В изкачването на Шипка тази година имаше една особена емоция. Не си направих снимка сам горе, защото на това място не личността е важна, а с кого го правиш.
Да минеш по стъпките на опълченците в момент, когато една малка, креслива и сбъркана общност се опитва да петни делото им, наистина е специално.
Да усетиш духа и енергията на мястото. На нашите предци и техните наследници, готови да минат километри, като благодарност към делото им.
Рекордно много хора, устремени към върха. Това беше символичната му защита от посегателствата. Да извървиш и да се насладиш на всеки километър. Да пееш, катерейки се нагоре и усещайки свежият планински въздух! Това е емоция, която остава и топли.
Ще помня всяка секунда, без дори да гледам снимките. Днес нашият дълг е да съхраним паметта. И ще го направим. За да имаме силата и вдъхновението на свой ред да дадем своя дан за страната си! Българският дух ще оцелее и пребъде!
Тодор Беленски
moitoi
8 months before
3-март!!!Пътят за връх ШИПКА!!! НИЕ сме на ВСЕКИ МЕТЪР!!!
Коментирай