случва във вашия сектор, какви са проблемите?
-Давам това интервю като член на Сдружението на служителите на държавните психиатрични болници и председател на контролния съвет. Ние излязохме с остра позиция, която изпратихме до финансовия министър, до здравния министър, до премиера, до омбудсмана, до медиите. В нея излагаме категоричното си несъгласие с предвиденото 10-процентно съкращение на издръжката на нашите болници. Всяка година се прави бюджетна прогноза за 3-годишен период и от Здравното министерство, като първичен разпоредител, питат нас, вторичните разпоредители – 12 държавни психиатрични болници, какви пари очакваме за заплати и издръжка. Тази година, когато ни изпратиха таблиците за бюджетната прогноза, те бяха придружени с изрични указания, че за 2026, 2027 и 2028 година трябва да заложим числа, които да са с 10 процента по-малки от бюджета за 2025 г. На практика тези проценти се явяват издръжката ни за един месец. В случая на нашата болница това са 67 хиляди евро, което означава, че на 1 декември няма да имаме пари. В тази издръжка се включва ток, вода, отопление, лекарства, храна за болните хора. Тя включва и консултации за последващо лечение. С други думи, ние няма да можем да се грижим адекватно за пациентите си. И какво остава – да умират от студ по болниците, да няма с какво да ги нахраним или да ги изхвърлим на улицата.
Имайте предвид, че в 12-те държавни психиатрични болници към настоящия момент са настанени към 110 души по член 89 от Наказателния кодекс.
-Какви са тези хора?
-Това са хора на принудително лечение, със съдебно определение, които са извършили престъпления, някои от тях много тежки убийства или опити за убийства. Също така в нашите болници се настаняват хора за задължително лечение по закона за здравето, което става пак със съдебно определение. Единствено и само при нас прибираме социалните пациенти, които няма къде да живеят или са нежелани от близките си, взели са им жилищата и т.н. Те са около 200 души. Затова питам уважаемите управляващи, какво да направим с психично болните?
В същото време другите структури за стационарно лечение като психиатричните отделения към многопрофилните болници, университетските клиники и центровете за психично здраве са търговски дружества. Те се финансират от държавния бюджет, но по друг механизъм и там не се говори за намаляване на пари. Реже се единствено и само от 12-те държавни психиатрии. Парите, които ще се спестят, са около милион и половина евро. Е, какъв е този държавен бюджет, който ще се срути от милион и половина евро, дадени за най-несретната част на българското общество. Това ли е политиката, това ли цели?
Ние, работещите в психиатричните болници и грижещите се за 1200 тежко болни хора, питаме защо трябва да се прави това, на базата на какъв анализ, на какви данни. Кой от депутатите посети поне една болница да види за какво става дума, от какви хора вземат?
Това са счупени човешки души, тях Господ ги е наказал, защо трябва политиците и управляващите да ги наказват допълнително. Като Господ ли се изживяват, не бива да забравят, че се временно на тези позиции.
-Излезе статистика, която казва, че над 1 милиард души по света са засегнати от психични разстройства. В Европа 1 на всеки 6 души е с проблем, в България данните са сходни. Какъв е вашият коментар?
-Да, така е. Слава богу, този ръст на психиатричните проблеми не се дължи на тежка психична болест, където числата са стабилни. Има обаче огромен ръст в непсихотичните психични разстройства, който е в пъти повече за последното десетилетие. Особено безпокоителен обаче е ръстът на зависимостите от психоактивни вещества, което твърде често води до тежки психози. В това отношение както в световен, така и в български мащаб имаме много голям проблем. Неглижирането на психичните разстройства, защото при тях не боли, не сърби, не ослепяваш, но оглупяваш, ще има много тежки последствия. А в българския случай с орязването на бюджета е изключително цинично, защото казват на тези хора, че са непотребни, с отпаднала необходимост.
–Акцентирахте на зависимостите. Последният трагичен случай е смърт на момиче след купон с дрога в Благоевград. Оказва се, че децата могат лесно да си купуват наркотици през интернет. Толкова ли е трудно органите да хванат пласьорите, още повече че се знае кои са?
-Ако се гонят само пласьорите, ефектът ще е нищожен. Трябва да се стигне до най-високите нива. Иначе ще заловим дилърите и на тяхно място ще дойдат други. Това е комплексен проблем, със социални и медицински измерения, но с корени на много места в обществото. За мен лично една от най-съществените сфери е тази на семейството. Преди да кажем как едни деца са се снабдили с наркотици по интернет, трябва да си зададем въпроса защо имат потребност да се забавляват по този начин. Какво не са научили в семейството, какво не са им дали по-възрастните. Защото на всичко се учим от най-близката ни среда – учим се на любов, на лидерство. След това идва всичко останало за контрола на институциите, несвършената работа и така нататък.
Въпросът е какво направихме с поколението след нас? На какво го научихме така, щото да търсят наркотици? Каква празнина запълва дрогата? Аз знам отговорите на тези въпроси и те са, че децата запълват емоционална празнота. Ние не можем да сложим до всеки, ровещ в интернет за наркотици, индивидуален пазач. За да постигнем успех в тази битка, трябва да се работи по всички фактори.
-Вие сте човек с ярки политически позиции. Как ще коментирате първите стъпки на новите управляващи? Има ли светлина в тунела?
-Това, което виждам дотук, е на ниво пиар ходове. Може да има някаква истинска работа, но аз лично не я усещам. Махнаха охраната на Борисов и Пеевски, махнаха Сарафов, но това не изчерпва проблемите. В сферата, в която работя, няма действия. Сигурна съм, че тези, които са предложили безумството да се махнат 10 процента от издръжката на психично болните, изобщо не знаят, че лекарите, работещи във вторични разпоредители с бюджетен кредит, не са администрация по Закона на държавния служител. За бога, ние си плащаме осигуровките, не сме служители на министерство. Не сме чантаджии, които местят папки от едно на друго място. Като искате да съкращавате, елате и вижте. Ето това не ми харесва и не съм обнадеждена от новото управление. Затова смятам, че нашата система трябва да се промени и да стане като тази в Гърция. Който кандидатства за власт, обявява предварително имената на министрите, с които ще управлява.
За времето, в което са на власт новите управляващи, спокойно можеха да премахнат възможността да се членува в по два борда, а държавни служители, които получават държавни заплати, да членуват и в бордове.
-Трябва ли в България да бъде променена здравната система?
-Да, категорично. Държавните и общинските болници трябва да имат основно финансиране от държавата и общината и това, което получават по клинични пътеки, да бъде допълнение. Също така смятам категорично, че трябва да се въведе здравна карта и да се спре с безумното разкриване на нови и нови легла. Само през 2025 година са разкрити над 2200.
Излезе статистика, че до месец май у нас е имало над 1 милион хоспитализации, което е чудовищна цифра. Системата ни е сбъркана изначално, тя е обърната към лекуване на болния човек, а не към опазване на здравето на здравия. Крайно време е в центъра на системата да се постави здравият човек и да се инвестират огромни средства от бюджета за превенция и профилактика. Всеки лев, даден за профилактика и превенция, спестява 7 лева от лечение. Това го учим по социална медицина още като студенти и знаем, че и най-скъпата профилактика е по-евтина от най-евтиното лечение.
-Сега е по-изгодно да влезеш в болница, за да ти направят основни изследвания…
-Да, защото се печели от легло. Това е.
Петя Бахарова
