Аз съм социално чувствителен човек и през годините, в които водих политическо предаване, често съм канила производители да разказват за проблемите на родното земеделие. Особено по време на пандемията, когато държавата наложи локдауни, производителите останаха без работна ръка, държавата трябваше да ги компенсира и субсидира, за което бях с две ръце.
Но преди няколко дни справедливият ми пост, в който се възмущавам, че съм дала 60 лева за два розови домата, три патладжана и две кофички от по 400 грама ягоди и боровинки, попадна в някаква група на производителите и една дузина от тях ми налетяха на словесен бой. “Ходи да копаш да видиш”, “Кой те кара да купуваш като ти е скъпо”, “Боровинките са извънсезонна прищявка” (впрочем тъкмо започна сезонът на боровинките у нас), “Хващай мотиката вместо да мрънкаш”, “Ние в Стара Загора на пазара си купуваме евтино плодовете, не сме ви виновни, че живеете в София”, бяха репликите, които получих от земеделците. И смятам повече да не им съчувствам на тия хорица, както те не проявяват грам солидарност с положението на потребителите.
Това по повод днешният рев на земеделците, че заради политиката на кабинета веригите принуждават земеделците да намалят цените. Защото ако човек ги слуша, само те работят, никой друг не работи наистина, само те рискуват, само те имат разходи и сметки по отглеждането на реколтата. Дано някой ден не попаднат на толкова арогантен лекар като тях самите, да им каже “да не сте си чупили главата, оперирайте се сами!” Нагли безсрамници!
Юлия Ал-Хаким
DJГанджа
35 minutes before
Сигурно живеете в Паралелната реалност, защото тук и сега левът не съществува. Пазаруваме в Евро. А цените се определят от пазара. На мен яхтите са ми скъпи. На други прасковите са им скъпи например. А по принцип не може да се угоди на хората. Ако това искате, само ще си изгубите времето. Поздрави от яхтата
Коментирай