С възпоменателна церемония в катедралата „Св. Неделя“ в София беше почетена паметта на д-р Константин Тренчев, една от знаковите фигури на демократичните промени в България. Основателят на КТ „Подкрепа“ и неин почетен президент след кратко боледуване почина на 6 ноември 2026 г..
На поклонението присъстваха роднини, приятели, обществени личности и представители на синдикалните организации, съобщи БТА.
Председателят на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов определи своя предшественик като изключително интелигентна, решителна и принципна личност. По думите му Тренчев е бил много повече от ръководител за хората, с които е работил.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев / Снимка: BulFoto
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев припомни разговор с него след оттеглянето му от синдикалното ръководство. Тогава Тренчев обяснил решението си с необходимостта човек да отделя внимание и на духовния си живот.
Бившият държавен глава Георги Първанов подчерта лидерските му качества и значителния принос към синдикализма. Общинският съветник Ваня Григорова открои участието му в политическите процеси след 1989 г. и необходимостта историческата му роля да бъде уважавана независимо от различните обществени оценки.
Председателят АБВ Румен Петков (вляво) и президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов / Снимка: BulFoto
Венци бяха изпратени от премиера Румен Радев, столичния кмет Васил Терзиев, политически формации, КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
По образование лекар, Тренчев създава независимия синдикат „Подкрепа“ през 1989 г. Заради опозиционната си дейност е арестуван и лежи няколко месеца в затвора. Впоследствие участва в основаването на СДС и в преговорите на Националната кръгла маса.
В продължение на 26 години оглавява конфедерацията, като активно участва в социалния диалог, трудовите спорове и организирането на стачни действия.
Снимка: BulFoto
Тренчев заема и високи позиции в международното синдикално движение. През 2015 г. напуска председателския пост и получава званието почетен президент на организацията.
Източник: dir.bg
Генчо Гунчев
24 minutes before
Някога бях един от основателите на синдиката. Колко надежди, колко вяра, колко заблуди. Минаха години понякога изтъквах този факт със смях, друг път ме беше срам да го кажа. Сега всичко е история. Просто използвани, употребени и изхвърлени. Бог да го прости Доктора! Всеки си отива и с хубавото и с греховете!
Коментирай