Доц. д-р Валери Велев: Кърлежът става по-опасен, ако го намажем със спирт, олио или крем, преди да го извадим

Рецептите в Интернет срещу паразити са класическа измама

Вирусът на морбили „изтрива“ имунната памет на детето

Сезонът на кърлежите е в разгара си, а честите дъждове и високи температури създават идеални условия за размножаването им. Освен опасността от лаймска болест, друга заплаха надвисна над любителите на морския отдих - човекоядна водна батерия, която може да причини фатална инфекция. Какви са опасностите през лятото и как да се предпазим, питаме доц. Валери Велев.

- Доцент Велев, кога и къде да се пазим от кърлежи и срещат ли се на плажа?
- Кърлежите са най-активни от пролетта до късната есен, но при по-топли зими можем да ги срещнем почти целогодишно. Обичат висока трева, храсти, паркове, градини и горски пътеки. Не е нужно да сме в дълбоката планина - често ги срещаме буквално между блоковете. На самия пясък на плажа рискът е минимален. Кърлежите много бързо напускат територия, когато тя стане силно огряна от слънцето. Би било проблем, но само ако наблизо има тревни площи, дюни или храсти, където може да се срещнат кърлежи. Тоест, ходенето до плажа не е толкова
опасно в тази насока, но винаги имайте едно наум и оглеждайте себе си и децата след плажуване всеки ден.

- Кои места по тялото трябва да преглеждаме?
- Кърлежите търсят топли и по-слабо видими места. Най-често се откриват зад ушите, по врата, под мишниците, около кръста, в слабините, зад коленете и по окосмената част на главата. При децата особено внимателно трябва да се оглежда скалпът. Винаги препоръчвам малките деца, след дълъг престой в природата, да се събличат голи и да се огледат внимателно. Кърлежът не е задължително да е този от класическите снимки - голям, насмукал се с кръв. Най-сериозно епидемиологично значение имат т. нар. ларви на кърлежа. Това е процес в развитието и в който те са много малки. Буквално могат да се видят на кожата като черна главичка на топлийка. Те всъщност са най-опасни, защото лесно се пропускат. Има случаи в които се намират в пъпчето на детето, затова там също винаги се оглежда. Напомням, че огледът трябва да става максимално бързо, щом се приберем, тъй като, колкото по-дълго стои той, толкова по- голяма е вероятността от заразяване с патоген.

- Имате ли представа процентно колко от кърлежите са заразени?
- Няма една универсална цифра, защото в България няма национална система, която ежегодно да изследва представителна извадка от кърлежи от всички области, така че никой не може честно да каже: „Точно толкова процента от всички кърлежи са заразени“. Много зависи от района и от причинителя, който търсим. В различни проучвания процентът на заразените кърлежи варира значително. По данни на колеги от референтния институт Национален център за заразни паразитни болести (НЦЗПБ) - са между 10 и 25% за някои микроорганизми, обикновено от комплекс борелия. Това са различните подвидове, водещи до Лаймска болест. Това е и най-честата кърлежово-преносима болест у нас. Пациентите не бива да се притесняват, че в изследването им понякога са описани няколко вида борелии. Те са биологично от един комплекс и се лекуват с едни и същи препарати. Другата добра новина е, че дори заразеният кърлеж не означава автоматично заболяване. Напротив, при ухапване от заразен кърлеж с причинители на лаймска болест, например, огромната част от хората не развиват заболяване. Имунната ни система се преборва още на входа. Как иначе биха преживели животновъдите, живеещи с месеци със стадата си и сваляйки сами от себе си по няколко кърлежа на ден едновременно? За да сме по-точни, след ухапване от произволен кърлеж, рискът от развитие на лаймска болест обикновено е около 1-3% според повечето европейски проучвания.

- Може ли сами да махнем кърлеж, ако сме в планината и наблизо няма лекар?
- Да, можем. Ваденето на кърлеж не е спешно състояние, нито изисква кой знае какви специални възможности и познания. Най-добре е да се извади възможно най-скоро с фина пинсета, като се хване максимално близо до кожата и се издърпа плавно нагоре. Дърпането трябва да е плавно, но силно. Ако го правите за пръв път, ще се учудите, колко здраво е впит кърлежът. Не трябва да се маже с олио, спирт, кремове или други „бабини рецепти“. Така той се задушава, и това буквално го кара да повърне стомашното си съдържимо в раничката. Тоест, увеличаваме многократно риска, ако кърлежът не ни е заразил, да го направи. Друго важно нещо, което трябва да се знае, че ако „хоботчето“, тоест - устният апарат на кърлежа, при вадене остане в кожата, това не увеличава риска от заразяване. Бактериите са в стомахчето и се впръскват в кожата ни само докато кърлежът кръвопие - той поема кръв и връща съдържимо и така през целия процес на хранене. Останалото „хоботче“ е безобидна хитинова обвивка, която най-често имунният комплекс на кожата капсулира и сам изхвърля. Тоест, оставането на тази част от кърлежа не е повод за паника, бързина и непременно издирване на хирург. Ваденето на кърлеж и в условията на медицинска помощ, се третира като неспешно състояние и ако сте посетили за това друг, освен личния си лекар, трябва да си заплатите. В този сезон хората трябва да знаят това и да не нападат лекаря или системата. Особено ако са ангажирали спешно отделение. И не е нужно изваден кърлеж да се носи за изследване. Това не носи никаква информация на лекаря и се прави само с комерсиална цел. Изследва се ухапания, след около 30-35 дни за специфични антитела.

- В града или сред природата е по-опасно?
- Много хора смятат, че опасността е само на пикник извън града. Не е вярно, че кърлежите са проблем само на гората. Градските паркове съчетават подходяща среда, животни - гостоприемници и голям брой хора, затова именно там най-често се срещаме с тях. Риск има и на двете места, затова след разходка е добре да се прави кратък оглед, независимо къде сме били. И трябва да помним, че кърлежите обичат сенчести и влажни места. Лошото е, че и ние търсим сянката. Иначе, ако трябва да разграничим областите на разпространение на най- честия кърлеж, иксодовия, който може да пренася лаймска борелия, това са планински и полупланински райони, горски масиви, райони около София и Западна България, части от Стара планина и Родопите. Но, реално може да се срещне в цялата страна.

- Има ли забравени болести, които се връщат днес?
- Да. Морбили е най-добрият пример, въпреки че напоследък той започна да не ни дава много време да го забравим. Виждаме и увеличение на коклюш в редица държави, при нас имаше няколко момента на много повишена заболяемост, включително при възрастни. Причините са различни - основно спад на ваксинационния обхват, недобри хигиенни мерки - и лични и обществени, интензивни пътувания, миграция и понякога подценяване на заболяванията. Има и екзотични, тропически заболявания, които се появяват у нас. В България вече често има местни случаи на Денга и на Западно-нилски енцефалит. Също и някои по-непознати паразитни болести, като висцералната лайшманиоза, станаха много по-чести. Това е едно много тежко заболяване, от което преди имахме по 2-3 случая годишно. Сега имаме по 2-3 случая месечно.

- Опасно ли е за децата да боледуват от морбили и какви са последствията?
- Морбили не е безобидна детска шарка. Освен висока температура и обрив, може да доведе до тежки пневмонии, възпаление на мозъка и дори смърт. При някои деца усложненията се развиват много бързо. Именно затова ваксината остава едно от най-важните постижения на съвременната медицина. Вече на доста места напомних колко тежко усложнение са пневмониите, които могат да отнемат живот. Те на практика са две, детето може да развие вирусна пневмония от самия морбили вирус или да насложи бактериална пневмония, което вече налага и антибиотично лечение. Енцефалитът, тоест - мозъчното възпаление, е много тежко усложнение, което често завършва със смърт или тежки остатъчни прояви. Също така морбили има склонност да поразява зрението. Изключително рядка, но винаги смъртоносна е и една подостра форма на мозъчна деструкция, която най-често се случва при деца, преболедували морбили, след около 2 до 10 години. Това късно усложнение винаги завършва с кома и смърт. Само и единствено ваксините предотвратяват тежки усложнения и спасяват животи. Дори и морбили да протече без усложнения, най-лошото е, че вирусът винаги „изтрива“ имунната памет на детето. Всички антигени, с които се е срещало до момента и е било подготвено да неутрализира, целият индивидуален живот на имунната му система, става безсмислен. Тя се превръща в стерилната имунна система на малко кърмаче и детето става податливо и на най-елементарни други инфекции. Имунната му система буквално започва да се учи, както се учи да ходи някой, претърпял тежък инцидент и лежал с години.

- Някои родители смятат, че ваксините могат да направят децата им аутисти. Доколко това е вярно?
- Това е абсурдно, и ако някой го твърди, буквално извършва престъпление спрямо обществото. Няма никакви научни доказателства, че ваксините причиняват заболявания от аутистичния спектър. Този мит тръгва от фалшива публикация преди години, която впоследствие е оттеглена от самото списание заради сериозни нарушения. Изследвани са само 12 деца, като освен малката бройка, резултатите са били подправени. По-късно се доказва, че авторът на фалшивата статия е щедро финансиран от застрахователни организации, които са се подготвяли да водят искове срещу производители на ваксини. Оттогава са проведени много мащабни изследвания с милиони деца и резултатът е един и същ - връзка между ваксините и аутизма, или други заболявания, не е установена. Правата на този човек за лекар са отнети и той не практикува никъде по света. Няма да се уморя да казвам, че ваксините са най-проучвания медицински продукт на планетата. Дори и РНК-техниката използвана при ковид-пандемията, е разработвана като биохимичен проект още от 80-те години на 20-ти век. Българският ваксинационен календар например, е един от най-добрите в Европа. Той е правен по строго научни критерии и разбира се, в зависимост от конкретни ситуации, а и с развитието на науката, подлежи на актуализиране.

- В социалните мрежи постоянно има рецепти за изчистване от паразити от организма. Това реално ли е?
- Това е класическа измама. Повечето хора, които купуват подобни продукти, всъщност нямат болестотворни паразити. Идеята, че всички сме „пълни с паразити“ и трябва периодично да се прочистваме, няма научна основа и лежи върху страха на хората. Ако има съмнение за паразитно заболяване, то трябва да бъде доказано и лекувано с подходящ медикамент, а не с универсални интернет рецепти. Паразитологията разполага с набор от медикаменти, които са различни за различните видове паразитни заболявания и не препоръчвам на никого да се
самолекува. Особено с медикаменти, поръчани по интернет и след нерегламентирани и безумни „изследвания“, като биорезонанс. Нещо, което придоби сериозна популярност, а всъщност е пълна лъжа, независимо дали се извършва от неспециалист или лекар.

- А каква е тази „човекоядна бактерия“ по морето, с която вяко лято ни плашат?
- Звучи страшно, но терминът „човекоядна бактерия“ е по-скоро медиен. Никой никого няма да яде, надявам се. Става дума за бактерии от рода Vibrio, които естествено се срещат в топли морски води. Те наистина имат свойството да образуват сериозни рани и да причиняват деструкция на тъканите, понякога много обширна и драматично изгледаща. При здравите хора рискът е много нисък, почти несъществуващ. Проблем може да има при хора с тежки хронични заболявания, които отслабват имунитета или при наличие на открити рани, които влизат в контакт с замърсена вода. Подобен случай имаше при един чужд гражданин, диабетик, преди няколко години, като много тежко беше засегнат единия му крак. За жалост почина от сепсис в реанимация. За повечето летовници морето остава много по-безопасно място, отколкото
сензационните заглавия понякога внушават. Подобни инфекции има почти всяка година на нашето Черноморие, но това са единични случаи, а в повечето случаи са с много по-леко протичане. Навременното антибиотично, при нужда и хирургично лечение на раната, решава проблема. Искам да кажа на читателите - ваксинирайте децата и себе си, когато това е необходимо, не смятайте всеки кърлеж за трагедия и прекарайте едно прекрасно лято, без да се плашите, че някой ще ви „изяде“ във водата.

Доц. Валери Велев, доктор по медицина, е специалист инфекционист и паразитолог с над 22 години медицински опит. Завършва Медицинския университет в София през 2003 г. Има придобити специалности медицинска биология, медицинска паразитология и Инфекциозни болести. През 2017 г. придобива научна и образователна степен “доктор” след защита на дисертация на тема “Кампилобактериоза в детска възраст - клинично протичане, лабораторна диагностика и етиологично лечение”. Работил е като асистент в Катедра по биология на МУ-София, а по-късно в Детска клиника на УМБАЛ по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров”. През 2021 г. придобива академичната длъжност доцент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София. Към момента е част и от екипа специалисти на ДКЦ 11 София.

trud.bg