Дълосрочната политическа равносметка

Парите, които либералите инвестираха за кампанията си в София са в размер на до 5 млн. лв, при под 1 млн. от страна на големите партии през изминали години. Това са колосални пари за кампания само в един град, пък макар и столицата.

Освен пари, за тази победа бяха впрегнати огромни усилия от цялата им НПО мрежа, от всичките им медии и публични говорители. Лидерите заложиха главите си за тази победа, направиха тежки компромиси и взеха непопулярни решения. С други думи - зад тази победа беше хвърлена цялата сила на либералната общност: и финансова, и политическа, и обществена. "All in"

Тоест, ако се бяха провалили това нямаше да е просто загуба. Щеше да е краят им, поне за няколко години напред, както стана през 2017-та. Тотален крах - морален, финансов, организационен и електорален. Сега, тази седмица, щяха да са в състояние на самоизяждане, да хвърчат оставки и да се разцепват коалиции.

Вместо това са реанимирани. Сринали се до малко над 200,000 гласа в страната и в тежък морален фалит покрай "Сглобката" с ГЕРБ и ДПС, тази победа в София им се явява като съживяване с дефибрилатор.

Следователно...

Всеки, който помогна това да се случи - либералите да вземат третия пост в държавата и да бъдат съживени за години напред, носи тежък грях и отговорност, която следва да му бъде потърсена. От големи партии, решили да издигат кандидати либерали срещу либералите ("връх" на политическата мисъл), през апатичните негласуващи (позволили да имаме кмет на столицата с по-малко от 180,000 гласа), та до потенциалните колаборационисти, продали се за някоя пепейка.

Те всички ще са отговорни за следващата ключова индустрия, закрита по нареждане на зеленокоса, транс-бюрократка в Брюксел. За следващия колосален дълг, изтеглен от ляво-либералното ни правителство. И за поредната схема с батерии, електромобили или в скоро време - велоалеи и соларни паркове, за която сме изпотрошили едни милиони.

При такива "врагове", на либералите честно казано не им трябват приятели.

Кристиан Щкварек