ДДС и ваучери могат да смекчат ценовия шок

Превръщат бюджетния процес и всяка следваща криза в състезание за привилегии

Формулата на едни вдигаме данъците, на други вдигаме заплатите ще се репликира и напред

Изгледите за приключване на конфликта между Иран и САЩ/Израел засега изглеждат мрачни.

Блокираният Ормузки проток продължава да къса вериги на доставки и да държи петрола в зоната над 100 долара за барел. Ситуацията изисква мерки за омекотяване на внесената отвън криза и за пореден път от 2020 г. насам започва лутане и лобиране за кой каквото намери за изгодно.

Винаги-засегнатите ресторантьори са на първа линия за компенсации, Димитър Бербатов търси данъчни облекчения за спорта, докато работодателски организации убеждават партиите за увеличение при вноса на работна ръка от трети страни. Всъщност първият неотговорен въпрос е какво точно и защо трябва да целим с въвеждането на мерките. Кой проблем решаваме?

Ще се опитваме да олекотим ценовия натиск - проблемът е, че той предшестваше сблъсъка в Персийския залив с поне шест месеца. Цените растат заради смяната на валутата, заради ръста в кредитирането и дефицитните бюджетни харчения, заради високите цени на електроенергията в Европа, много преди да тръгнат нагоре заради колонката в бензиностанцията. Не че петролът не допълва неприятните тенденции, но ако ще се води политика против потребителската инфлация, нека първо установим източниците ù. Не само политически коректните източници, а всички.

Ще извършваме прецизни интервенции - ще осигурим ликвидност на транспортния сектор, от каквато самите те казват, че имат нужда, ще обърнем внимание на земеделските производители, които след удара Меркосур, сега ще се сблъскат със скъпи торове и горива, ще подпомагаме бедните, които нямат достъп до субсидиран транспорт в големите градове с 20 евро за гориво. Все разумни и ограничени мерки, но по същество палиативни и краткосрочни.

Ако енергийната криза в Залива с блокирани 7-11% от предлагането на петрол повтори огледално ситуацията от локдауните през 2020 г., когато заради пандемичното затваряне търсенето на петрол се сви с 9,2%, предстоящите сътресения са в значително по-големи мащаби от настоящите размах и способности на българското правителство, било то служебно или редовно. Всъщност, след загубата на възможностите за провеждане на собствена парична политика и след премахването на валутния борд от началото на 2026 г., което и да е българско правителство ще бъде в пъти по-ограничено при реакциите на големи макроикономически сътресения.

Липсата на макроикономически инструменти за влияние в комбинация с премахнатата дисциплинираща роля на борда срути неписания обществен договор от последните почти 30 години и ще превръща бюджетния процес и всяка следваща криза все повече в състезание за привилегии. Доскоро раздаването на парчета от постната или блажната пица беше ограничено от набор формални и не съвсем фискални правила - занапред ще зависи от успешното лобиране, протестиране и кампаниране. Все още неприетият бюджет за 2026 г. беше тестовата площадка - на едни вдигаме данъците, на други вдигаме заплатите е формула, която ще се репликира и напред. Съсловията, които не разберат случващото се, ще останат в групата на плащащите.

В този нов свят и преди да са ни застигнали петролните локдауни, които засега са само пожелателни и в мека брюкселска форма, да разгледаме три мерки за облекчение на потребители, работници и работодатели без преразпределение и лобистко дърпане на пицата.

Повишаване квотата на ваучерите за храна - мярка, предложена от КНСБ като част от техния пакет за реакция в настоящата криза, която представлява увеличение на годишната квота от 818 млн. евро на 1 млрд. евро. Ваучерите за храна са инструмент за стимулиране на работодателите да повишават доходите, като се сваля административната цена на труда. Заради структурата на нашата данъчна система, хазната си връща разходите за данъчния стимул през допълнителното потребление на домакинствата. Още по-добър вариант е да последваме примера на останалите европейски страни и изобщо да премахнем тавана на квотата, размерът ù да се определя изцяло от търсене и предлагане.

Премахване на ДДС за лекарствата - Над две трети (67,4%) от парите, които хората дават „от джоба си“ за здраве, отиват за лекарства. Близо 77% от разходите за лекарства в аптечната мрежа се покриват директно от пациентите - три пъти повече от средното за ОИСР. Здравеопазването е сектор с изострящи се проблеми с финансирането - едновременно заради застаряващо население, заради нови скъпи терапии и заради трудностите с административно-контролираните цени и инфлацията. Оттам и високото доплащане за българските пациенти, което частично може да се облекчи с премахването на ДДС за лекарствата, както е премахнато и за медицинските услуги.

Механизъм за намаляване на ДДС върху горивата - при достигнат минимален акциз, ДДС остава основният вътрешен компонент, който усилва ценовия натиск при външен енергиен шок. Ако кризата в Персийския залив продължи да държи петрола на високи нива, най-чистата реакция е държавата да отстъпи от собственото си участие в крайната цена, вместо да раздава компенсации по сектори. Подобна мярка действа хоризонтално - облекчава домакинства, транспорт, земеделие и бизнес по цялата верига на доставки, без да избира „печеливши“ чрез административни решения. Временното намаление на ДДС може да се задейства за определен период при дадени черезвичайни обстоятелства на ценово повишение.

Трите мерки не изискват сложно администриране, ще имат директен и широк ефект и могат да функционират не само в конкретната криза, а оттук нататък и след нормализирането на ситуацията в Персийския залив.

Автор: Стоян Панчев

trud.bg