ДА СПРЕМ ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ!

ДА СПРЕМ ЗАПЛАТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ!

Заглавие от новините: „НЯМА да се увеличават заплатите на учителите.“

След майките и пенсионерите, системата задъвка и тях.

Срамно е да просиш. Още по-срамно е да не дадеш.

Не се казва „ще освободим учителя от чиновническата хватка“ Казва се: „Ще спестим от него.“

Когато администрацията започне да спестява от хората, тя неизбежно започва да спестява и от смисъла.

Първо изчезва човешкото достойнство . После мисията . Накрая остават само цифрата и длъжността - балансирани. Без човек.

Това е сухият език на бюджета.

Не се икономисва от : безсмислените наредби, от чиновническата администрация или от поредната куха реформа на реформата.

Спестява се не ,,от нещо,, а директно се орязва него, живия човек.

Спокойно, колеги, системата ви уверява, че оцеляването е статистически възможно — не всички учители ще умрат от глад, ако не се увеличат заплатите им.

Може би някои „отгоре“ просто бъркат дефинициите за „чиновници“ и „учители“?

Или пак е грешка на езика?

Може би всъщност са искали да кажат, че ще вдигнат заплатите, но счетоводната машина е изплюла друго?

Защо си мисля така ли? Защото всичко казано дотук за майките и пенсионерите господин Румен Радев нарече ,,слухове’’ произлезли от… ( не каза имената от екипа си) и - обеща обратното.

Но да не гледаме назад- вчера е минало неважно . Днес мисля всъщност , че бъдещи грешки могат да се избегнат много лесно.

Щом основният обществен проблем е бюджетният дефицит, нека потърсим по-смели, радикални решения.

Вместо да спорим с колко процента да бъдат коригирани възнагражденията и дали изобщо са нужни увеличения , нека направо премахнем заплатата на учителя.

Нека обявим българските учители за доброволци!

Дефицитът ще въздъхне с облекчение щом освободим учителите от заплатите им.

Заплатата се оказа най-скъпото нещо в тази професия. Срещу нея учителят понася , превива се под робството на недостатъчното време за качествено преподаване , хаби като никой друг нерви, предава достойнството си, професионалната свобода и остава с невъзможен избор - разкъсан между обичта към професията и критиките срещу него!

Щом всяка заплата идва с нова порция контрол, отчетност, недоволство , нападки и непосилно растящи изисквания като административен тормоз и външна намеса,

то нека направо го лишим от парите му! Не атакувам размера на сумата, а поставям въпроса:

АКО цената на свободата е заплатата, струва ли СДЕЛКАТА ?

Нека ги оставим без заплащане! Може пък да получат срещу това благодарност , която досега не са получили от обществото.

Тогава поне ще отпадне претенцията на всички, които смятат, че са купили правото да командват и унижават учителя.

В този смисъл доброволецът е по-свободен от платения служител.

Тогава поне ще остане единствената причина, заради която някога изобщо се е влизало в класната стая – любовта към знанието и към младите хора.

Това не е подигравка, това е дълбока социална болка. Обществото ни е стигнало дотам - да обсъжда просвещението почти изцяло през парите, сякаш учителят е счетоводна единица, а не човек с мисия.

Разбира се, буквално погледнато, това което иронично предлагам , е абсурд. Но именно в това е силата на сатирата.

Сатирата приема логиката на бюджетното счетоводство толкова насериозно, че я довежда до нейния краен, естествен извод: ако цената на учителската заплата е абонаментна такса за административен тормоз, най-голямата икономия е да се спести самият учител.

Защото срещу три- или четирицифрено число държавата днес купува правото на всеки чиновник от министерството , та чак до амбициозния родител – да нахлуе в часовете , да звънне по време на почивка и да държи сметка за всяко твое самостоятелно решение и да провери дали дишаш „по наредба“.

Ако учителите станат доброволци, най-странното е, че те за първи път ще придобият истинска независимост.

Няма да са длъжни да оправдават всяка минута с писмен и устен отчет; всяка мисъл с инструкция и всяко решение с подпис отгоре.

Ще изчезне именно онова, което най-много пречи на образованието – армията от чиновници, предписания, наредби и доклади - книжнина , която не е книжовност , а изгражда вместо книжовници - жалки заплатаджии .

Ще изчезнат хората , които непрекъснато обясняват на учителя как да бъде учител.

И тогава в моята непримирима мечта виждам как учителите могат най-накрая да останат насаме само с тези , които истински го заслужават - децата .

Доброволецът не е длъжен никому.

Той е там по убеждение. Без изкуствените проблеми учителят ще си върне по заслуги авторитета ! Защото не саботираната, истинска мисия прави авторитетите , а не лицемерната тема от изпитното есе тази година в ДЗИ .

НЕ бюрократичното администриране, НЕ писането на тъпи учебници и разписването на камуфлажни учебни планове правят учителя учител!

Спестете си дъха да ни убеждавате в обратното, спестете си парите за тези непоискани ,,услуги,,.

Дори онзи „сиромашки умник“, който беше писал, че е добре да се изпъдят родителите от училището, и той ще стане излишен.

Защото спокойният учител има спокойни ученици , а спокойният родител ще може спокойно да си гледа неговата си работа, а не да пише домашни посред нощ !

Разберете, че думата ми вече не е само за учителите. Тя е опит за сатира на цялостното бюджетно мислене, при което човекът просто изчезва зад цифрата.

Кога ли всички заедно ще стигнем до неудобния въпрос:

Ако непрекъснато търсим икономии от хората, които създават бъдещето, какво всъщност опазваме с тези икономии?

Икономисваме човек, за да покажем пари?

За какво? Да ги отчетем в Европа.

Защо? За да ни дадат пари. За какво?

За да унищожаваме човешкия ресурс и да раздаваме на безценица природния ли?

За да четем евродоклади , които децата ни няма да разбират, защото няма да могат да четат, защото няма … няма вече млади учители. ( И това е новина- търсят се учители , особено са кът по физика и математика!)

Това е перфектният перпетуум-мобиле на родното ни управление: унищожаваме учителя и знанието заедно с него , за да икономисаме бюджет, с който да се отчетем в Европа.

Защо? За да ни дадат нови пари за образование. Защо са ни тези пари? За да платим на армията от чиновници, които да напишат новите наредби как да контролираме останалите живи учители.

Човекът е просто гориво за усвояване на фондове.

Сега се прокрадват и слухове - дано не са верни! - за следващата „цена“ на пазара на абсурдите: заплатите на учителите да зависят от оценката на ученика.

Добре дошли на дигиталния пазар!

Кой кого?

Ученикът ще държи в ръцете си портфейла, учителят ще държи маркера и ще трепери.

Учителят спира да бъде просветител и става амбулантен търговец на петици и шестици, заложник на собствения си ученик.

Ужасът от безумните последици на подобна идея би объркало всяко добродетелно съзнание.

Но ето , накрая всичко си идва на мястото.

На последните матури (ДЗИ) по български език и литература се разиграва следният арбитражен сюжет:

В писмо ,,отгоре’’ , абсолютно неаргументирано, се настоява да се вдигне оценката на зрелостник.

Аргументът на чиновника? В изречението на ученика , където е трябвало да се напише думата „сцена“, зрелостникът е написал „цена“. И началническото заключение гласи: „Една липсваща буква не е беда!“

Изумителна, страшна психолингвистична диагноза. Проблемът с това писмо не е правописен, той е управленски. Шефът на изпитната комисия не прави лапсус. Той узаконява неграмотността с административен декрет.

Системата буквално казва:

„Ако реалността не съвпада с нашия отчет пред Европа, тогава ще променим правилата на езика.“

Същото става и с храните в БАБХ, но от глад може и да имаш полза , но от духовната лишеност , от функционалната неграмотност имаш дефицит за цял живот.

Липсата на една буква наистина не е беда за счетоводителите. Защото когато административно изтриеш „С“-то от Сцена, получаваш точно това, което единствено вълнува бюрократичната машина — Цена.

Днес администрацията ще спести буквата „С“, утре ще спести и цяла дума , в случая думата „учител“.

На главите отгоре не им трябва грамотност — трябва им отчет, арбитраж и чиновническо спокойствие чрез пълно обезличаване на правилата. И ако цената на учителската заплата е чиновническо мълчание пред тази липсваща буква... струва ли си изобщо , пак да попитам, сделката?

Учител значи да си свободен да учиш на това, че свободата е лична, не административна или финансова отговорност.

Учителят е доброволен слуга на знанието . Не е роб !

Пенсионерът минус две евра надолу ще се засрами заради мисълта , че е възможно децата му да взимат и дребните от джоба му.

Но две евра плюс отгоре да бяха дали на учителя и да му се каже : ,, Срамно малко е , но е от сърце, а не от машина,,

Той , Учителят, защото знае какво е да даваш първото и последното , което имаш - ум и сърце ; щото знае , че е депутат в едно друго народно събрание, където без да взима много, дава много - щеше да си каже: ,,Благодаря’’ , без да го прави повече на въпрос.

Де да беше … та и тоя текст да го нямаше.

Стела Богомилова