Гешев не престава да ни сюрпризира. Подир първите няколко дни, последвали "атентата", в които упълномощените от него жреци предаваха и препредаваха словата на шефа си, сякаш той междувременно се е превърнал в някакво тайнствено хтонично божество, чиито реч и лик не бива да бъдат слушани и съзерцавани от простосмъртните, главният прокурор, скришом от обществото, се озова в Турция, след което - с магическа пръчка - се телепортира в САЩ.
Разбрахме за последното му местонахождение от една туристическа снимка в горнище на анцунг, матадорски алено - като недвусмислен знак, че Гешев се готви да хваща бика за рогата - в неделя, 7 май. И същата вечер по БНТ бе излъчено първото му изявление след "покушението", с объркани, несвързани, високомерни фрази на субект, който крие истината, но чиято поява на екрана има цел да сплашва: "не ме е страх, други трябва да ги е страх". Думи, които издават, че тъкмо говорещият е обладан от сериозни страхове.
В същото интервю Гешев обяви, че е долетял в Щатите по планиран отнапред график от срещи. Логично помислихме, че на българския главен прокурор предстоят официални срещи с американски магистрати или с членове на правителството и Конгреса, макар че остана неясно защо за тези планирани от по-рано срещи няма и следа от информация в медиите, както е редно, когато предстои да се срещнат на официално ниво представители на институциите на две държави.
И ето че вчера, вторник, 9 май, се появи микроскопично ненатрапчиво съобщение, че Гешев е бил приет от представители на "най-влиятелните еврейски организации в САЩ". Краткото сведение оставя впечатлението, че срещата е била неформална, което я прави още по-важна. Ясно е, Гешев се е обърнал за подкрепа към най-мощните среди в Америка. Но остава въпросът в качеството на какъв се е обърнал към тях - като главен прокурор на демократична държава, член на ЕС, който се бори с организираната и битовата престъпност и животът му е застрашен от криминалните среди, засегнати от неговите действия - или като лице, което драстично е компрометирало репутацията си и представляваната от него институция и което панически се стреми да се задържи на поста си. С цената на всичко. Магистрат-борец ли е пожелал тази среща или провалил се инсценировчик, който търси лично спасение и лично покровителство?
Обръщайки се в този личен, неофициален контекст към най-влиятелните среди в Америка, Гешев се надява да пресече взривната вълна на надигналото се политическо и обществено недоволство срещу него в България и да се върне у нас на бял кон. Преднамерено късно - на 15 май, когато предизвиканият от него скандал ще е отшумял, затрупан от други скандали.
Тези надежди на Гешев ще се окажат една невъзможна химера. Защо?
Защото, колкото и жалко да е васалното положение на Колония България, формално тя все още е независима държава и е отбелязана като такава на световната политическа карта. Колкото и мощни да са средите, от които Гешев търси подкрепа за оставането си на поста, те все пак трябва да се съобразяват с формалната независимост на българската държава. И Гешев поизбърза, когато в неделя се произнесе с такъв надменен присмех към българската държава в лицето на министъра на вътрешните работи Демерджиев, след като последният го разобличи. Надявайки се, че си е осигурил гърба, Гешев го постави много по-долу от анонимния "експерт от Израел", което е недопустима публична позиция на един висш държавен служител към друг. Това означава вече не само противопоставяне между властите и институциите - а пълно взаимно незачитане. Това е неокачествимо непристойно поведение към изпълнителната власт в България. Журналистите, писателите, гражданите - могат да изразяват всякакви мнения, защото те са лични. Но е абсурдно главният прокурор, представляващ висша държавна институция да се държи по подобен начин към член на българското правителство.
Провалът на Гешев, след злополучния "автоатентат", е видим за всички. Никой не покровителства тези, които публично и с гръмовен трясък са се провалили, колкото и удобни и безпринципни да са те. Никой не би рискувал собствения си авторитет, запазвайки на високия пост такава компрометирана личност като Гешев. Още повече, вземайки предвид неговото арогантно поведение и откритата му гавра с българското правителство. А от българските правителства, служебни или редовни, ще зависят в бъдеще много неща, далеч по-важни от личността и кариерното оцеляване на Гешев.
Надявам се, че тези "най-влиятелни" кръгове ще посочат на Гешев единствения възможен за него изход - ОСТАВКА.
Но искам да прицеля вниманието на българското общество и към друга особеност на поведението на лицето, което все още е наметнато с тогата на "главен прокурор на Републиката":
Как и като какъв пътува и се явява по събития и срещи в чужбина Гешев?
Като български магистрат или като частно лице? Защо в публичното пространство няма никаква информация за предстоящите му пътувания, ако ги осъществява в качеството си на главен прокурор? Кой заплаща пътуванията и престоя му в чужбина, ако прелита тук и там като турист? Носят ли институционален ангажимент разговорите, водени от позицията на частно лице?
Питам, защото криптираните пътешествия на Гешев все повече напомнят тайнствените премествания в пространството на някакъв международен конспиратор, а не на висш магистрат.
Едва ли Джовани Фалконе е реализирал толкова воаяжи в чужбина в хода на борбата си срещу мафията.
И накрая две думи за моя мотив да напиша този и предишните текстове, посветени на фалшивия атентат и неговия организатор Гешев. Аз съм частно лице, живея в затънтените краища, които жълтопаветниците презрително наричат "провинция", не представлявам никаква институция, партия, клика и котерия. Нямам никакви източници на информация - ни секретни, ни "брилянтни", ни златни, ни копринени - извън официалните сведения в медиите. Съществувам "под чертата на бедността". Никой не ми "плаща" за моите статии.
Разобличавам лъжците, защото изпитвам органична непоносимост към лъжата. Лъжата, предназначена за малоумници, ме унижава. Примирението с лъжата смятам за престъпление. Краят на лъжата е началото на спасението на България.
Милена Върбанова
