Затлъстяването е един от основните ускорители на стареенето
През 30-те години на този век, т. е. съвсем скоро, хората над 80 години в света ще бъдат повече, отколкото родените сега, а към края на 70-те години хората над 65 ще са повече от тези между 0 и 18 години. В България изпреварваме тези темпове и още в края на 2025 г. всеки четвърти българин вече е над 65. В същото време живеем най-кратко в ЕС - малко над 75 г. при средно 82 г. в другите европейски страни. Парадоксът е, че застаряваме бързо, но не живеем по-дълго и прекарваме по-малко години в добро здраве. За стареенето и науката за дълголетието, което много хора вече наричат „здраволетие“, разговаряме с д-р Райна Стоянова, председател на Българската лонджевити асоциация.
Всеки 5 см увеличение на обиколката на талията води до скъсяване на живота със 7-8 години при мъжете и до 10 при жените
Въпросът е не колко повече години ще живеем, а как ще живеем през годините, които имаме
- Д-р Стоянова, в началото на ноември организирахте в София Първата международна конференция по медицина на дълголетието. Какви цели си поставяте с нея?
- На този тридневен форум с академичен партньор Женевският университет по науки за дълголетието взеха участие 61 лектори, от които 16 международни експерти - от САЩ, Великобритания, Швеция, Австрия, Германия, Швейцария, Румъния. Американският ендокринолог и специалист по медицина на затлъстяването д-р Росио Салас-Уейлън направи в София премиера на своята книга „Безтегловност/Weightless“, преведена на български и издадена със съдействието на нашата асоциация. Лектори бяха и изключително изтъкнати български учени - проф. Николай Габровски, доц. Александър Шинков, проф. Иво Петров. Страхувам се, че не мога да изброя всички. От Хайделбергския университет пристигна проф. Цветомир Луканов, който е българин, но работи там и от 2014 г. е началник на детската кардиохирургия. Засегнати бяха теми като дълголетие на сърцето, невродегенерация и когнитивно дълголетие, метаболитни терапии и дълголетие, репродуктивно стареене, ендокринология, онкология и стареене, дерматология и дълголетие, дълголетието като начин на живот. Паралелно с нашето събитие имаше и гражданско - „Дълголетие за всеки“, за всички хора, които не са медицински специалисти, но се интересуват от темата. Отново много сериозно събитие, част от нашите лектори презентираха там. Имаше и инспириращи личности като Краси Балъков и Милена Драганова - спортния психолог на Никола Цолов. Надявам се да поставим основите на една истинска колаборация и да не говорим просто за вечна младост и преборване на стареенето, а за това как медицината на дълголетието би могла наистина да допринесе за по-добрата грижа за нашите възрастни пациенти и за това не само как да удължим живота на хората, но и да им помогнем да живеят по-добре.
- Откога съществува асоциацията? Кое ви предизвика да я създадете?
- От миналата година. Интересът към темата дълголетие е от няколко години по цял свят. В България, разбира се, той също нараства, дори се превърна в тренд и бих казала, че трендът изпреварва медицината на доказателствата. Затова е важно да имаме такъв тип форуми, на които да водим сериозен научен разговор, а не само да се рекламираме и да правим маркетинг. Но трендът е много сериозен и терминът „лонджевити“ е навсякъде. Можете да се огледате дори и в София - почти на всяка клиника пише, че се занимава с някакъв медицински проблем (метаболитен, дерматологичен, естетичен) и лонджевити.
- Какво точно обхваща лонджевити медицината?
- Терминът означава буквално дълголетие или дълголетие в добро здраве. Някои го наричат направо здраволетие. Това е наука, която кара хората да се чувстват още по-добре в късните си години. Направление в медицината, което не лекува задължително само болестта, а помага да бъде задържано здравето по-дълго време. Нещо като превантивна медицина на още по-високо ниво. Тя поставя един много по-важен въпрос - не колко повече години ще живеем, а как ще живеем през годините, които имаме. Ще успеем ли да съхраним здравето си, физическата и умствената си активност, и качеството си на живот с напредването на възрастта. И може би да превърнем тези възможности в реалност за все повече хора. Именно тези въпроси стоят в основата на медицината на дълголетието. Медицина, която ни насочва към една нова перспектива - не само да лекуваме заболяванията, които се появяват, но и да разбираме по-добре процесите на стареене, да откриваме рисковете навреме и да съхраняваме здравето. През последните десетилетия медицината постигна изключителен напредък. Разполагаме с все по-ефективни диагностични методи и нови терапевтични възможности и технологии, които променят начина, по който се грижим за нашите пациенти. Промяната от медицина, която се фокусира предимно върху лечението на заболяванията, към медицина, която поставя по-силен акцент върху опазване на здравето - това е медицината на дълголетието.
- Откъде у вас се появи интерес към тази нова наука?
- Аз съм ендокринолог и винаги оптимизирането на хормоните, коригирането на теглото, затлъстяването - един от най-силните акселератори на стареенето, ме е водило към това да карам пациентите да се чувстват по-добре и да добавят години живот към техния живот и здраве към техните години живот. Съответно това ме инспирира да отворя завесата и да се поинтересувам от лонджевити. В крайна сметка спечелих една стипендия и така започнах да уча в Женева.
- Затлъстяването е голям проблем у нас, вече говорим за епидемия и при децата. Как то влияе на стареенето?
- Затлъстяването е един от основните ускорители на стареенето и една от водещите причини за сърдечно-съдова смърт в света. То влияе на стареенето по много механизми - както молекулярни, така и органоспецифични. Затлъстяването води до ускорено съдово стареене. Излишната мастна тъкан е източник на множество възпалителни молекули, които водят до системно нискостепенно възпаление, което от своя страна уврежда съдовата стена. Затлъстяването предизвиква атерогенен липиден профил - дисбаланс в кръвните мазнини, при което се повишава рискът от отлагане на плаки по кръвоносните съдове и се създава риск за сърдечно-съдови инциденти - инфаркти, инсулти, преждевременна смърт. Освен това затлъстяването води до много по-висок риск от развитие на бъбречни заболявания, ускорява риска от хронично бъбречно заболяване в по-късната възраст и съответно може да доведе до органоспецифично стареене и до по-бърза смърт. Затлъстяването предизвиква обструктивна сънна апнея, която се среща доста често сред пациентите с наднормено тегло и също е свързана с висок риск от сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Свръхтеглото води до артрозни проблеми и артрити, особено на колянната става, което от своя страна е свързано с обездвижване и влошаване качеството на живот на тези пациенти, намаляване на мускулната сила, на мускулатурата. Затлъстяването е свързано с инсулинова резистентност и развитие на захарен диабет тип 2, а захарният диабет сам по себе си скъсява живота. Невродегенеративните заболявания като деменция, алцхаймер, болест на Паркинсон са с 11 пъти по-висока честота при пациентите със затлъстяване. Така че то е един от водещите, но модифицируеми рискови фактори, които ускоряват смъртта. Сериозни научни проучвания са стигнали до извода, че високият индекс на телесната маса може да скъси живота с 8 до 10 години. Всеки 5 сантиметра увеличение на обиколката на талията води до скъсяване на живота със 7-8 години при мъжете и до 10 при жените.
- Обещава ли ни безсмъртие медицината на дълголетието?
- Днес говорим за биологична възраст, биомаркери на стареенето, персонализирана превенция, иновативни метаболитни терапии и нови възможности за ранна диагностика, но заедно с научния напредък идва и голяма отговорност. Медицината на дълголетието не трябва да създава нереалистични очаквания и да обещава вечна младост. Тя трябва да се основава на научни доказателства, отговорно приложение на иновациите и измерими ползи за здравето на хората. И не по-малко важно - постиженията на тази медицина трябва постепенно да стават достъпни за все повече пациенти. Защото дълголетието не би трябвало да бъде привилегия, то трябва да се превърне в част от нашето разбиране за общественото здраве и за устойчивото разбиране за здравната система. Особено в България, където демографските промени, застаряването на населението и високата тежест на хроничните заболявания поставят пред нас сериозни предизвикателства. Като председател на Българската лонджевити асоциация вярвам, че имаме възможността да поставим едно ново направление в българското здравеопазване. Нека превърнем дълголетието от индивидуална мечта в споделена обществена цел. Защото истинският напредък в медицината няма да се измерва единствено с това колко години добавяме към човешкия живот. Той ще се измерва с това колко години прекарваме в добро здраве, с независимост, достойнство и възможност да бъдем пълноценни. Бъдещето на медицината е не само това колко дълго ще живеем, а дали ще живеем по-добре в тези години.
Д-р Райна Стоянова е специалист по ендокринология, болести на обмяната и диететика. Специализирала е медицина на дълголетието в Женевския университет по науки за дълголетието (Geneva College of Longevity Science). Създател и председател на Българската лонджевити асоциация. Тя е асистент към катедрата по Клинична фармакология и терапия към Медицински университет София. Участва в различни проекти, свързани със здравословното и балансирано хранене, обучения и семинари, свързани с храненето. Има стажове в сферата на храненето при проф. Готие, проф. Карел и проф. Дюкан. Член е на Българското дружество по хранене и диететика, Българското дружество по ендокринология, Европейската асоциация по кардиология, Европейската лига по ревматизъм, Международната асоциация по затлъстяване.
Автор: Славяна Манолова
trud.bg
